Решение № 6139 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15412/2018 г.

Решение № 6139 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15412/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия И. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от "Гади" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кожух планина, № 21, вх. 3, офис 2, чрез адв. Сеизов, срещу решение № 6087/23.10.2018 г. постановено по адм. д. № 3083 по описа на Административен съд град София за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №СФР 17-РД77-45/31.08.2017 г. издаден от П. И. – главен инспектор, възложител на ревизията и М. М.-главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА 17 – РД28-25 от 22.12.2017 г. на Кмета на Столична община, с който са му определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно. В противоречие с представените още в хода на ревизията доказателства не е съобразена променената отчетна стойност на процесните имоти и установените задължения са определени неправилно. През 2014 г. отчетната стойност на недвижимите имоти е променена, като същата е намалена, но в хода на ревизионното и съдебното производство това не е отчетено. Не е определена действителната данъчна основа на процесните имоти, като не са обсъдени всички относими към процесния период доказателства. Неправилно не е съобразено от съда, че оценката на недвижимите имоти е 1 751 108 лв., въпреки че това обстоятелство е установено още в хода на ревизията, чрез представени пазарни оценки. Извършеното допълнително облагане над тази сума е незаконосъобразно. Съгласно мотивите на оспорването не са установени правилно и задълженията за такса битови отпадъци. Процесните имоти представляват "земя", поради което за тях не следва да бъде начислявана такса битови отпадъци /ТБО/. Задълженията са определени от ревизиращите органи за услуги, които не са извършвани. Неоснователно от съда не са възприети доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на данъчната основа като по същество е обсъдил само доводите на административния орган. Въз основа на горните твърдения се иска решението на АССГ да бъде отменено, като бъде отменен и процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Кметът на Столична община, намира подадената касационна жалба за неоснователна. В писмен отговор и в проведеното по делото съдебно заседание, чрез процесуалният си представител излага твърдения, че сочените аргументи на оспорването не са подкрепени от доказателствата събрани в хода на ревизията. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалния закон и относимите материално правни разпоредби. Промените в отчетната стойност на процесните имоти, на които се позовава касатора са обявени в Търговския регистър към Агенцията по вписванията след приключване на ревизионното производство. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционният съд. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и е в съответствие на материалния закон. В подкрепа на правните си изводи съдът е изложил обстойни мотиви, които обосновават крайният му извод за неоснователност на жалбата. Не са налице касационни основания, които ад обосновават отмяна на постановеното решение. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № СФР 17-РД77-45/31.08.2017 г. издаден от П. И. – главен инспектор, възложител на ревизията и М. М.-главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА 17 – РД28-25 от 22.12.2017 г. на Кмета на Столична община, с който на "Гади" ЕООД са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. в общ размер на 704 426. 34 лв. При осъществената проверка относно законосъобразността на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган по приходите и при спазване на установената форма по чл. 120 от ДОПК. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото на защита на ревизираното лице или такива които ако не бяха допуснати биха довели до постановяване на акт с друго съдържание. Прието е също така, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения и на материалния закон, като задълженията за ДНИ и ТБО са определени правилно по основание и размер. В подкрепа на тези свои изводи, решаващият състав е съобразил следното: Спор по делото относно субекта и обекта на данъчните задължения не е налице. Страните спорят относно данъчната основа и съответно определените въз основа на нея данъчни задължения. Макар при оспорването да се сочи, че се обжалва целия ревизионен акт, конкретни пороци са посочени само незаконосъобразност на определените задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. и 2015 г., поради неправилно определяне на данъчната основа. Ревизираното лице поддържа, че през месец януари 2014 г. е извършена преоценка на недвижимите имоти, които притежава и в резултат на това тяхната отчетна стойност е намалена. Извършената промяна не е възприета от административния орган, тъй като данните за нея са представени едва в хода на ревизионното производство и се разминават с доказателствата представени от НАП за нуждите на извършените проверки от органите по приходите в местната администрация. Липсват доказателства намаляването на стойността да е отразена преди това в счетоводните документи на дружеството и в Търговския регистър, чрез вписването на промяната в ГФО. Според първоинстанционният съд при придобиване на недвижим имот, собственикът е длъжен да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация се посочват факти и обстоятелства които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Тази данъчна декларация има обвързващо действие за собственика, като декларираното е достоверно за данъчния орган. Само по отношение на един от имотите от ревизираното лице е подадена декларация при придобиването му. За другите имоти не са подавани декларации. В тежест на дружеството е било да откаже обезценяването на имотите, което не е сторено. По отношение на ТБО, съдът е приел, че задължението е обусловено от кумулативната наличност на следните предпоставки: правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, услугата да е посочена предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и имота да попада в границите на районите, в които общината е декларирала че ще предоставя услугата, общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата и на последно място тази услуга да е фактически предоставена. При преценката си съдът е приел, че посочените предпоставки са налице, установен е фактът на предоставяне на услугата и не на последно място правилно е определен размерът на дължимата такса битови отпадъци, в компонентите които се предоставят като услуга в района. Постановеното решение е правилно. