Решение № 14969 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2010 г.

ВАСI отделение08.12.2010 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

Отменя решение № 637/24.03.2010 г. по адм. д. № 2907/2008 г. на Административен съд Варна. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14969 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Демир Иванов Славов от гр. Варна против решение № 637/24.03.2010 г. по адм. д. № 2907/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 03800623/19.05.2008 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 342/25.09.2008 г. на ДД "ОУИ" - Варна за установени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 9 142, 46 лв. и лихва за забава в размер на 5 312, 46 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), във връзка с липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Веселин Петров" за данъчни периоди: м. 09.2002 г., м. 10.2002 г., м. 11.2002 г., м. 12.2002 г., м. 01.2003 г., м. 02.2003 г., м. 04.2003 г., м. 09.2003 г., м. 12.2003 г., м. 01.2004 г., м. 06.2004 г. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден за извършена ревизия, въз основа на Заповед за възлагане № 3437/26.11.2007 г. От РД № 800623/18.04.2008 г. се установява, че ревизирания субект е бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Вадо - Демир Славов" с решение от 17.04.1990 г. по ф. д. № 431/1990 г. на Добричкия окръжен съд. Вписани са промени в адреса на управление решение по ф. д. № 24000 от 8.10.2001 г. на Варненския окръжен съд, като с решение № 2612 от 21.03.2007 г. на ВОС на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на "Дина Транс" ООД и ЕТ "Вадо - Демир Славов" е заличен от търговския регистър на ВОС. Към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията ЕТ "Вадо - Демир Славов" е заличен от търговския регистър и ревизията е извършена на Демир Иванов Славов. Обхват на ревизията са данъчните периоди: от 1.08.2002 г. до 31.12.2002 г., от 1.01.2003 г. до 28.02.2003 г., от 1.04.2003 г. до 30.04.2003 г., от 1.09.2003 г. до 30.09.2003 г., от 1.12.2003 г. до 31.12.2003 г., от 1.01.2004 г. до 31.01.2004 г., от 1.06.2004 г. до 30.06.2004 г. С оспорената част от РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 9 142, 46 лв. и лихва за забава в размер на 5 312, 46 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Веселин Петров" за данъчни периоди: м. 09.2002 г., м. 10.2002 г., м. 11.2002 г., м. 12.2002 г., м. 01.2003 г., м. 02.2003 г., м. 04.2003 г., м. 09.2003 г., м. 12.2003 г., м. 01.2004 г., м. 06.2004 г. Правното основание за отказа по РА е: чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на административния контрол в решението на ДД "ОУИ" e установено, че не са спазени изричните указания в Решение № 820/14.11.2007 г. на ДД "ОУИ", с което е бил отменен първоначално издадения РА. При втората ревизия от страна на ревизиращия орган не са изпълнени задължителните указания на горестоящия административен орган за извършване на съответните процесуални действия във връзка с необходимостта да се извърши нова насрещна проверка на "Евроинс - 7" ЕООД, правоприемник на предприятието на доставчика ЕТ "Веселин Петров", издател на процесните фактури. В хода на административния контрол от направената справка в информационния масив на НАП и в Агенцията за вписванията се установява адрес за кореспонденция на правоприемника, считано от 16.03.2006 г., който е различен от този, на който са били извършени насрещните проверки, въз основа на което е констатирано, че правоприемника на доставчика не може да бъде открит на данъчния адрес. Съобщенията са връчени по реда на чл. 32, ал. 5 от ДОПК, от което е изведен извод за наличие на предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Горестоящия административен орган е приел в решението си, че правоприемникът на доставчика не е бил търсен на декларирания за кореспонденция адрес по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което констатациите на органа по приходите са необосновани, тъй като почиват на негодни доказателства. Въпреки тези изводи на горестоящия административен орган, с решението му отказът да бъде признат данъчен кредит по процесните фактури е потвърден. Така констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на данъчната ревизия, която при това е повторна, водещи до необоснованост на РА, поради това, че констатациите почиват на негодни доказателства, не са обсъдени от решаващия съд. Поради това, че предмет на съдебен контрол е РА, потвърден от ДД "ОУИ", при така установената още в хода на оспорването по административен ред необоснованост на фактическите и правните основания в РА, съдът е следвало да обсъди тези констатации във връзка с предмета на спора и в тази връзка да укаже на страните да ангажират относимите към спора доказателства. Вместо това, в обжалваното съдебно решение е прието, че оспорения РА е законосъобразен, без да е обсъдено същественото нарушение на процесуалните правила, водещи до необоснованост на акта установена в хода на административния контрол и промяната както на фактическите, така и на правните основания, допустимостта на което не е обсъдена от съда. Отделно, в РД са вписани констатации за приключили тримесечни периоди по ДДС и издадени ДАПВ и АПВ, някои от които са с посочени номера и дати, както и размер на възстановен ДДС на ДЗЛ. Тези данни не са обсъдени и съдът не е осъществил задължителната проверка за валидността на РА, при наличие на издадени ДАПВ и АПВ за съответни ревизирани периоди, съобразно установената практика на ВАС по приложението на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, както и чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията на текста - ДВ, бр. 108 от 2007 г. По делото има данни за издадени РА на доставчика, които дори са посочени с номера и дата на издаване от изпратеното писмо за насрещна проверка. Тези ревизионни актове не се намират в административната преписка и не са приети като доказателства по делото, но въпреки това мотиви в тази връзка има изложени в съдебното решение. Горните констатации налагат извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда при постановяване на обжалваното съдебно решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се изискат от административния орган всички издадени ДАПВ и АПВ на ДЗЛ, да се изискат ревизионните актове издадени на доставчика, да се обсъдят същите, както и да се обсъдят приетите от касационната инстанция писмени доказателства, представени от дружеството - касатор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,