Решение № 573 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 502/2026 г.

Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 137598/18.11.2025г., подадена от С. К. С., чрез процесуалния представител адвокат Б. Ц., срещу решение № 5896/29.09.2025г. по в. гр. д. № 13657/2023г. на Софийския градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 20099332/03.08.2023г., постановено по гр.д. № 5980/2020г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Д. С., заместен по реда на чл. 227 ГПК от касатора, срещу П. В. М., положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54 ЗКИР за признаване за установено между страните, че К. Д. С., е придобил въз основа на договор за покупко-продажба и давностно владение собствеността върху 339 кв.м., представляващи реална част от бивш имот с пл. № 2047 от кв. 96, придадена като част от УПИ [№] по плана на [населено място], при граници: на запад - [улица], на север - УПИ [№], на изток - имоти [№] и [№], на юг - УПИ [№], която реална част е очертана на скицата на стр. 140 от първоинстанционното дело в тъмнозелено по т. 3-4-5-7-8-3. Първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на Ц. П. М. и Н. С. М., като необжалвано. В касационната жалба се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора изводът на въззивния съд за местоположението на спорната реална част от имота е неправилен и необоснован, като се акцентира върху това, че точното местоположение е установено от вещите лица, чиито заключения обаче въззивният съд не е кредитирал и вместо това е направил самостоятелни изводи, противоположни на изводите на експертите. Поддържа също така, че при постановяване на решението си въззивният съд не е изследвал всички обстоятелства по случая и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а е приел за меродавно единствено описанието на имота в сгрешен нотариален акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба П. В. М., чрез процесуалния си представител адв.В. Л. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Становище в проведеното открито съдебно заседание е изразено и от И. Б., пълномощник на П. В. М.. С определение №3062/09.06.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, да извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства в производството, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, с цел извършването на преценка дали въззивният съд е съобразил и анализирал в тяхната съвкупност данните, съдържащи се в представените по делото скици и заключенията на вещите лица, относими към местоположението на двата съседни имота (пл.№2047 и пл.№2037), дали е съпоставил тези данни с представените по делото нотариални актове, както и с данните, относими към кадастралните планове и действащия регулационен план на населеното място. Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981г. на I нотариус при СРС, К. Д. С. е закупил от Н. Д. М. дворно място в [населено място], представляващо имот с пл. № 2047 от кв. 96 по плана на [населено място], състоящо се от 235 кв.м., при съседи на имота: от две страни улици, имот с пл. № 2048 и имот с пл. № 2046, всички в кв. 139 по плана на [населено място]. Посочено е, че в представената към нотариалния акт скица № 94-К-70/26.05.1981г., издадена от ГНС - [населено място], отдел „Строителство, архитектура и благоустройство“, издадена за имот с пл. № 2047, кв. 96, [населено място], е отбелязано, че имотът съдържа около 505 кв.м., както и че К. Д. С. е титуляр на правото на собственост съгласно н.а. № 23, том XI, дело № 1601/1981г., като владее 235 кв.м. В мотивите към решението е отразена констатация, че по делото е представена като писмено доказателство комбинирана скица от 03.02.2015г., в която е посочено, че площта на бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 96 в УПИ [№], е 339 кв.м., както и комбинирана скица от 06.01.2020г., в която е отбелязано, че площта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в улица, е 222 кв.м. Съгласно представена комбинирана скица от ГИС-София от 25.09.2014г., поземлен имот с пл. № 2047 по стар кадастрален план е с площ от 1063 кв.м. Посочено е, че по делото е представена Заповед № 4200/26.07.1977г. за одобряване на регулационен план и кадастрален план на [населено място]; Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място]; кадастрална скица № 68159/27.09.2012г. за имот с идентификатор [№]; Заповед № 18-4060/27.05.