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения, които да обосновават твърденията на касатора за неправилност на съдебния акт. Фактите по делото са точно установени и по тях няма спор. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 160, ал. 2 ДОПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. По делото няма спор за фактите, които са свързани с това, че касаторът притежава недвижими имоти на територията на Столична Община, район Витоша. За тези имоти се явява задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Спорът между страните се свежда до основата върху която следва да се определи размера на дължимия данък, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. Определяйки недвижимите имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ като облагаем обект, законодателят е регламентирал и начина на тяхното оценяване, което е предпоставка за определянето на размера на дължимия данък и е задължителен елемент на законоустановеността на данъка. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът за недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от този закон. По смисъла на дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В настоящият случай органите по приходите в общинската администрация са определили отчетната стойност на имотите съгласно подадената декларация от лицето за имот УПИ пл. № 511, нанесен в кадастрален лист № 720 от КП на София, планоснимачен район в. з. "Симеоново север /VІІ-5/", а за останалите недекларирани имоти са взели предвид счетоводни документи, изходящи именно от касатора. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ сочи, че при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Тази разпоредба е израз на установения от законодателя принцип на определяне на данъчната оценка на основата на действителното, обективно състояние на обекта на облагане – съответния недвижим имот, към датата на дължимост на данъка. Касаторът обаче, не е декларирал имотите си. Едва в хода на ревизията е установено, че в собственост на дружеството са следните имоти: ПИ с пл. № 778; ПИ с пл. № 760; ПИ с № 001047 идентичен с имот пл. № 481 и ПИ с пл. № 587, които попадат в строителните граници на гр. София, съгласно Общият устройствен план. За да определи данъчната основа за облагане органите по приходите са се позовали на счетоводните документи представени от ревизираното лице. Съгласно тях отчетната стойност на имотите е както следва: за имот пл. № 760 отчетната стойност е 1387256. 07 лв.; за имот пл. № 587 отчетната стойност е 1387256. 07 лв.; за имот пл. № 481 отчетната стойност е 2270645. 70 лв.; за имот пл. № 778 отчетната стойност е 4488294. 08 лв. Фактът, че през 2014 г. е извършил преоценка на собствените си имоти не е отразен нито в счетоводните му документи, нито в публикуваните ГФО. Представянето на пазарни оценки изготвени за нуждите на счетоводното отчитане на дружеството не могат да бъдат ценени като доказателства за отчетната стойност на имотите, тъй като отразяването им в счетоводството е станало едва в хода на ревизионното производство. Видно от доказателствата по делото, правилна е преценката на административния орган, а в последствие и на съда, че не е налице реално намаляване на стройността на имотите, което да е надлежно отразено в счетоводството на дружеството, а още по малко това е декларирано пред общинската администрация, която определя задълженията по ЗМДТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че и при определяне на ТБО съдът е допуснал нарушения, които са се отразили на правилността на решението. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно доказателствената тежест ответникът като издател на акта е установил обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на Столична община, тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. За всеки от имотите са обсъдени тези предпоставки и задължението е определено само по тези компоненти от ТБО които се предоставят като услуга от общинската администрация за процесните имоти. Само за имот представляващ ПИ с пл. № 511, нанесен в кадастрален лист № 720 по КП на гр. София, планоснимачен район "В. з. Симеоново-север" VІІ е начислена ТБО, като са включени и трите компонента. За имат е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, относно вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, поради което и таксата относно сметоизвозването е определена върху количеството на генерираните отпадъци. След 31.01.2012 г. имота не попада в районите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване и тази такса не е начислявана. Съдът е обсъдил представените от административния орган доказателства за извършените и разплатени разходи от бюджета на СО за дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в района, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на района, а не само в определена част от него. Фактът, че имотите собственост на дружеството се намират в строителните граници на гр. София не е оспорван от ревизираното лице. Изложените аргументи са свързани с това, че недвижимите имоти представляват "земи" и за тях не се дължи такса. Така изложеното становище е неоснователно. Както беше посочено по-горе, ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, за имотите на територията на общината. Местонахождението на процесните имоти на територията на Столична община съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "Гади" ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът, чрез процесуалният си представител, в открито съдебно заседание заявава претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В настоящото производство следва да бъдат определени и присъдени разноските, които са сторени пред касационната инстанция в размер на 9 574. 26 лв. Пропускът да бъдат поискани разноски пред АССГ не може да бъде саниран, чрез произнасяне от настоящия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение