Решение № 912 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2012 г.

Решение № 912 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 от АПК е образувано по касационна жалба на Валентин Иванов Чивиев против решение № 231 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 8352/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно. Ответната страна - Комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби, с писмен отговор, считат касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допуснатата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя на административно решение № 258/14.09.2011 г. на Комисията, с което е установено, че същият е бил нещатен сътрудник на ДС, привлечен със заповед № 96/2.04.1980 г. в качеството му на кмет на с. Черниче и общински съветник, поради което е заемал публична длъжност от 10.11.1998 г. по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 18 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът е изложил съображения, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Решението е правилно. Съдът, в съответствие със задължението си по чл. 168 АПК, е извършил изискуемия се съдебен контрол по оспорения акт по критериите за неговата законосъобразност, посочени в чл. 146 АПК. Съдът е изложил подробни и обосновани правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е извършвал дейност в полза на посочените в ЗДРДОПБГДСРСБНА служби. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби - чл. 1, ал. 1 и 2. Законът използва понятието "принадлежност", което означава качество на някой да бъде част от състава на нещо. Този факт може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на закона "документ" е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и база данни. В конкретния случай, обстоятелството по чл. 24 от закона - наличие на дейност, се установява въз основа на документите, изброени изчерпателно в чл. 25 от закона. Следователно оспореният административен акт е в съответствие с приложимия материален закон, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното съдебно решение. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,