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като е предвидено изменение в границите на поземлен имот с идентификатор [№], състоящо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор [№] и нанасяне на: поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 57 кв.м. собственост на П. В. М., Н. Д. Т. и С. В. М. и поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 339 кв.м., собственост на К. Д. С.. Посочено е също така, че с решение № 4461/02.07.2018г. по адм.д. № 12176/2015г. на АССГ, потвърдено с решение № 6156/23.04.2019г. по адм.д. № 12661/2018г. на ВАС, е отменена Заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, като е прието, че между страните по настоящото дело съществува вещен спор относно имота, за който е предвиждано изменение на кадастралната карта. Констатирано е, че за периода 2010г. - 2019г. първоначалният ищец К. Д. С. е заплатил данъци за недвижим имот в [населено място] на 22.03.2019г. Взето е предвид, че съгласно удостоверение за наследници на К. Д. С., същият е оставил за свои наследници Д. К. Д. и С. К. С., а съгласно удостоверение за наследници на Д. К. Д., единствен негов наследник е С. К. С.. Установено е, че с н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 34, том IV, дело № 484/1981г. на IV нотариус при СРС, Н. Д. Т., С. В. М. и П. В. М., наследници на В. Т., са признати за собственици по наследство и давностно владение на празно дворно място с пространство от 955 кв.м., съставляващо имот с пл. № 2037 в кв. 96, по плана на [населено място], при съседи: Н. Ц. И., И. К. Т., София Д. Т., Н. и Д. М., П. В. И. и С. и М. С.. Констатирано е, че съгласно удостоверение за наследници на Н. Д. Т., същата е наследена от П. В. М., Ц. П. М. и Н. С. М.. Последните две са наследници на С. В. М.. Посочено е, че с отговора на исковата молба е представено удостоверение с изх. № 94-00-1180/10.01.2005г. от ГИС-София, издадено на Д. К. Д., в което е посочено, че имотът придобит с н.а. № 23, том Х1,дело № 1601/24.04.1981г. на I нотариус при СРС, попада в УПИ [№] от кв. 139 на [населено място]. Взето е предвид, че по делото е в представено извлечение от разписен лист към проект за дворищна регулация на кв. 96 на [населено място]. В същото като собственици на имот с пл. № 2033 са посочени С. Н. и Л. Н., на имот с пл. № 2034 - Л. Н., на имот с пл. № 2035 - Л. М., на имот с пл. № 2036 - Н. И., на имот с пл. № 2037 - В. Т., на имот с пл. № 2038 - Г. Н., както и че по делото е представен и разписен лист към проект за дворищна регулация за кв. 96 и кв. 139 на [населено място]. В същия като собственик на имот с пл. № 2044 е посочена Ф. Н., на имот с пл. № 2045 - Н. М., на имот с пл. № 2046 - П. И., на имот с пл. № 2047 - Н. М. и Д. М., на имот с пл. № 2048 - държавата, а за имот с пл. № 2049 е посочено, че е внесен в ТКЗС. Посочено е, че съгласно представено удостоверение от ГИС-София с изх. № 94-00-3548/30.09.2020г., поземлен имот с идентификатор [№] е: • идентичен с част от поземлени имоти с пл. № 1257, 1501 и част от поземлен имот без номер (на север от поземлен имот с пл. № 1257) по архивен кадастрален план и кадастрален лист; • идентичен с част от поземлени имот с пл. № 2037 (описан в н.а. № 34, том IV, дело № 484/1981г. на IV нотариус при СРС), [№], [№], [№], [№], [№] по кадастрален план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство; • идентичен с част от поземлен имот с пл. № 1204 и част от поземлен имот без номер (на северозапад от поземлен имот с пл. № 1204) по стар кадастрален план на [населено място]; • идентичен с част от УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и в него попада [№] от кв. 96 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед №4200/26.07.1977г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство. Взето е предвид, че са представени и документи за заплатени данъци за имот с пл. № 2037, кв. 96 за 2012г., 2018г. и 2020г. от П. В. М. като данъците са заплащани в годините, за които са били дължими. Посочено е, че с н.а. за продажба на недвижим имот № 54, том X., дело № 2758/1983г. на I нотариус при СРС, В. И. П. е закупил от Н. Д. М. дворно място от 480 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 2047 от кв. 139 по плана на [населено място], при съседи на реалната част: от две страни - улици, имот с пл. № 2046 и имот с пл. № 2048, при граници на целия имот: улица и имоти с пл. № 2037, 2062, 2058, 2048 и 2046. Взето е предвид, че в първоинстанционното производство е приета като доказателство декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ, подадена през 1998г. от К. Д. С. за недвижим имот в [населено място] с площ от 235 кв.