Решение № 13141 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Варна против решение 8558 от 30.07.2025 г. по адм. дело 983/2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед РД-19-7701-2/20.03.2019г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата В. М. К., представлявана от адв. Янков, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на адв. Янков се присъди възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на административния съд за отмяна на заповед РД-19-7701-2/20.03.2019г. на областния управител на област с административен център Варна, с която служебното правоотношение на В. М. К. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради нарушение на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, са правилни и следва да бъдат споделени. По делото е установено, че на 01.03.2019 г. ответницата К. подава заявление на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл за възстановяване на длъжността директор на дирекция Административно правно обслужване, финанси и управление на собствеността (АПОФУС) в областна администрация Варна, след като заповед РД- 17-7706-161/11.05.2017 г. на областният управител на област с административен център Варна, за прекратяване, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, на служебното й правоотношение от същата длъжност, е отменена с влязло в сила съдебно решение 17/ 09.01.2018г. по адм. дело 1543/2017г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение 2680/ 22.02.2019 г. по адм. дело 4166/2018г. на Върховния административен съд. На 08.03.2019 г. К. се явява да заеме длъжността, но не е допусната. След поредно заявление за възстановяване на предишната длъжност, на 20.03.2019 г. на К. са връчени заповед РД- 17-7707-1 от 19.05.2017г., с която е възобновено производството по издаване на заповед РД-17-7706-115/ 30.03.2017г., с която К. е преназначена на длъжност директор на дирекция АПОФУС, на основание чл. 82, ал. 3 ЗДСл след проведен подбор и е отменена заповедта за преназначаване на служителката на тази длъжност, както и заповед РД-19-7701-2/ 20.03.2019г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на К. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл служителят е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително, считано от 20.03.2019г. В обстоятелствената част на административния акт органът по назначаването се позовава на заповедта от 19.05.2017г., цитирана по горе. Последната заповед е отменена с решение 208/ 20.02.2023г. по адм. дело 1039/ 2019г. на Административен съд- Варна, влязло в сила с решение 7264/ 12.06.2024г. по адм. дело 5032/ 2023г. по описа на Върховния административен съд. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че обжалваната заповед РД-19-7701-2/20.03.2019 г., с която служебното правоотношене на К. е прекратено, е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл и в несъответствие с целта на закона. Цитираният текст предоставя на органа по назначаването право да прекрати служебното правоотношение с държавен служител без предизвестие, когато служителят е назначен на длъжността без конкурс, когато провеждането му е задължително. В случая законосъобразно е преценено, че условията на текста не са изпълнени. Със заповед на областния управител от 30.03.2017г. К. е преназначена на длъжност директор на дирекция АПОФУС от друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ал. 3 ЗДСл чрез подбор. Това служебно правоотношение продължава да съществува във вида, в който е възникнало, тъй като актът за възобновяване на производството по назначаване от 19.05.2017г. е отменен с влязло в сила съдебно решение, заповедта на областния управител от 11.05.20217г. за прекратяване на служебното правоотношение също е отменена от съда като незаконосъобразна и служителката се явява да заеме длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл, чл. 122, ал. 1 и чл. 118, т. 1 от същия закон. Следователно служителката е назначена на длъжността директор на дирекция АПОФУС при условията на чл. 82, ал. 3, поради което и предвид действащия тогава чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите на държавни служители (отм. ДВ бр. 97/ 10.12.2019г.) провеждането на конкурс за длъжността не се изисква. По тези съображения изводите на административния съд за липсата на основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл и отмяна на оспорената заповед, са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за несъответствие на административния акт с целта на закона също следва да бъде споделено. Смисълът на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл е да преустанови съществуването на служебно правоотношение, когато са нарушени изискванията за негово възникване. В случая анализът на събраните доказателства установява, че действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като са насочени към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, независимо от основанието. Това без съмнение сочи на превратно упражняване на властнически правомощия и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, което обосновава противоречие на издадения административен акт с целта на закона- основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Обсъдени са събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, доказателствата за осъществена безплатна правна защита в съдебното производство пред настоящата инстанция (пълномощно и договор за правна помощ) и направеното искане, на адв. Я. Янев от Варненската адвокатска колегия, процесуален представител на ответницата по касационната жалба В. К., следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 3 от наредбата, Областна администрация Варна следва да заплати на адв. Янев сумата 1000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,