Решение № 13934 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2699/2014 г.

Решение № 13934 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2699/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Продан Дачев Проданов против решение № 8856 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 8791/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) се уважи в пълния му предявен размер и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Продан Дачев Проданов иск, с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за сумата 6500 лв., представляваща обезщетение за незаконното му уволнение за период от 10 месеца. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на Административен съд гр. София - град, че ищецът няма право на обезщетение, тъй ката същият не се е явил в законоустановения срок да заеме длъжността, изпълнявана преди прекратяване на служебното му правоотношение и не е възстановен на работа. Възстановяването на служителя на длъжността, заемана преди прекратяване на служебното правоотношение не е елемент от фактическият състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., поради което независимо дали е упражнил правото си на възстановяване на длъжността или не при отмяна на прекратяване на служебното правоотношение държавния служител има право на обезщетение ако е останал без работа или е получавал по-ниско възнаграждение в установения от закона период. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с жалба, депозирана на 17.06.2011 г. Проданов е оспорил законосъобразността на заповед от 07.06.2011 г. за прекратяване на служебното му правоотношение и е поискал и присъждане на обезщетение за незаконосъобразното му уволнение. По предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. съдът е разделил производството по делото, което впоследствие е спряно до влизане в сила на решението, постановено по жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. С влязло в сила решение на 16.01.2013 г. оспорената заповед е отменена, при което съдът е възобновил производството по предявения иск за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение. Междувременно със Закона за изменение и допълнение на ЗДСл., в сила от 01.07.2012 г., е изменен чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. като периода на обезщетението е намален от 10 на 6 месеца, изменен е и размера на обезщетението от брутна на основна заплата. По делото е установено, че след прекратяване на служебното му правоотношение Проданов е работил на друга работа, като вещото лице при определяне на размера на обезщетението е взело предвид брутното трудово възнаграждение на служителя, получено за пълен работен месец през месец февруари 2011 г. От изложеното следва, че обезщетението е определено в противоречие с изискванията на закона, а именно размера на същото следва да се изчисли към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.). По делото не са събрани доказателства, установяващи размера на обезщетението към релевантния момент, поради което решението е постановено и при съществени нарушения на процесуалните правила. В случая в нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК не са събрани доказателства за размера на брутното или основно възнаграждение на служителя към момента на отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение или към 16.01.2013 г., когато е влязло в сила решението за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Посочените процесуални нарушения са довели до необоснованост на съдебния акт и до постановяването му в противоречие с материалния закон, тъй като не е установен действителния размер на дължимото обезщетение. Допуснатите от съда съществени процесуални нарушения и необходимостта от попълване на делото с доказателства, обосновават наличие на хипотезата на чл. 222, ал. 2 от АПК, поради което делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе, като прояви процесуална активност за изясняване на делото от фактическа страна и за събиране на доказателства относно релевантните за спора обстоятелства, включително чрез допускане на съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът следва да направи изводите си за размера на дължимото на служителя обезщетение и съответно за основателността или неоснователността на претенциите за заплащане на обезщетение. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка за приложимата редакция на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. като има предвид, че като материалноправна норма, актуалният текст няма обратно действие. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,