Решение № 4717 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2008 г.

Решение № 4717 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Александър Василев Шиндилски с Фирма "Доктор Александър Шиндилски" със седалище в с. Крушовица, Плевенска област срещу решение № 503 от 23.10.2008 г. по адм. д. № 398/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, Пети състав, в частта му с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 503 от 23.10.2008 г. по адм. д. № 398/2008 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Плевен, Пети състав е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Александър Василев Шиндилски с Фирма "Доктор Александър Шиндилски" със седалище в с. Крушовица, Плевенска област срещу писмена покана изх. № 29-05-1022 от 10.03.2008 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен. Съдът е приел за установено, че 75 лица от пациентската листа на оспорващия са починали в периода м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. Плащанията по капитация за този брой лица са получени от изпълнителя на медицинска помощ. Направен е окончателния извод правилно административния орган е намалил дължимата сума с броя на тези лица. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция в обжалваната му част е правилно. По първоначалното дело е било безспорно установено, че 75 лица от пациентската листа на д-р Шиндилски са починали през процесния период, но независимо от това лекарят е получил за тях плащане по чл. 138, ал. 1 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.). Съгласно този текст заплащането на договорената и извършената дейност от изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) се определя в зависимост от възрастта и броя на задължително здравноосигурените лица с постоянен избор при ПИМП, както и на такива лица, които са направили временен избор. След като 75 лица са починали, а за периода след смъртта им лекарят е получил суми с посоченото правно основание, то сумите за тях са получени без правно основание. От доказателствата по делото в тази насока не може да се направи друг извод, поради което оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доказателствата, не се възприема от настоящия тричленен състав на ВАС. Писмо изх. № 29-05-1022 от 10.03.2008 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание. С чл. 234 от НРД 2006 г. е създаден специален ред, по който НЗОК събира сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, са били получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение. Съгласно алинея втора на същия текст това се извършва с акт на директора на РЗОК наречен "писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание". След изтичане на срока за доброволно плащане по ал. 3 писмената покана подлежи на изпълнение по указания в ал. 4 ред - чрез прихващане от следващото плащане по договора, а ако последният е прекратен и/или не се дължат плащания по него - по съдебен ред. В конкретния случай договорът не е прекратен, поради което сумата подлежи на прихващане от следващото плащане по договора, ако не бъде възстановена доброволно. От събраните по първоначалното дело доказателства безспорно се установява, че писмо изх. № 29-05-1022 от 10.03.2008 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен е било предшествано от финансов протокол № 340 от 28.12.2007 г., както и от протокол за неоснователно получени суми № 341 от 28.12.2007 г., които са били надлежно връчени на Шиндилски. Съдържанието им не е било необходимо да бъде възпроизведено отново в писмената покана. В нея е цитиран протокола за неоснователно получени суми и в тази връзка не се споделя тезата на касатора, че в обжалвания административен акт липсват мотиви. Непроизнасянето на Директора на РЗОК гр. Плевен по писменото възражение с вх. № 29-05-244 от 7.01.2008 г. не представлява нарушение, той като НРД 2006 не предвижда такова задължение. Административният орган е отговорил с индивидуалния административен акт, който е бил обжалван. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Националният рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г., издаден на основание чл. 53, ал. 1 от ЗЗО, е специален подзаконов нормативен акт по отношение на материята за здравното осигуряване и дерогира нормите на Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. поставя само едно условие, а именно сумите да са получени без правно основание. Тя не държи сметка по чия вина е станало това. Ако касаторът счита, че вина за липсата на информация относно факта на смъртта на пациентите има РЗОК гр. Плевен той трябва да установи това в друго производство. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от подобно естество не са били допуснати в процесното решение. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, в частта му относно главницата, Плевенският административен съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,