Решение № 4119 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2013 г.

Решение № 4119 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максима България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Връбница", ул. "Златен клас" № 4, представлявано от управителя шапка, чрез процесуалния му представител, юрисконсулт Чолакова, против решение № 3189 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 13959/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1104/21.09.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (ззп). В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, Ответникът по касационната жалба - Председателят на комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, юрк. Петкова, в писмения си отговор оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Максима България" ЕООД, срещу заповед № 1104/21.09.2012 г. на Председателя на ззп, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 1, във. вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на ззп към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на нейната администрация и решение на Комисията за защита на потребителите, съгласно протокол № 31/16.08.2012 г., на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска, чрез предоставянето на заблуждаваща информация за наличността на стоките в търговски обект, включително чрез промоционална програма (плакати, надписи, брошури и др.). Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: във връзка с подадена жалба е извършена проверка в магазин "Т-Маркет", находящ се в гр. Лом, ул. "Хан Аспарух" № 13, стопанисван от "Максима България" ЕООД. По време на проверката е констатирано, че в търговския обект е направено съобщение за промоция при закупуване на съдове за готвене, което е обявено от търговеца, чрез разпространяване на брошури, намиращи се на изхода на всяка каса на търговския обект и поставени плакати, като всеки потребител, който поиска да се възползва от обявената промоция, получава на касите на търговския обект "бонус паспорт". В него са обявени условията на промоцията от 9 април до 29 юли 2012 г., като последната дата, на която потребителя може да закупи желан продукт е 12 август 2012 г. При извършване на проверката е констатирано, че никъде не е указано, че може да има липса на наличности или поддържането на такива не е задължително за предлаганите на промоция домакински съдове и потребителите следва многократно да посещават търговския обект. Изискана е справка, от която е видно, че последната продажба на тази стока е на 12.07.2012 г. Това обстоятелство реално уврежда интересите на потребителите, тъй те са разходвали средства, за да могат да закупят избраната от тях стока на промоционална цена. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че по този начин на представяне на информацията се увреждат интересите на потребителите, тъй като съобщението за промоцията съществено променя или е възможно да промени икономическото им поведение в насока да посещават магазина, да правят покупки и възползвайки се от промоцията да събират и използват получените бонус точки да закупуват на промоционална цена обявените стоки. С оглед изложеното съдът, за да постанови този правен резултат е приел, че по делото е установено наличието на нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Посочил е, че е осъществен фактическият състав на нарушението, като е установено кумулативно наличие на трите обективни елемента - налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги тази търговска практика съдържа невярна информация, която е подвеждаща и има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на ззп да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. От друга страна, по аргумент на алинея 2 от същата разпоредба, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът не предоставя своевременно съществена информация по смисъла на ал. 1. Най-сетне, на основание чл. 68е, ал. 4 ЗЗП за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата; цената с включени в нея всички данъци или начинът, по който е изчислена, вал. всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право. Нелоялната и заблуждаваща търговска практика в случая се състои в това, че не е посочено, че е възможно да има липса на наличности на стоките, които могат да бъдат закупени на промоционални цени чрез събраните бонус точки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Липсата на посочената информация е съществена информация по смисъла на чл. 68е, ал. 4 във вр. с чл. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗЗП, поради което непредоставянето й представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, чието прилагане е забранено съобразно нормата на чл. 68в ЗЗП. Предвид горното, първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон Административен съд София-град правилно е приел, че практиката на жалбоподателя е заблуждаваща. С оглед изложените съображения постановеното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение