Решение № 1393 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Н. Г. К. с [ЕГН], подадена чрез адв. Христов, срещу Решение 10450/01.07.2024 г. по адм. д. 6527/2023 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р - 2200 - 22220 - 01291 - 091 - 001 от 25.01.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) П - 2222-04230-40665-003-001 от 28.02.2023 г., издадени от Ф. Йоневска, на длъжност началник сектор възложил ревизията и А. Чапалова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, изменен с решение 573 от 05.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Излагат се доводи за липса на основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди се, че презумпцията за вярност на констатациите в РА е опровергана. Иска отмяна на решението. Претендира адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС София е бил РА Р - 2200 - 22220 - 01291 - 091 - 001 от 25.01.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) П - 2222-04230-40665-003-001 от 28.02.2023 г., издадени от Ф. Йоневска, на длъжност началник сектор - възложил ревизията и А. Чапалова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, отменен в частта на установените резултати за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г., ведно със съответните лихви; изменен в частта на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 60 057,06 лв. и е определена на 44 628,16 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 76 713, 16 лв. и е определена на 70 971,63 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 21 431, 34 лв. и е определена на 10 871,86 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 52 656, 24 лв. и е определен на 51 454,31 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. в размер на 5 326,36 лв. и е определен на 3 357,06 лв., ведно със съответните лихви; установения резултат за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 21 328,61 лв. и е определен на 856,57 лв., ведно със съответните лихви с решение 573 от 05.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период Н. К. е упражнявал дейност като земеделски производител. Регистриран е по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на 20.02.2012 г. с основание чл. 100, ал. 1 от Закона. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, както и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. На първо място решаващият състав на Административен съд София град е приел, че по делото са безспорно установени основанията за преминаване към ревизия по особения ред, както и че по същество, жалбоподателят не навежда твърдения, с които оспорва установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ревизиращите органи. На следващо място са изложени мотиви относно погасителната давност за 2014 г. и 2015 г. и е счетено, че същата не е изтекла. Посочено е също така, че както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебно производство не се представят доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите. По отношение възраженията на оспорващия относно получените субсидии от ДФЗ, съдът e намерил същите за неоснователни, като се е позовал на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ и е кредитирал заключението на вещото лице. За неоснователни са счетени и възраженията по отношение на непризнатите разходи по издадените от ТЕРА КОМ 2017 ЕООД фактури, тъй като не са ангажирани допълнително писмени документи, които документално да ги обосноват. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което има за последица постановяване на необоснован краен съдебен акт. Първоинстанционният съд, без да изложи мотиви, бланкетно е посочил, че по делото са безспорно установени основанията за преминаване към ревизия по особения ред, както и че по същество, жалбоподателят не навежда твърдения, с които оспорва установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ревизиращите органи. От решението не става ясно конкретно кои фактически основания са приети за доказани от съда за извършване на ревизията по особения ред по чл. 122 от ДОПК, и съответно как същите се отнасят и към коя от конкретните хипотези на чл.122 ал.1 от ДОПК са приложими т.е. от мотивите на обжалваното решение не може да се направи извод, коя точно от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от цитираният кодекс е приета за приложима и защо. На следващо място, основателно е оплакването в касационната жалба, че в съдебното решение изобщо липсва произнасяне по подробно мотивираното възражение на ревизираното лице относно допусната от директора на ОДОП грешка при изчислението на сумите на стр. 9 от решението за период 2017 г., която съответно е довела до увеличение на финансовия резултат и задълженията на ревизираното лице. Бланкетни са и мотивите в първоинстанционното решение и по отношение на непризнатите разходи по издадените от ТЕРА КОМ 2017 ЕООД фактури, без да е обсъдено и заключението на вещото лице в тази връзка. Липсата на мотиви е нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, защото освен че представлява неизпълнение от страна на съдията на императивно вмененото му задължение да мотивира акта си, се накърнява правото и възможността на страните за защита, препятства се възможността за касационна проверка, нарушава се принципът за двуинстанционност на съдебния контрол. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически констатации по спорните въпроси между страните - налице ли е конкретно основание за провеждане на ревизията по особения ред и във връзка с кои доказателства се установява това, и след това да направи дължимите изводи, след като извърши анализ на всички относими обстоятелства, доказателства, обсъди ССЕ, и отговори на възраженията на ревизираното лице, изложени в първоинстанционната жалба и визирани по - горе. При този резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и