Решение № 78 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2014 г.

Решение № 78 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. "Йобекс България" ООД обжалва решение № 7778 от 10.12.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 7072/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и установяване /АПВ/ № 1311682/18.03.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 945/27.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че след отмяната на РА № 111201874/29.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново по административен ред, е отпаднало основанието, на което са му установени задължения от начислен ДДС в размер на 168 538.79 лева. Твърди, че задържането на тези суми напрактика представлява скрито обезпечение на публични вземания в хода на висяща ревизия, без да са налице законови основания за това. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АПВ и връщане на преписката на органа по приходите със задължителни указания за възстановяване на събраната въз основа на отменен акт сума от 168 538.79 лева. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АПВ № 1311682/18.03.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 945/27.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика гр. София, с който на "Йобекс България" ООД е отказано възстановяване на сумата от 168 538.79 лева. От данните по преписката съдът е установил, че по отношение дружеството е издаден РА № 111201874/29.10.2012 г. от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, поправен с ревизионен акт № П-111201874/10.12.2012 г., в който в резултат на ревизия за данъчни периоди м. 1.05.2010 г. - 31.03.2012 г. са определи задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 155 353.80 лева и лихви в размер на 11882.24 лева - 167 236.04 лева. Така определената сума по ревизионния акт е събрана, погасена чрез прихващане с изискуеми вземания на "Йобекс България" ООД, както следва: за м. 04. и м. 05.2012 г. - ДДС за възстановяване в размер на 55 944.47 лева и лихва от 2 301.93 лева, прихванати с РА № 111201873/03.12.2012 г.; за м. 10.2012 г. - ДДС за възстановяване в размер на 64 625.84 лева, прихванати с АПВ № 1266320/5.12.2012 г. срещу задълженията за м. 02.2012 г. по РА № 111201874/29.10.2012 г.; за м. 12.2012 г. - ДДС за възстановяване в размер на 45 666.55 лева, прихванати с АПВ № 1304221/8.02.2013 г. срещу задълженията за м. 02.2012 г. по РА № 111201874/29.10.2012 г.; С решение № 82/11.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново РА № 111201874/29.10.2012 г. е отменен в обжалваната му част за данъчни периоди м. 02.2012 г. - м. 03.2012 г. и преписката е върната за нова ревизия по отношение на задълженията по ЗДДС за тези периоди. РА е потвърден в частта на установените задължения за м. 02.2011 г. в размер на 3 247.50 лева и лихви от 527.09 лева. С решение № 123/11.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. Търново, РА № 111201873/3.12.2012 г. е отменен в оспорената му част относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04. и м. 05.2012 г. в размер на 61 621.21 лева. По отношение на установения за възстановяване ДДС в размер на 55 944.47 лева и лихви от 2301.93 лева, която сума е прихваната, посочения ревизионен акт е влязъл в сила. С искане, подадено на 18.02.2013 г. дружеството е поискало възстановяване на сумата от 168 538.79 лева, като недължимо събрани задължения по отменения ревизионен акт. За да отхвърли жалбата, при така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че към момента извършеното прихващане с посочените суми, ревизионен акт /РА/ № 111201874/29.10.2012 г. е подлежал на предварително изпълнение и като такъв е представлява годно изпълнително основание. Поради това според съда, органите по приходите законосъобразно са прихванали установените с този акт задължения с дължими от бюджета суми на дружеството. Аргументирал се е и с последиците от упражняване на правомощието по чл. 155, ал. 4 от ДОПК и по-конкретно с обстоятелството, че с отмяната на ревизионния акт по административен ред и връщане на преписката за нова ревизията, се възстановява висящността на ревизионното производство, а не започва нова ревизия. Доколкото не се касае за нова ревизия, то за дружеството важи правилото на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, според което когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или безусловна, неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца. С тези мотиви, в решението е обоснован краен извод, че възстановяването на ДДС по отменен РА следва да се извърши по установения в чл. 92, ал. 8 от ЗДДС ред - след представяне на обезпечение или след приключването на повторната ревизия по чл. 155, ал. 4 от ДОПК с издаването на ревизионен акт. Решението е правилно като краен резултат. В случая не се касае за възстановяване на ДДС, както неправилно е прието в обжалваното решение, поради което е неприложима процедурата по чл. 92, ал. 8 от ЗДДС. Цитираната норма урежда срокът за възстановяване на деклариран ДДС, когато по отношение на лицето е започнала ревизия. В случая събраните суми, чието възстановяване се претендира са от допълнително начислен ДДС, с ревизионен акт, която е отменен по административен ред. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но по същество не обосновават наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая искането подадено от "Йобекс България" ООД за възстановяване на сумата от 168 538.79 лева като недължимо събрани задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2012 и м. 03.2012 г. и заповедта за възлагане на ревизия, въз основа на която е образувана повторната ревизия за същите периоди, са от 18.02.2013 г. Следователно в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК е налице висящо производство по повторна ревизия за определяне на данъчните задължения на дружеството - касатор по ЗДДС по отменения РА № 111201874/29.10.2012 г. В обхвата на така възложената ревизия са включени задълженията на "Йобекс България" ООД по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2012 г. и м. 03.2012 г., в това число и задълженията, които са събрани в резултат на предварителното изпълнение на издадения при предходната ревизия акт са предмет на установяване. От забраната по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, тълкувана във връзка с чл. 110, ал. 3 от ДОПК, според която норма с проверката се установяват факти и обстоятелства, които са от значение за установяване на данъчните задължения, следва, че не е допустимо за едни и същи данъчни задължения едновременно да са висящи ревизия и проверка. В случая искането на дружеството за прихващане или възстановяване е подадено едновременно с възлагането на повторна ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2012 г. и м. 03.2012 г. Поради това наличието на недължимо събрани суми по отменения ревизионен акт за тези периоди също подлежи на установяване и съответно възстановяване с издадения ревизионен акт. Като е достигнал до същия правен извод и е приел, че с оспорения АПВ законосъобразно е отказано възстановяване на сумата от 168 538.79 лева, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се дължат разноски на основание чл. 161 от ДОПК, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение за цялото съдебно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,