м., придобит с н.а. № 23, том XI, дело № 1606/1981г. на I нотариус при СРС. Прието е и писмо от Столична община, район „Б.“, в което е посочено, че в архивите на общината не се съхранява копие от писмо с изх. № И-66/79 от 23.02.1981г. на председателя на Общинския народен съвет - отдел „Държавни имоти и вещни права“, [населено място]. Не се съхраняват и копия от документите, описани в н.а. № 23, том XI, дело № 1601/1981г. на I нотариус при СРС. Посочено е, че съгласно приетата техническа експертиза имот с пл. № 2047 граничи от запад с имот с пл. № 2046, от север - с улица, от юг - с улица и имот с пл. № 2048. Възпроизведени са следните констатации и заключения на вещото лице: че не може по графичен път да се установят границите на имота, придобит от К. Д. С.; че нотариалният акт на К. Д. С. е съставен при действието на регулационния план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1971г., в който за имот с пл. № 2047 няма отреден парцел; че със Заповед № РД-09-50-266/30.03.2001г. за имот 2037 е отреден УПИ [№] от кв. 96, с площ от 609 кв.м. като урегулираният имот съдържа 266 кв.м. от имот с пл. № 2037, 339 кв.м. от имот с пл. № 2047 и 34 кв.м. от имот с пл. № 2056; че имот с пл. № 2047 участва в УПИ [№] с 489 кв.м., в улицата между кв. 96 и кв. 139 - с 235 кв.м., а в УПИ [№] - с 339 кв.м.; че в улицата между кв. 96 и кв. 139 участват 693 кв.м. от имот с пл. № 2037, но липсва уреждане на сметките по регулацията; че в разписните листове към регулационния план няма вписан имот за К. Д. С.; че в спорния имот по делото, няма извършвани подобрения. Мотивите към обжалваното решение съдържат и констатация, че при разпита си пред СРС вещото лице е уточнило, че имот с пл. № 2037 и имот с пл. № 2047 са урегулирани едва през 2001г.; че първоначалният ищец К. Д. С. е закупил имот в кв. 96, като границите на имота са били в кв. 96; че през 1977г. е била в сила уличната регулация, като на имот с пл. № 2047 съседни имоти са били имот с пл. № 2046 и имот с пл. № 2048. Посочено е, че предвид тези констатации според вещото лице закупеното от ищеца представлява идеална част от имот с пл. № 2047, с който е налице съвпадение с три граници и площ. Посочено е, че във въззивното производство е допусната и изготвена повторна техническа експертиза от инж. Л. Г.. Възпроизведени са следните констатации на вещото лице: че в разписната книга от около 1970г. за собственици на имот с пл. № 2047, с площ от около 1063 кв.м., са посочени Н. Д. М. и Д. М.; че частта, придобита от К. Д. С., не е била попълнена в кадастралния план и поради това не е имало промяна на собственика в разписната книга; че К. Д. С. е закупил дворно място, представляващо част от имот с пл. № 2047 от кв. 96 по плана на [населено място], с площ от 235 кв.м., като тази част е включена в УПИ [№], кв. 96, в което са включени и имоти с пл. № 2037, 2047 и 2056; че Н. М. е продала два пъти части от имот с пл. № 2047, като описаните съседи по двата нотариални акта са еднакви, но продадените реални части са с различни площи; че на В. П. са продадени 480 кв.м., като графичната площ на поземлен имот 1258 от кадастралната карта е 474 кв.м., а графичната площ на УПИ [№] е 493 кв.м.; че това според вещото лице Г. доказва, че продадената на В. П. част е в кв. 139, а тази на К. Д. С. - в кв. 96; че разглежданата в настоящото производство продажба е извършена при действието на кадастралния план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство; че регулацията за УПИ [№] не е приложена, като при проведен оглед експертът е констатирал, че имотът е празен, без ограда, като в същия липсват засадени трайни насаждения и изградени постройки. Посочено е, че вещото лице Г. е изготвила и допълнителна техническа експертиза, в която е уточнила, че графичната площ на частта от имот с бивш пл. № 2047, която попада в кв. 96, е 321 кв.м. Частта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 139, се равнява на 516 кв.м., а останалите 226 кв.м. от стария имот с пл. № 2047 следва да се включат в проектна [улица], която изгражда границата между кв. 96 и кв. 139 на [населено място]. Мотивите към обжалваното решение съдържат и констатация, че при разпита си в съдебна зала вещото лице Г. е уточнила, че съседи на частта от имот с пл. № 2047, която попада в кв. 96, са: от северозапад - имот с пл. № 2037, от изток - имот с пл. № 2053 и имот с пл. № 2054, от юг - имот с пл. № 2056 и частично имот с пл. № 2048; че счита, че в нотариалния акт на ищеца правилно е посочен кварталът, в който се намира имотът, но погрешно са описани съседите поради това, че двете продажби са извършени от един и същ стар имот с № 2047, като съседните стари имоти съвпадат; че не може да обясни защо по този начин са описани съседите в нотариалния акт на ищеца, но посочва, че преди това не е имало други планове, от които да дойде объркване със съседни улици. Посочено е, че от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства - показанията на свидетелката С. Н.