Решение № 6804 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2016 г.

Решение № 6804 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5073/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на З. Т. П. от с. Първомайци, Община Горна Оряховица за отмяна на влязло в сила Определение № 2280/29.02.2016 г. по адм. дело № 1616/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила Определение № 25/15.01.2016 г. по адм. дело № 888/2015 г. по описа на АС - Велико Търново. В искането се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на горепосоченото определение поради протоворечието му с влязло в сила решение № 154/3.04.2014 г. по адм. дело № 508/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Поддържа се, че в производството по адм. дело № 508/2013 г. оспорването е предявено срещу същия ответник, който съдът е преценил като надлежен, за разлика от решаващия състав по адм дело № 888/2015 г., който е приел, че исковата молба с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е предявена при липса на пасивна процесуална легитимация. Ответникът по искането - Общинска служба "Земеделие" - Велико Търново с писмено възражение изразява становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. За да се произнесе по основателността на искането за отмяна, настоящият петчленен състав съобрази следното: Основанието за отмяна, регламентирано в чл. 239, т. 4 АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Визираната норма сочи, че това основание е приложимо само спрямо влезли в сила решения, но не и при противоречие между определение и решение. Това е така, тъй като по дефиниция с определенията се разрешават процесуални въпроси, а не се разрешава спор по същество със сила на пресъдено нещо, поради което не е възможен идентитет в предмета на делото. В случая липсва както обективно, така и субективно тъждество между дело № 50/82013 г. и дело № 888/2015 г., като предмет на първото е законосъобразността на отказ на Началника на Общинска служба "Земеделие и гори" - Горна Оряховица да предостави административна услуга, а на второто - иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразно бездействие на Началника на ОС "Земеделие", гр. Горна Оряховица. Освен, че не е налице изискуемия се идентитет между страните, искането и основанието по двете дела, производствата по тях се развиват по различен процесуален ред, обусловен от регулираното правоотношение. При исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ спорното правоотношение не е публично, а гражданскоправно, с оглед на което определяща е гражданска правосубектност, а не административната правосубектност на органите по поземлена собственост. По аргумент от чл. 205 АПК надлежен ответник по иска за обезщетение е юридичесдкото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В съдебните производства по оспорване на законосъобразността на административни актове ответник по делото е органът, издал административния акт - чл. 153, ал. 1 АПК. Именно поради това неоснователни са доводите в искането, че и в двете производства ответниците следва да са едни и същи, а и тези аргументи са ирелевантни спрямо дължимата преценка за наличие на основанието по чл. 239, т. 4 АПК. Поради неустановеността на същото предвид гореизложените мотиви, настоящият петчленен състав намира, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия