Решение № 7965 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2018 г.

ВАСII отделение28.05.2019 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3777 от 05.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3760/2018 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА Н. А. от [населено място] да заплати на Е. В. от [населено място] сума в размер на 600 (шестстотин) лева, разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7965 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Н. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Николов, срещу решение № 3777 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3760/2018 г. на Административен съд София – град, 41 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № № 18 – 7881 от 20.10.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София за имот идентификатор № 04234.6969.11, заявено от Н. А. с вх. № 01 – 113589 от 19.04.2017 г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не е налице спор за материално право, тъй като посочва, че регулацията е била приложена и материализираната също така граница на място с ограда съответства на приложената регулация. Твърди, че нанасянето на имотната граница не по материализираната на място и не в съответствие с приложената регулация представлява явна грешка в кадастралната карта, а не спор за имуществено право, поради невярното заснемане на имотната граница между собствения й имот идентификатор № 04234.6969.11 и имот идентификатор № 04234.6969.10. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя оспорена заповед и преписката да бъде върната на началника на СГКК – София за ново произнасяне. Ответникът Началникът на СГКК – гр. София, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Е. В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък на разноските за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град (АССГ) е образувано по жалба на Н. А. срещу Заповед № № 18 – 7881 от 20.10.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която е отказано изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София за имот идентификатор № 04234.6969.11, засягащ нанесената в одобрената кадастрална карта граница с имот идентификатор 04234.6969.10, собственост на Е. В. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че при издаването на оспорения отказ не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Приел е, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като е налице дублиране на титули за собственост, поради това, че по регулационния план част от собствения на жалбоподателката УПИ VIII – 11 (записан в нотариалния й акт и като УПИ и като идентификатор № 04234.6969.11) навлиза в имота на заинтересованата страна Е. В. Приел е, че добулирането на титулите за собственост се дължи на неясното описание на имота на жалбоподателката в документа й за собственост, поради липса на проследима връзка между УПИ V – 11, предхождащ по регулация УПИ VIII – 11, и имот № 11 от к. л. № Г – 13 – 2 – А. Приел е, че установяването на тази връзка, респективно установяване на факта дали са уредени сметките по регулация между двата имота, ще изясни точно какъв имот с каква площ и граници е собственост на жалбоподателя. Приел е обаче, че изясняването на този въпрос е предмет на материално правен спор за собственост със заинтересованата страна, който се решава по общия исков ред. Като до разрешаването му административният орган не следва да процедира исканото изменение. Оспореното решение на АССГ е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения отказ са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Установява се от представените доказателства, включително нотариалния акт на жалбоподателката, че тя е закупила ПИ идентификатор № 04234.6969.11 с площ от 813 кв. м., а по доказателствения акт за собственост, представляващ УПИ VIII – 11 с площ от 870 кв. м. Искането за изменение на кадастралната карта жалбоподателката е направил като е поискала имотните, кадастрални граници на имота й да бъдат нанесени по регулационните такива на УПИ VIII - 11, с. Бистрица, като по този начин се навлиза в имот идентификатор № 04234.6969.10 по одобрената КК на с. Бистрица. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в настоящия случай не се касае за отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта, а за отстраняване на явна фактическа грешка в нея, при което не е налице спор за материално право както е приел съдът и административният орган. Несъответствието на кадастралната граница с регулационната такава не съставляват явна фактическа грешка, а попадат в приложното поле на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - "непълноти и грешки". За отстраняване на тези непълноти и грешки, редът е този по ал. 2 на чл. 54 от ЗКИР. Това е така, защото несъответствието в основни кадастрални данни за недвижимите имоти - граници и площ - които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние, представляват "непълноти и грешки" в одобрената кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Тези несъответствия не са "явна фактическа грешка" по определението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, защото не са несъответствия между съществуващите на местността трайни топографски обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При установеното безспорно дублиране на титули за собственост относно спорната част по регулация от имота на жалбоподателката, която попада в имота на заинтересованата страна и при съответно промяната в границите и площта на имотите в резултат на това, е правилен извода на съда за наличие на спор за собственост, който пък от своя страна обосновава постановяването на отказ за изменение на кадастралната карта до разрешаването му по съответния ред. В тази връзка изводите на административния съд за законосъобразност на заповедта са съответни на изискванията на материалния закон - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Въз основа на изложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Е. В. за присъждане на разноски, но само за тази инстанция, тъй като в първата инстанция вече са й били присъдени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1