- С., е установено, че е познавала първоначалния ищец (К. Д. С.) и синовете му, защото били съседи в[жк]; първоначалният ищец и семейството му отишли там през 80-те години заради минералната вода; мечтаели да придобият имот в [населено място], тъй като малкият син на първоначалния ищец прекарал паралич. Свидетелката твърдяла, че е разбрала, че ищецът е придобил имот в [населено място] през 1982г., като там ходели като деца, през 1983г. - 1984г. Мястото било празно, с телена ограда с дървени колове. Бил поставен и фургон, като първоначалният ищец си ходел там да копае. В имота не било построено нищо, откъм улицата не е имало врата, а се завързвала тел. Свидетелката посочила, че имотът бил малък, под 300 кв.м., ъгловат. В имота нямало дървета, а били засадени лук и домати. Свидетелката заявила, че е ходила в имота и в края на 90-те г.- 2000г., като тогава вече фургонът го нямало, а мрежата около имота била съсипана. Свидетелката заявила, че след това имотът не е бил ограден. Твърдяла, че няколко дена преди разпита си (13.06.2022г.) е посещавала отново имота, който бил празен. Срещу имота е къщата на съседа П., която е с № 1258 на представената скица, като свидетелката е виждала съседа П.. Спомняла си, че първоначалният ищец е набивал колове, за да си оправи границите. Посочила, че между 1982г. - 1983г. са поставени колчетата. Спомняла си, че фургонът в имота бил метален, не на колела, като в него са могли да живеят не повече от двама души постоянно. Посочено е, че по делото е разпитан свидетелят О. В., който заявил, че знае, че ищцовата страна притежава имот в [населено място]. В имота свидетелят ходил три пъти, като имотът бил с формата на триъгълник, с ограда с дървени колове и мрежа. Свидетелят твърдял, че имотът бил придобит след 1980г. Заявил, че е карал камион с инертни материали, които оставил в двора. В същия имало храсталаци. Твърдял, че не познава никого от съседите на имота. Спомня си, че след като бил купен и поставен фургон в имота, поискал ключ от същия, за да ходи на плаж, но не му дали. Фургонът не бил на колела, а бил дървен с метални обшивки. Свидетелят посочил, че не е влизал във фургона, тъй като първоначалният ищец не пускал никого там. Свидетелят посочил имота на представена му скица и твърдял, че същият е бил с формата на остър триъгълник. Спомнял си, че е чувал от М., че фургонът е седял след 1990г. и са започнали да го ограбват. Свидетелят изрично посочил, че не е бил в имота след 1985г. Посочено е, че по делото е разпитан и свидетелят С. Т., която разказала, че от съвета е придобила имот на [улица], където започнал строителен процес. Там се запознала с една жена - Н.. Свидетелката заявила, че на представената й скица притежаваният от нея имот е под [№], а имотът на Н. е триъгълен и с [№]. Имотът на Н. според свидетелката е до улицата и до имота на С.. Свидетелката твърди, че е виждала в имота и М., синът на Н., който се опитвал около 1982г. да прави ограда, но скоро тя била разрушена. Посочва, че ги е виждала да чистят тревата в имота, но сега било празно там. Поддържа, че не е виждала в имота да има фургон. Свидетелката заявява, че не познава К., а в имота не е виждала други хора освен Н. и М.. В имота не е имало дървена ограда с телени колове според свидетелката. Същата твърдяла, че познатите й лица са садили в имота откъм улицата, но вече не го правят. Посочено е, че от показанията на свидетеля Г. П., който е съсед на ищеца в[жк], е установено, че знае за имот в [населено място], закупен от ищцовата страна през 1982г. или 1983г., посочил е, че там бил закаран фургон, за чието разтоварване е помагал през 1985г. - 1986г., твърдял, че е помагал за набиването на дървени колчета за оградата. Твърдял, че започнали да разграбват фургона и да махат оградата. Поддържал, че десетина години след поставянето първоначалният ищец се принудил да даде фургона на вторични суровини. Заявил, че имотът бил в един завой като трапец и бил около 230 кв.м.; намирал се на [улица], а улицата, която отивала в чупката, била [улица]; имало завой и там бил имотът; заявил, че от ищците е чул, че оградата е паднала, както и че имало съсед, който иска да присвои имота. Заявил, че е ходил в имота само за закарването на фургона и изграждането на оградата, като от години не е ходил след това там. Твърдял, че фургонът бил дървен с метална обшивка и затова изглеждал метален. Не знаел ищцовата страна да е правила градина в имота или да е облагородявала мястото. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че за уважаването на положителния установителен иск за собственост, ищецът следва да установи пълно и главно придобивното основание, на което се позовава. Изложени са съображения, че водещ индивидуализиращ белег на имота са неговите граници, определящи пространствените предели на правото на собственост. Площта, представляваща функция на границите, и сигнатурата по даден план, която може да претърпи изменение във времето, не са решаващи индивидуализиращи белези. Изложено е, че ако вписаният нотариален акт съдържа грешка, вкл. относно индивидуализацията на имота - неговото местоположение или граници, то тази грешка може да се поправи по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК - чрез нов нотариален акт за поправка, който също подлежи на вписване. Посочено е, че съгласно чл. 15 от Закона за собствеността на гражданите (отм.), при действието на който е издаден нотариалният акт, представен от ищцовата страна, собствеността върху недвижим имот се прехвърля чрез общинския (районния) народен съвет по местонахождението на имота, тъй като в чл. 20, ал. 1 ЗСГ (отм.) е предвидено, че собствеността се придобива с издаването на нотариален акт, който се подписва само от нотариуса въз основа на писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет. Към искането до нотариуса следва да се представят всички необходими документи за издаването на нотариалния акт, както и документ за плащане на цената. Изложени са съображения, че по арг. от чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.) когато се наложи да се извърши поправка, прибавка или съкращение в нотариалния акт, за това се прави изрична бележка, която се подписва като самия нотариален акт. Посочено е, че в процесния случай няма нито твърдения, нито доказателства за това, че е провеждана процедура за поправка на индивидуализиращите белези на недвижимия имот, който К. Д. С. е закупил от Н. Д. М. с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981 г. на I нотариус при СРС. Взето е предвид, че не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че описаният в нотариалния акт недвижим имот не съвпада с онзи, за който е била проведена по реда на ЗСГ (отм.) процедура за продажба. Прието е, че прехвърленият на К. Д. С. недвижим имот е именно с границите, които са посочени в документа за собствеността, а именно - от две страни улици, имот с пл. № 2048 и имот с пл. № 2046, всички в кв. 139 по плана на [населено място]. Изложени са съображения, че двете приети по делото технически експертизи заключват, че процесната продажба между К. Д. С. и Н. Д. М. е извършена при действието на регулационния план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977 г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство. С този регулационен план е предвидено кв. 96 и кв. 139 на [населено място] да бъдат разделени чрез изграждането на улица ( [улица]), която следва да разполови съществувалия преди това имот с пл. № 2047. Вследствие от това разполовяване едва част от имот с пл. № 2047 би следвало да остане в кв. 96, друга част да попадне в кв. 139, а трета част да се включи в новата улица, предвидена с регулационния план. Посочено е, че от изготвената по делото скица към експертизата на вещото лице Г. е видно, че според регулационния план от 1977 г. съседи на частта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 96, са имот с пл. № 2037, имот с пл. № 2053, имот с пл. № 2054, проектна [улица]. Съседи на частта от бившия имот с пл. № 2047, попадаща в кв. 139 съгласно регулационния план, са проектна [улица]от две страни, имот с пл. № 2048 и имот с пл. № 2046. Прието е, че в нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981 г. на I нотариус при СРС прехвърлената на К. Д. С. част от бивш имот с пл. № 2047 е била описана в съответствие с одобрения и действащ към онзи момент регулационен план от 1977 г. Посочено е, че в този смисъл е и разяснението на вещото лице Г., че не е имало друг регулационен план за имот с пл. № 2047 преди приетия от 