Решение № 2763 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2017 г.

Решение № 2763 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. Б. С. Ф." ЕООД, представлявано от управителя Ю. Т. срещу Решение № 2723/24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11414/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101307572/17.04.2014 г., издаден от органи по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1938/29.10.2014 г. на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която на "А. Б. С. Ф." ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 259 622,31 лева и доначислен данък в размер на 22 452,92 лева, ведно със съответните лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "А. Т. Г." ООД, "С. П." ЕООД, "Б. 63" ЕООД и "Б. И. Е. П." ЕООД, касаторът твърди, че са представени доказателства за предаване на стоките, както и за последващата им реализация. Твърди, че плащането на цената по доставките е пряко доказателство за реалността на доставките, а липсата на наети работници от доставчиците само по себе си не е основание за да се приеме липса на реалност на фактурираните доставки на стоки. В тази връзка се позовава и на практиката на СЕС по решение по съединени дело С-80/11 и С-142/11, както и решение по дело С-324/11. По отношение на доначисления ДДС в резултат на непризнати ВОД на автомобили, касаторът счита, че след като няма доказателства автомобилите да са регистрирани на територията на страната, то извода на съда, че не са продадени на лица от ЕС е необоснован, а и ако в действителност не е прехвърлена собствеността на автомобилите, то не било логично да се начислява данък. В заключение претендира отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт, в обжалваната му част. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Згурева, оспорва основателността на касационната жалба на дружеството и претендира разноски за касационната инстанция в размер на 17 492 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 208 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена в срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - С.-град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2101307572/17.04.2014 г., издаден от органи по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1938/29.10.2014 г. на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която на "А. Б. С. Ф." ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 259 622,31 лева по фактурите, издадени от "А. Т. Г." ООД, "С. П." ЕООД, "Б. 63" ЕООД и "Б. И. Е. П." ЕООД и доначислен данък в размер на 22 452,92 лева, в резултат на неправилно декларирани ВОД, ведно със съответните лихви. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "А. Б. С. Ф." ЕООД срещу РА, в обжалваната му част и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 7 492,95 лева. За да постанови този резултат, АССГ е приел на първо място, че при издаване на обжалвания пред него РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, РА и РД са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения РА. По отношение на установените задължения по ЗДДС в резултат на начислен данък в размер на 16 428,97 лв. за данъчен период м. 08.2012 г. и 6 023,95 лв. за данъчен период м. 10.2012 г., поради неправилно деклариране на ВОД, АССГ е приел за установено от фактическа страна, че в хода на ревизията, включително и при оспорването на РА по административен и съдебен ред от страна на жалбоподателя не са представени транспортни документи или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките, предмет на ВОД са получени на територията на друга държава членка. Като е приел, че тежестта за доказване на извършени ВОД се носи от жалбоподателя, а доказването става с предвидените в чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС документи - транспортен документ или потвърждение за получаване, с каквито жалбоподателя не разполага, съдът е обосновал правните си изводи за неправилно декларирани ВОД. АССГ е приел, че РА е законосъобразен и в частта на установените задължения за ДДС, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 259 622,31 лева по фактурите, издадени от "А. Т. Г." ООД, "С. П." ЕООД, "Б. 63" ЕООД и "Б. И. Е. П." ЕООД. Съдът е отчел, че спорният въпрос по делото е относно реалността на доставките на стоки по издадените от посочените доставчици фактури за процесния период спрямо ревизираното лице /РЛ/ и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. П. е, че посоченият факт с правно значение не е доказан, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. В тази насока е изложил съображения, че от доказателствата по делото не се установява фактическото движение и предаване на стоките по веригата предходни доставчици - преки доставчици - жалбоподател, а само предаване на стоките на търговските вериги - клиенти на жалбоподателя. След като е обсъдил приобщените в ревизионното производство доказателства, събрани по реда на НПК в досъдебно производство № 17/2012 г. по описа на ГД БОП, АССГ е приел, че в хода на разследването са иззети множество неистински счетоводни документи, в които като издатели са посочени преките доставчици по процесните фактури. При проведения разпит на управителя и едноличен собственик на "Б. 63" ЕООД е установено, че дружеството няма реална търговска дейност, а за останалите доставчици са намерени и иззети документи и печати, които са били на разположение на управителя и на счетоводителите, обслужващи ревизираното лице. Позовал се е на обясненията на счетоводителите на ревизираното лице Стойчев и Милчев, дали показания, че фактурите, издавани между преките доставчици с цел стопяване на данъчните задължения, са били "голи" без индивидуализация на стоките и без банкови разплащания и същите са разписвани с "измислени подписи". Преценявайки в съвкупност събраните доказателства, както и дадените показания от персонала на ревизираното лице, АССГ е достигнал до извод, че самото ревизирано лице контактува и осъществява търговската кореспонденция с европейските контрагенти, поради което няма реално извършени доставки от посочените доставчици, издадените фактури не документират извършени стопански операции, т. е. данъчни събития - в случая доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Постановено е след прецизно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Съдът е ценил всички релевантни за спора доказателства, съобразил е доводите и на двете страни и въз основа на обективираните подробни мотиви е формирал своя краен правен извод по спорното правоотношение. Подробно решаващият съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се споделя от настоящия състав. В тази връзка неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По отношение на декларираните ВОД от "А. Б. С. Ф.", по делото не е имало спор, че ревизираното дружество не е представило в хода на ревизията или в хода на съдебното производство документи, доказващи, изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Т. документи са определени с чл. 45 ППЗДДС (в приложимата към м. 10.2012 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Правилно съдът е приел, че поради непредставянето на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка съгласно изискването на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, не е доказан правнорелевантния факт на извършени ВОД, поради което законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 16 428,97 лв. за данъчен период м. 08.2012 г. и 6 023,95 лв. за данъчен период м. 10.2012 г., поради неправилно деклариране на ВОД. Относно отказаното право на данъчен кредит, правилно първоинстанционния съд е приел, че по фактурите, издадени от "А. Т. Г." ООД, "С. П." ЕООД, "Б. 63" ЕООД и "Б. И. Е. П." ЕООД не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. При извършени насрещни проверки на доставчиците, същите не са били открити в ревизионното производство и с изключение на доставчика "Б. И. Е. П." ЕООД не са представили каквито и да е доказателства, свързани с фактурите. Установено е също, че доставчиците са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите и са им издадени РА с установени задължения в особено големи размери. От друга страна, ревизираното дружество не представя доказателства за предаване на стоките по пряката доставка, а чрез ССчЕ установява единствено осчетоводяването на фактурите в счетоводството му и осчетоводяване на последвала реализация на стоките. Наред с това, в ревизионното производство са приобщени доказателства, събрани по реда на НПК в досъдебно производство № 17/2012 г. по описа на ГД БОП, които потвърждават изводите на органите по приходите и съда, че самото ревизирано лице контактува и осъществява търговската кореспонденция с европейските контрагенти, поради което няма реално извършени доставки от посочените доставчици, издадените фактури не документират извършени стопански операции, т. е. данъчни събития - в случая доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно не приел за доказано предаването на родово-определените фактурирани стоки, въпреки представените доказателства. В случая по делото освен фактури, не са представени доказателства за предаване на стоките по преките доставки. Обосновано съдът е изтъкнал, че осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че макар предмета по доставката да е наличен при получателя, то е установено, че действителния доставчик не е посоченият във фактурата, а получателя знае, че участва в привидна доставка. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че установените в хода на производството факти и обстоятелства изключват добросъвестност на ревизираното лице. Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на процеса на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция в размер на 7 492,95 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение