Решение № 12925 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2015 г.

Решение № 12925 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас против решение № 1226/07.07.2015 г. по адм. дело № 646/2015 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 28, ал. 2 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Севиха Асанова Адемова, от с. Черно море, област Бургас изразява становище за неоснователност на същата. Намира изводите на съда за липса на мотиви за обосновани и законосъобразни, тъй като директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас не е изложил съображения, от които да е ясно защо заявителката е негодна да бъде вписана в регистрите на осиновителите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че възприетият от административния орган мотив за отказ - осъждането през 2013 г. на Димитър Арнаудов - лицето, с което Севиха Асенова Адемова живее на съпружески начала - за управление на МПС след употреба на алкохол е епизодичен случай в неговия живот и липсват данни на системни противообществени прояви на посоченото лице. Събраните доказателства са в насока, че Арнаудов е отговорен човек и тези обстоятелства необосновано са игнорирани от директора на Дирекция "Социално подпомагане". Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1226/07.07.2015 г. по адм. дело № 646/2015 г. Административен съд - Бургас е отменил заповед № ЗД-РД-03/145/21.03.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, с която на основание чл. 86, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Семейния кодекс и чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване е отказал на Севиха Асанова Адемова вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че мотивите на обжалвания административен акт противоречат на неговата разпоредителна част, приемайки за част от тях и изготвения социален доклад. Установил е, че изложените мотиви се характеризират с неточност, нелогичност и вътрешна противоречивост, което препятства възприемането на съображенията, от които се е ръководил административният орган при издаване на процесния акт и се приравнява на липса на мотиви. Това накърнява правото на защита на заявителя и е пречка за преценката доколко органът е упражнил законосъобразно правото си на оперативна самостоятелност при издаване на акта. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление № 3D-94СС/108/17.12.2014 г. Севиха Асанова Адемова е заявила желание да осинови дете на възраст от 0-3 години, тъй като има репродуктивни проблеми. Предоставила е изискуемата информация по чл. 24 и сл. от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Органите по социално подпомагане са извършили социално проучване и са изготвили социален доклад, който е неразделна част от материалите по административната преписка и законосъобразно е ценен от административния съд като част от мотивите на оспорения индивидуален административен акт. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че Севиха Адемова е приемна майка, която с много обич и отговорност отглежда малолетния Велин Христов Атанасов, роден на 19.04.2014 г., настанен при нея със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас от 25.09.2014 г. Има добър образователен статус, осигурена е здравно и социално, има съвременни разбирания и демонстрира наличен родителски потенциал, притежава положителни личностни качества, необходимата мотивация и добри условия в дома си за отглеждане на дете в семейство. Приложеният с административната преписка социален доклад установява, че съжителстващото с нея лице - Димитър Арнаудов е включен в изградената подкрепяща мрежа за детето и задоволяването на неговите потребности. Севиха Адемова и детето Велин живеят в жилището на Арнаудов, в което той е обособил кът за детето и гарантира материалната им осигуреност. Разпитаните свидетели сочат, че същият е отговорен като човек и извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,36 на хиляда) има инцидентен характер. Свидетелят Иванов е посочил, че в процесния случай Арнаудов е пропътувал 200-300 м. със своя автомобил след употреба на алкохол, за да го прибере. Така установените обстоятелства не са анализирани от органите по социално подпомагане и същите не са изложили своите критерии при упражняване на дискреционните си правомощия. Посоченото в касационната жалба основание, че основна причина за отказа е съдебното минало на съжителстващото със заявителката Севиха Асанова Адемова лице - Димитър Арнаудов не отчита останалите обстоятелства и факта, че последният не е заявител и не претендира вписване в Регистъра на осиновителите за пълно осиновяване. Обстоятелствата касаещи социалната среда и възпитанието на детето са детерминирани основно от качествата на заявителката Адемова, а доколкото съжителстващото с нея лице има определящо значение за някои от тях същите следва да бъдат изяснени и съобразени в тяхната пълнота, а не с оглед и единствено на влязлото в сила определение от 15.01.2013 г. за наложено наказание Пробация. Липсата на ясно изложени критерии при упражняване на дискреционните правомощия са обусловили установената от първоинстанционния съд неточност, нелогичност и вътрешна противоречивост на мотивите към оспорения индивидуален административен акт. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че това накърнява и правото на защита на заявителя и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение