Решение № 10127 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2019 г.

Решение № 10127 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Телепоинт" ООД, ЕИК 175424163, седалище и адрес на управление гр. София, район "Възраждане", ул. "Овче поле" № 122, подадена чрез пълномощника адвокат В. Руйков против решение № 2336 от 04.04.2019 г. по адм. дело № 4363/2018 г. на Административен съд - София -град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение № 1040-21-180 от 03.04.2018 г., с което са потвърдени дадените от ст. инспектор по осигуряването задължителни предписания № 3 Д-1-21-0079578 от 20.02.2018 г. - дружеството да подаде в ТП на НОИ София - град заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни по реда на НПОПДОО за А. Иванова, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че лицето по връчването-служител на нотариус- не е изпълнил задълженията си по чл. 50, ал. 3 от ГПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отменят задължителните предписания. Претендират се разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ- София – град чрез юрисконсулт Д. Велянова в писмено становище счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, при правилното прилагане на принципите за тълкуване на разпоредбите на КСО. По подробно изложените съображения се иска отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски. Ответницата А. Иванова, от [населено място], чрез пълномощниците си адвокат П. Маринова и адвокат Ж. Кисьова оспорва касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд-София-град е отхвърлил оспорването на "Телепоинт" ООД срещу решение № 1040-21-180 от 03.04.2018 г., с което са били потвърдени дадените от ст. инспектор по осигуряването задължителни предписания № 3 Д-1-21-0079578 от 20.02.2018 г. - дружеството да подаде в ТП на НОИ София - град заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни по реда на НПОПДОО за А. Иванова. Съдът е приел, че документите, материализиращи правото на Иванова да получи обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за посочения период са достигнали до знанието на управителя на дружеството. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че по повод постъпилата жалба за неплатено обезщетение по време на бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, полагаеми се на А. Иванова, е била издадена заповед № 3 Р-5-21-00377053/14.02.2018 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя "Телепоинт" ООД. В хода на проверката е установено, че А. Иванова е служител при работодателя "Телепоинт" ООД, съгласно трудов договор от 25.03.2015 г., като е ползвала отпуск за временна неработоспособност въз основа на издадени болнични листове за времето от 14.08.2017 г. до 26.12.2017 г. В ТП на НОИ – София- град от осигурителя "Телепоинт" ООД за А. Иванова са били представени Приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с попълнени данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с № - Е20170866881, Е20171464451 и Е20171671063. При проверка на дневника по чл. 6, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ на осигурителя е установено, че няма заведено заявление-декларация от А. Иванова за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО, въпреки получаване на нотариалната покана с приложени към нея документи във връзка с изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Във връзка с отказа на "Телепоинт" ООД да приеме и представи пред ТП на НОИ заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни, е постановено задължително предписание № 3 Д-1-21-00379578/20.02.2018 г. от ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ- София-град дружеството да подаде в ТП на НОИ -София - град заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни по реда на НПОПДОО за А. Иванова. Така издаденото предписание е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ- София-град с жалба вх. № 1012-21-77#3/02.03.2018 г. С решение № 1040-21-180 от 03.04.2018 г. жалбата е отхвърлена. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт /НОИ/ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В конкретния случай със Задължителни предписания № 3 Д-1-21-0079578 от 20.02.2018 г. дружеството е задължено да подаде в ТП на НОИ София-град заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни по реда на НПОПДОО за А. Иванова. Данните по делото сочат, че документите, материализиращи правото на Иванова да получи обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка до 410 календарни дни по реда на НПОПДОО са достигнали до знанието на управителя. С нотариална покана от 15.01.2018 г. Иванова е връчила на осигурителя декларация за ползване на отпуск по чл. 163 КТ и заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 5 КСО за остатъка до 410 календарни дни. Нотариалната покана е връчена на 17.01.2018 г. в 11: 15 часа на А. Джамова, юрист, на адрес [населено място], [адрес]. От разпита на връчителя на нотариалната покана е установено, че при посещение на адреса на 17.01.2018 г., на място е установила, че помещението /сградата/ се ползва от дружеството "Телепоинт" ООД, като на звънеца е било изписано името на фирмата. На връчителя И. Младенова не е бил осигурен достъп до офиса на фирмата, като при връчването, а при позвъняване в офиса на фирмата била изпратена А. Джамова, която е посочила, че е юрист, и същата е подписала нотариалната покана и е получила документите. При тези обстоятелства е правилен извода на съда, че връчването на нотариалната покана е редовно. Изложените в обратната насока твърдения от жалбоподателя са неоснователни. А. Иванова е изпълнила задължението си и е представила на осигурителя декларация за ползване на отпуск по чл. 163 КТ и заявление – декларация за изплащане на обезщетението. Освен изложеното по делото е налице кореспонденция между А. Иванова и счетоводителя на дружеството, по отношение размяна на книжа и представяне на необходимите документи. Разпоредбата на чл. 42, ал. 4 във връзка с чл. 44, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно чл. 144 от АПК, установяват оборима презумпция за получено съобщение и знание за съдържанието му. Според чл. 42, ал. 4 ГПК, съобщенията на електронен адрес се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Видно от приложените разпечатки на л. 89-93 по делото, между А. Иванова и дружеството е водена електронна кореспонденция във връзка с паричното обезщетение. Събраните доказателства по делото сочат на недобросъвестно поведение от страна на осигурителя, основаващо се на базата на конфликт със конкретния служител. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ТП на НОИ-София-град следва да се присъди сумата от 100, 00/сто/лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. В полза на А. Иванова не следва да се присъждат разноски, тъй като страната не е представила доказателства за сторени такива, нито списък на разноските. Претенцията за заплащане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,