1977 г. Тоест до одобряване на регулационния план от 1977 г. изобщо не са били предвидени улици, с които бивш имот с пл. № 2047 да е бил в съседство, което е видно и от комбинираната скица на вещото лице Г.. Изложени са мотиви, че след като в акта за собственост на ищцовата страна са посочени като съседи имоти в рамките на кв. 139 от [населено място], то именно това трябва да бъде водещо за определяне на местонахождението на недвижимия имот, а не площта на прехвърляния имот, респ. графичната площ на имотите, нанесени в кадастралната карта и регулационния план. Прието е, че двете изготвени по делото технически експертизи не могат да бъдат кредитирани в частта, в която вещите лица са приели, че закупеният от К. Д. С. недвижим имот с Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981 г. на I нотариус при СРС се намира в кв. 96 и попада в УПИ [№] по плана на [населено място]. Посочено е, че ако се приеме този извод би означавало, че К. Д. С. е закупил реална част при съседи проектна [улица], имот с пл. № 2037, имот с пл. № 2053, имот с пл. № 2054 съгласно скица на вещото лице Г., находяща се на л. 76 от делото на СГС, които съседи не съвпадат с индивидуализираните в нотариалния акт за собственост на К. Д. С.. Посочено е, че за изводите си вещите лица неправилно са се ръководили от площта на закупения от ищцовата страна имот, както и от съседите на прехвърления на В. И. П. имот през 1983 г. Прието е, че е необосновано да се правят изводи за местонахождението на процесния спорен имот въз основа на неговата площ, както и въз основа на по-късно извършената с В. П. продажба. Прието е, че съгласно нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 23, том XI, дело № 1601/1981 г. на I нотариус при СРС, продадената на К. Д. С. част от бивш имот с пл. № 2047 се намира в кв. 139 и попада в границите на УПИ [№] по регулационния план от 1977г. на [населено място], с оглед на което е налице съвпадение с описаните от нотариуса съседи в нотариалния акт на К. Д. С. - от две страни улица ( [улица]), имот с пл. № 2046 и имот с пл. № 2048. Изложени са съображения, че в този смисъл е и представеното от ГИС-София удостоверение с изх. № 94-00-1180/10.01.2005г., издадено на ищцовата страна, както и издадената на 26.05.1981г. (непосредствено след продажбата) скица на К. Д. С., в която също са нанесени всички съседи за частта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 139. Посочено е, че при съпоставката на тази скица с изготвените от вещите лица по делото комбинирани скици може да се заключи, че на скицата от 1981г. не са означени всички съседи на частта от бившия имот с пл. № 2047, която попада в кв. 96. Ако бе закупена частта от бившия имот с пл. № 2047, попадаща в кв. 96, то именно нейните съседи биха били означени изчерпателно, което в случая не е така. Формиран е решаващ правен извод, че ищецът не се легитимира като собственик на 239 кв.м. от процесния спорен имот въз основа на договор за покупко-продажба. Изложени са мотиви, че придобивната давност е способ за придобиване на правото на собственост и на други вещни права върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези вещни права в продължение на определен от закона срок от време. Според чл. 79, ал. 1 ЗС недвижимият имот може да се придобие с непрекъснато десетгодишно владение. Но ако владелецът е добросъвестен, за придобиване на правото на собственост е необходимо да се упражнява фактическата власт с намерение за своене в продължение на пет години - чл. 79, ал. 2 ЗС. Посочено е, че в случая ищецът не се е позовал на добросъвестно владение. Изложени е, че в чл. 69 ЗС е закрепена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, освен ако се докаже противното. Тоест до провеждане на пълно обратно доказване от насрещната страна се счита, че владелецът осъществява фактическата власт с намерението да свои вещта. Прието е, че от показанията на свидетеля О. В. и Г. П. не може да се направи извод за давностно владение в полза на ищцовата страна, продължило 10 години. Личните възприятия на тези двама свидетели върху процесния имот са с откъслечен характер, като и двамата признават, че не са посещавали имота след 1985г. - 1986г. Посочено е, че показанията на свидетеля С. Н.