Решение № 6410 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2016 г.

Решение № 6410 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Л. срещу Решение № 6533 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 5224 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск от М. Г. Л. срещу Комисията за финансов надзор с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за вреди в размер на 50 000 лева, както и за претендираната законна лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на сумата. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. От ответника по касационната жалба - Комисията за финансов надзор е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи искът изцяло. Претендира присъждане на разноските по водене на делото съгласно представен списък. Процесуалните представители на ответника изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Излага аргументи, че в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, че в резултат на отменените наказателни постановления са настъпили дълготрайни неблагоприятни последици за касатора, изразяващи се в промени в психичното здраве и препятстване на кариерното израстване в областта на капиталовия пазар, за които справедливо обезщетение се явява такова в размер на 10 000 лв. За горницата до 50 000 лв. исковата претенция е неоснователна. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от М. Г. Л. срещу Комисията за финансов надзор (КФН) за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващи: 1. грубо компрометиране на професионалния авторитет на ищцата, невъзможност да продължи да заема длъжността, на която е назначена в дружеството-инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД и невъзможност на ищцата за започне работа в областта на капиталовия пазар и 2. претърпени сериозни притеснения и страдания, изразяващи се в депресивни състояния и панически разстройства, които се характеризират с чувство на раздразнителност, тревожност, страх и безнадеждност, нарушена концентрация, световъртеж и безсъние. От ищцата се твърди, че вредите са настъпили в резултат на Наказателно постановление № Р-10-426/13.07.2012 г., Наказателно постановление № Р-10-602/11.10.2012 г., Наказателно постановление № Р-10-603/11.10.2012 г., Наказателно постановление № Р-10-604/11.10.2012 г., Наказателно постановление № Р-10-605/11.10.2012 г. и Наказателно постановление № Р-10-605/11.10.2012 г., всички издадени от заместник-председателя на Комисията за финансово надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с които на ищцата в качеството й на "Ръководител направление за вътрешен контрол" в инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД са наложени пет административни наказания, всяко от тях съставляващо глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 79, ал. 2, изречение първо от Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. Към исковата молба са представени доказателства, че наказателните постановления са отменени като незаконосъобразни. В хода на съдебното производство съдът е приел за установено от фактическа страна, че петте наказателни постановления, от които ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения в периода 21.12.2013 г. - 16.10.2015 г. Установено е също така, че трудовото правоотношение на М. Г. Л. с инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД е било прекратено на 23.04.2013 г. на основание чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда, като на служителя е било изплатено обезщетение при прекратяването на трудовото му правоотношение в размер на 4 брутни заплати. С изключение на отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни, съдът е приел, че не се установяват останалите два елемента за реализиране на отговорността на КФН, а именно - наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между издадените наказателни постановления и причинените вреди. Поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна. Предвид неоснователността на иска за присъждане на обезщетение, съдът е приел за неоснователна и претенцията за присъждане на законната лихва по съображение за акцесорност вземането за лихва. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че искът за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди е недоказан и неоснователен. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не се установява настъпването на вредите, изразяващи се грубо компрометиране на професионалния авторитет на ищцата, невъзможност да продължи да заема длъжността, на която е назначена в дружеството-инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД и невъзможност на ищцата за започне работа в областта на капиталовия пазар, както и че не установява наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и така описания вредоносен резултат. Процесните наказателни постановления са били издадени в периода 13.07.2012 г. - 11.10.2012 г. От събраните по делото доказателства се установява, че до 23.04.2013 г., т. е. повече от половин година след издаване на последното наказателно постановление, ищцата е работила по трудово правоотношение с инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД, което е било прекратено на основание чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда. Същевременно по делото е останало неустановено, че за ищцата е било невъзможно да осъществи професионалната си реализация след прекратяване на трудовото й правоотношение. От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е предприемала действия по търсене на друга работа, да е участвала в конкурси за заемането на друга работа. Обстоятелства в тази насока се посочват само в свидетелските показания, изслушани по време на съдебното производство, като разпитаният свидетел в съдебно заседание заявява, че М. Г. Л. е предприела действия по търсене на нова работа, но този свидетел няма преки впечатления какви са тези действия, кога са предприети и че именно издадените наказателни постановления са причината, която е попречила на ищцата в тази насока. От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена публичната репутация и доброто й име в обществото. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че от събраните по делото доказателства не се установява, включително и от събраните гласни доказателствени средства, издаването на посочените наказателни постановления да е било разгласено публично, да е станало достояние на множество лица и то на такива, за които наличието на наложени административни наказания на ищцата да е от значение при преценката на нейната професионална квалификация, на професионалните й възможности и които въз основа на тези наложени административни наказания биха могли да формират съмнение относно нейните професионални възможности. От събраните по делото доказателства не се установява и наличието на третия елемент за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - съществуването на причинно-следствена връзка между издаването на незаконосъобразните наказателни постановления и претендираните вреди. Твърденията на ищцата, че незаконосъобразните наказателни постановления са довели до прекратяването на трудовото й правоотношение с инвестиционен посредник "Адамант кепитъл партнерс" АД, като впоследствие не е могла да започне работа в областта, в която притежава професионална квалификация, не са подкрепени с доказателства. Изводът на административния съд за липса на причинно-следствена връзка правилно е мотивиран със съображения, че между периода на издаване на наказателните постановления и датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е изтекъл значителен период от време и на следващо място, че трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 331, ал. 2 от Кодекса на труда (прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение). Не се установява обстоятелството, че причината за прекратяването на трудовото правоотношение на работодателя е било именно издаването на наказателните постановления, с които на ищцата е било наложено административно наказание глоба. Не се установява обстоятелството, че ищцата не е могла да се реализира професионално и не е имала възможността да намери работи поради издаването на тези наказателни постановления. Административният съд правилно е отбелязъл, че с прекратяването на трудовото правоотношение се прекъсва пряката и непосредствена връзка между издадените наказателни постановления и невъзможността на ищцата да осъществи своята професионална реализация, а доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че причина за прекратяване на това трудово правоотношение са посочените пет броя наказателни постановления, то и не е налице пряката връзка между упрекваното поведение на административния орган и претендираните за причинени неимуществени вреди. Този извод не се разколебава от свидетелските показания, събрани в хода на съдебното производство, доколкото разпитаният свидетел няма преки впечатления, че издадените наказателни постановления са действителната причина за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. Съдът е съобразил още, че по делото не са представени доказателства, че при кандидатстването за работа от страна на ищцата за различни позиции, на същата е отказвано допускането до интервюта за работа поради предоставяне на данни за издадените наказателни постановления. По делото липсват доказателства относно обстоятелствата по кое време, за какви позиции ищцата е кандидатствала за работа. Настоящият съдебен състав споделя и мотивите на административния съд, че по отношение на вредите, изразяващи се в депресивни състояния и панически разстройства, съпроводени с чувство на раздразнителност, тревожност, страх и безнадеждност, нарушена концентрация, световъртеж и безсъние, от ищцата не е установена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и вредоносния резултат, за който се претендира обезщетение. Решението в тази част почива на задълбочено обсъждане на установените по делото факти, които са изложени подробно и обстоятелствено. Като доказателства по спора са представени психологическо становище за М. Г. Л., което е издадено от център за психологическо консултиране на 25.08.2016 г. - три месеца след предявяване на исковата молба пред първата инстанция (исковата молба е подадена на 20.05.2016 г.) и в което се описват оплаквания за нарушения в съня на лицето, загуба на интереси, панически пристъпи, натрапчиви мисли и непреодолим страх от лицето да напусне дома си. Представен е и амбулаторен лист от 10.08.2016 г. с посочена основна диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък. Единственият представен документ, чиято дата на съставяне предхожда предявяването на иска, е рецепта за предписани лекарства на ищцата от 27.07.2015 г., но прави впечатление, че датата на издаването й е почти три години след датата на издаване на последното наказателно постановление. По делото е изслушана и съдебно-психологическа експертиза. Административният съд е обсъдил събрания доказателствен материал и обосновано е приел, че не се установява описаните притеснения и страдания да са настъпили в резултат от наказателните постановления. Представените медицински документи не съдържат данни от кой момент датира посоченото депресивно разстройство на ищцата. Такива данни няма в представения амбулаторен лист. Психологическото становище, изготвено от центъра за психологическо консултиране, посочва само периода на посещения на ищцата - м. август-м. октомври 2015 г., като липсват каквито и да било други документи, които да удостоверяват какво лечение е проведено, а в самото становище се сочи, че е проведена психодиагностика без отбелязване на коя дата е сторено това. От страна на ищцата не е представена медицинска документация, от която обосновано би могло да се установи нейното състояние към дата, съответна както на претендирания период, нито пък по отношение на период, близък до претендирания. Предвид отдалечеността във времето на периода на издаване на наказателните постановления от датата на изготвяне на представените медицински документи, административният съд правилно е посочил, че е напълно възможно по отношение на ищцата да са настъпили други събития, които да са обусловили възникването на депресивно състояние. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на които не е кредитирано заключението на съдебно-психологичната експертиза, тъй като вещото лице е оценило състоянието на ищцата към процесния период само въз основа на нейния разказ и на нейните усещания за това как се е чувствала. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за неизпълнение на състава на реализиране на отговорността на държавата. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,