Решение № 5203 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници против решение 6577 от 07.11.2022 г., постановено по адм. д. 1876/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът И. Дечев, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед 144/03.02.2022 г. на директора на Агенция Митници, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за нарушение на чл. 15, ал. 2, т.1 и т. 12 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл на И. Дечев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност старши инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, ранг І-ви младши. С решението Агенция Митници е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Констатира, че в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл в заповедта не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 91 ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че назначения в дисциплинарното производство дисциплинарен съвет дава мотивирано предложение за извършеното дисциплинарно нарушение на държавния служител да се наложи наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДсл., а именно понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година. Действително това предложение не е задължително за дисциплинарно наказващия орган, но при налагане на дисциплинарното наказание и определяне на неговия вид и предвид изискването за мотивиране на акта съобразно императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл, визиращ критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви в тази насока е основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР 16/1975 г. на ВС, ППВС 4/1976 г., както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не излага мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящият случай в решението на дисциплинарния съвет е предложено налагане на друг вид дисциплинарно наказание, като в заповедта не са изложени съображения, обосноваващи налагането на друг вид наказание. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Нарушена е императивна норма на закона, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Агенция Митници да заплати на И. Дечев направените по делото разноски в размер на 1620 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид определения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователна като се има предвид, че възнаграждението е с включен ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,