-С. също не водят до несъмнен извод, че ищцовата страна е осъществявала давностно владение върху процесния имот, макар свидетелката да е посещавала имота в периода 1983г. - 1984г., края на 90-те години, началото на 2000г. и непосредствено преди разпита от 13.06.2022г., личните й възприятия върху състоянието на имота са твърде отдалечени едно от друго във времето, посочила е, че в края на 90-те години, началото на 2000г. фургонът, който по-рано е бил поставен от първоначалният ищец в имота, е липсвал, липсвала е и оградата, като по думи на свидетелката всеки е могъл да влезе в имота, защото по-късно не е поставяна нова ограда, посочила е, че при последното й посещение преди разпита пред СРС имотът е бил празен, без ограда, обрасъл с трева. Прието е и с оглед показанията на свидетеля С. Т., която е непосредствен съсед на спорния имот, че по делото не се установява пълно и главно ищцовата страна да е упражнявала 10-годишно владение и да е придобила по давност собствеността върху 104 кв.м. от спорния имот. Свидетелят Т. изрично е посочила, че не познава първоначалния ищец К. Д. С., респ. че не е виждала друг в имота освен ответника П. М. и майка му. Показания на свидетеля Т. не са оборени от други доказателства по делото и са кредитирани като достоверни. Посочено е, че при посещението си на имота вещото лице Г. също е констатирало, че липсват ограда, строежи или трайни насаждения като вещото лице Ч. аналогично е установило, че липсват подобрения в имота. Формиран е решаващ правен извод, че ищецът не е придобил по давност собствеността върху 104 кв.м. от спорния имот, представляващи горница над 239 кв.м. от имота, за които се твърди неоснователно в исковата молба, че са придобити чрез договор за покупко-продажба. Посочено е, че подадената от К. Д. С. декларация по ЗМДТ и документите за заплатени местни данъци могат да бъдат само косвен аргумент за осъществявано владение, каквото обаче не е установено пълно и главно от страната, носеща доказателствената тежест по делото. Така постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК), което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото (посоченото в изложението решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ІV г.о. на ВКС). Съдът е длъжен да мотивира надлежно своя акт, като поради важността на мотивите, Върховният съд и Върховният касационен съд (ППВС №1/13.07.1953г., ППВС №2/1967г., ТР №1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС) последователно са се придържали към становището, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви към решението си, които да отразяват нейните фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, съобразно обсега на дължимата второинстанционна проверка (посоченото в изложението решение №242 от 22.04.2024г. по гр.д.№774/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил. Не са съобразени, нито са детайлно обсъдени данните за местоположението на имотите, съдържащи се в представените по делото скици, както и в приетите заключения на СТЕ, които се установяват така: Имот пл.№2037 и имот пл.№2047 са съседни, като имот пл.№2037 се намира в кв. 96, а имот пл.№2047 е попадал в кв. 96 и кв. 139 по плана от 1977г. – виж скица на лист 165 и скица на в.л. на лист 139, както и скица на лист 179 от делото на РС. С регулационния план от 2001г. са образувани парцел [№] и парцел І-2047. Според СТЕ на в.л.Ч. и според скица на лист 165, УПИ ХХІV-2037 съдържа: 515 кв.м. с неуредени сметки за придаваеми части за 347 кв.м., като в уличната регулация попадат 533 кв.м. от имот с пл.№2037. Целият имот с пл.№2037 е бил с площ от 955 кв.м. Според вещото лице Ч. към парцел [№] са придадени 266 кв.м. от имот пл.№2047, които се намират в кв. 96. В СТЕ на в.л.Г. (въззивен съд) е изготвена комбинирана скица със същите данни за имоти пл.№2047 и 2037 – лист 66 от делото на въззивния съд. Според тази СТЕ в парцел [№] от кв. 96 попадат части от имоти: пл.№2037 на наследниците на В. М. Т.; пл.№2047 на К. Д. С. по н.а. за покупко-продажба и много малка част от имот пл.№2056. Уличната регулация не е реализирана. Дворищната регулация не е приложена. УПИ [№] е обособен с ЧИЗРП, одобрено със заповед №РД-09-50-266/30.03.2001г. и е образуван от части от имоти пл.№№2037, 2048 и 2056. На скицата вещото лице е очертало тези реални части-лист 66. Като не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и не е извършил самостоятелна преценка на същите, въззивният съд изцяло е игнорирал данните, съдържащи се в представените скици и в заключенията на вещите лица, относими към местоположението на двата съседни имота (пл.№2047 и пл.№2037) към 1981г., въз основа на което местоположение могат да бъдат правени изводите за принадлежността на правото на собственост и към настоящия момент, доколкото ответниците по предявения иск извеждат своята материалноправна легитимация именно от съставения на 21.05.1981г. нотариален акт. Според данните за придобити права, съдържащи се в този нотариален акт, наследниците на В. Т. са придобили право на собственост върху имот с пл.№2037, части от който според представените и посочени по-горе скици не попадат в обхвата на спорния имот. Спорният имот действително представлява част от УПИ [№] по плана от 2001г., но по делото е установено по категоричен начин, че УПИ [№] е образуван от реални части от три имота, вкл. и от реална част от имот с пл.№2047, като дворищната регулация не е приложена. Т.е. лицата, чиито имоти са били включени в УПИ [№] към настоящия момент се легитимират като собственици на притежаваните преди 2001г. реални части. Ответникът П. В. М. следователно се легитимира като съсобственик на реална част, която не съвпада по местоположение с процесния имот. Според категоричните данни и на двете експертизи, които са изслушани по делото, имотът, придобит от К. Д. С., представляващ реална част от притежавания от Н. Д. М. имот пл.№2047, попада в кв. 96, докато останалата част от имот пл.№2047, която попада в кв. 139, е била продадена през 1983г. на В. И. П.. Този извод следва и от анализа на графичните данни, съдържащи се в приетите като доказателства скици. П. В. М. не доказва той или неговият наследодател В. Т. да са придобивали право на собственост върху части от имот с пл.№2047 по плана от 1977г., тъй като същият е съседен, но не и идентичен с описания в н.а.№34/1981г. имот пл.№2037, а както вече беше отбелязано, след урегулирането, извършено с ЧИЗРП от 2001г. регулацията не е била приложена. Не се установява и придобиване на правото на собственост върху спорната част по давност от страна на П. В. М.. Както последователно приема ВКС в своята практика, възможно е в нотариален акт индивидуализиращите белези на един имот да са описани и посочени погрешно, като в този случай грешката подлежи на поправяне по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, но не съществува пречка за индивидуализацията на имота и за установяване идентичността между два имота да се използват и експертни знания, особено, когато допуснатата в нотариалния акт грешка не е била поправена по предвидения в ГПК ред. По отношение на извършеното разпореждане с правото на собственост, воля за което е била обективирана в нотариалния акт при допусната грешка или неточност по отношение на границите, неизвършването на поправка на нотариалния акт по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК има за последица единствено липсата на предвиденото в чл. 111 ЗС защитно действие на вписването, което в настоящия случай е без правно значение, доколкото двете спорещи страни не претендират да са придобили права от един и същи праводател. В настоящия случай следва да бъде съобразено, че местонахождението на спорната реална част, предмет на договора за покупко-продажба от 1981г., е точно обозначено в нотариалния акт, като е посочено, че тази част от имот пл.№2047 се намира в кв. 96, но неточно са посочени границите. Намиращата се в кв. 96 реална част от имот пл.№2047 обаче е идентифицирана по категоричен начин от заключенията на СТЕ и от представените по делото скици. Установено е също така, че след закупуването на спорната част К. Д. С. е установил фактическа власт върху цялата спорна част и до 2001г. е придобил по давност правото на собственост върху разликата до пълния размер на придадената от имот пл.№2047 част към УПИ [№], вкл. доколкото не е установено владението върху тази реална част да е било отнемано от него. По тези съображения настоящият състав на І г.о. на ВКС приема, че предявеният от К. Д. С., заместен по реда на чл. 227 ГПК от своя наследник по закон С. К. С., е придобил правото на собственост върху спорния недвижим имот, притежавал е това право към момента на своята смърт, поради което към настоящия момент е установено, че това право принадлежи на С. К. С.. Постановеното от въззивния съд решение е неправилно и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено като вместо това предявеният иск бъде уважен. Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на С. К. С. следва да бъде присъдена сумата, представляваща направените по делото разноски в общ размер от 2092.32 евро, от които 28.21 евро за производството пред ВКС, 1534.29 евро за производството пред въззивния съд и 529.82 евро за производството пред първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение