Решение № 608 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2013 г.

Решение № 608 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производствмото е по реда на глава дванадасета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Желязко Тодоров Иванов от гр. София срещу решение № 5752 от 3.9.2013 г., постановено по адм. дело № 2588/2013 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9 от 11.2.2013 г. на управителя на Националния осигурителен институт. С последното е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5910254489, изх. № 94С-10819-2 от 9.11.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, с което личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена от 14.2.2006 г. и е определена действителен размер. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът - управител на НОИ взема становище за неоснователност на жалбата в представен по делото писмен отговор от 12.10.2013 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на управителя на НОИ. Възраженията са били за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, тъй като осигурителният институт не взема предвид при отпускане на пенсията за инвалидност установеното по безспорен начин със съдебни решения на Испанските съдилища и решение на НЕЛК, че инвалидността е в причинна връзка с трудова злополука и следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука, а не инвалидна пенсия поради общо заболяване, обезщетяването на които е в различен размер в което се състои и правният интерес от оспорването. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е установено, че производството пред административния орган е започнало по повод писмо вх. № 17825/18.06.2008 г. получено в "Дирекция Европейски регламенти и международни договори" към НОИ от испанската компетентна институция формуляри Е 204 /проучване на молба за пенсия за инвалидност/, Е 205 /Удостоверение за осигурителни периоди/ и Е 207 /информация за осигурителната история на осигуреното лице/. Тези образци на документи са предвидени за обмен на информация в изпълнение на Регламент на Съвета ЕИО № 574/1972 г. за приложението на Регламент на Съвета ЕИО № 1408/1971 г. за прилагане на схеми за социално осигуряване на наети лица и членове на техните семейства които се движат в рамките на Общността. Във формуляр Е 204 е посочено че на 14.02.2008 г. Желязко Тодоров Иванов е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност. От испанска страна са получени и медицински документи за инвалидизиране на Желязко Тодоров Иванов, когато пребивава на територията на Испания и работил като наето лице при испански работодател при който е била настъпила и трудова злополука на 14.02.2007 г. Установено е, че по реда на медицинската експертиза с решение на НЕЛК № 0199/19.03.2012 г., предхождано от друго, отменено по реда на съдебното обжалване е дадена оценка на неработоспособността, датата на инвалидизиране и че тя е в причинна връзка с трудовота злополука, настъпила в Испания. Наред с това е установено, че по повод същото искане с разпореждане от 04.12.2009 г. /л. 145 от делото на АССГ/ на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина е отпусната на Желязко Тодоров Иванов Иванов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване като е взета предвид оценката на неработоспособността съгласно действащите към момента на издаване на разпореждането решения на ТЕЛК и НЕЛК в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 8 от КСО. В това разпореждане е било посочено че при влизане в сила на експертно решение ще бъде определен и окончателния размер на пенсията. Това разпореждане и било обжалвано пред управителя на НОИ който с решение № 33/20.04.2010 г. /л. 153/ е отхвърлил жалбата и което решение не е било обжалвано по съдебен ред. В това производсто е бил поставен въпросът за вида на обезщетението/пенсията/ като Желязко Тодоров Иванов е поставил въпросът за определяне на инвалидна пенсия поради трудова злополука, причинната връзка с която е установена със съдебни решения на испански съдилища в този смисъл и по отношение на които е била проведена процедура по реда на чл. 621 и сл. от ГПК. При постановяване на решението си управителят на НОИ се е позовал на оценката на работоспособността съгласно актовете на органите на медицинската експертиза, които към този момент отричат причинната връзка с трудовата злополука и не се обсъждат нормите на цитираните регламенти. Наред с това в производството пред административния орган се установява, че Желязко Тодоров Иванов получава в испания от испанската компетентна институция обезщетения за инвалидносттта получена вследствие на трудовата злополука а от 14.02.2009 г. и пенсия. По отношение на испанската компетентна институция са представени в превод съдебни решения на испански съдилища с които се признава причинната връзка с неработоспособността. В жалбата пред съда се посочват и неприложени по делото две решения, /едното за поправка на другото/, с което въпросът е бил разрешен окончателно- решение № 572 от 24.11.2010 г. по дело № 1217/2009 г. на Социален съд на Севиля Испания. Преди това решение се посочва в жалбата, че Националният институт на Социално осигуряване на Испания в свое решение е бил приел, че Иванов е в положение на пълна трайна неработоспособност произтичаща от общ риск по повод на което е бил образуван нов процес, приключил с цитираното решение № 572 от 24.11.2010 г. с което окончателно са били разрешение въпросите относно нетрудоспособността и причината за нея. След тези решения на испанските съдилища и цитираното решение на НЕЛК признава причинна връзка на инвалидността с трудовата злополука в Испания. След влизане в сила на това решение на НЕЛК с разпореждане от 02.11.2012 г. /л. 173/ се изменя предходното разпореждане като отпусната пенсия се изплаща вече в пълен размер с оглед окончателно определената степен на трайна неработоспособност. Това разпореждане е предмет на жалба отново с доводите за вида на отпусната пенсия като жалбоподателят счита, че пенсията следва да бъде инвалидна поради трудова злополука, която е била вече призната от НЕЛК. С решение № 9 от 11.02.2013 г. /л. 181/ управителят на НОИ отхвърля жалбата като неоснователна. Искането за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука е прието, че не може да бъде изпълнено, тъй като трудовата злополука е настъпила в Испания и жалбоподателят към този момент е осигурен по испанското законодателство, което обстоятелство според нормите на регламент ЕИО № 1408/1971 г. определя за компетентен орган, испанската институция която е и определила обезщетенията и пенсията за инвалидност. При определяне на приложимите норми на цитирания регламент относно риска трудова злополука е прието, че може да бъзе уважено само искането за отпусдкане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за което са налице всички предпоставки. Съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган при разглеждане на жалбата против това решение, че не може да бъде отпусната от НОИ пенсия за инвалидност поради трудова злополука, а само пенсия за инвалидност поради общо заболяване и като неоснователна жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба отново съдържа доводите за неправилно приложение на материалния закон на нормите на цитирания регламент и разпоредбите на Българското законодателство в Кодекса за социално осигуряване, където в чл. 12, ал. 1, т. 3 КСО осигурените за трудова злополука или професионална болест имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Спорът в случая не е по фактите, установени несъмнено с доказателствата по делото, а по приложението на материалня закон - кои материални норми от регламент ЕИО № 1408/1971 г. и на Кодекса за социално осигуряване. За разрешаването на този спор административният орган и съдът правилно са приели, че разпоредбите на регламента имат пряко действие и са приложим закон. В глава II, раздел I от регламента се урежда процедура за получаване на обезщетения за инвалидност от заети или самостоятелно заети лица които са субекти само на законодателства съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди. По смисъла на регламента определение на заето и самостоятелно заето лице е дадено в чл. 1, б. "а". Според чл. 37 от глава 2 "Инвалидност", раздел I заето или самостоятелно заето лице, което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави членки и което има завършени осигурителни периоди изключително съгласно законодателство, според което размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на чл. 39, като в приложение VI, част А са изброени действащите на територията на всяка от заинтересованите държави членки законодателства от споменатия в § 1 вид. В чл. 39 "отпускане на обезщетения" се посочва че институцията на държава членка, чието законодателство е било приложимо в момента на настъпване на неработоспособност, последвана от инвалидност, определя съобразно разпоредбите на това законодателстводали съответното лице отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на чл. 38. В парагграф 2 на същия чл. се посочва, че лице което отговаря на условията по раграф 1 получава обезщетенията само от спомената институция, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 39, § 3 лице, което няма право на обезщетенията по § 1 получава обезщетенията на които продължава да има право съгласно законодателството на друга държава членка, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на чл. 38. В раздел II " Заето или самостоятелно заето лице което последователно или алтернативно е било подчинено на законодателството на две или повече държави членки, поне едно от които е от типа, посочен в чл. 37, § 1, получава обезщетение съгласно уредената в този текст процедура. В тази процедура има различни хипотези на уреждане на правото на обезщетение съгласно законодателството на две и повече държави членки като в чл. 40, § 4 се посочва че решение на институция на държава членка относно степента на инвалидност на лице, което претендира за обезщетение е задължително за институцията на всяка друга заинтересована държава членка, при условие, че в приложение V е признато съответствие между законодателствата на тези държави, относно условията за степента на инвалидност. В разпоредбата на чл. 1 "Определения" са дадени определения на "институция" б. "н" - за всяка държава членка, органът който отговаря за прилагане на цялото или на част от законодателството, б. "о" - компетентна институция означава институцията, при която съответното лице е осигурено в момента на подаване на заявлението за обезщетение или институцията от коятосъответното лице има право или би имало право да получи обезщетение, ако то или член, или членове на семейството му пребивават на територията на държава членка, в която се намира институцията или институцията която е определена от компетентен орган на съответната държава членка, или при схема свързана с отговорността на работодателя за обезщетенията посочени в чл. 4, § 1, съответният работодател или осигурител, или при неизправност от тяхна страна орган, определен от компетентният орган на съответната държава членка. В настоящият случай към момента на подаване на заявлението за обезщетяване жалбоподателят е бил осигурен към осигурителна институция в Испания и тя е компетентната институция относно инвалидността. Това е единствено компетентната институция съгласно приложимата схема за обезщетяване съдът и администратиния орган правилно са обосновали с разпоредбите на чл. 52 - 55 от регламента. В глава 4 "Трудови злополуки и професионална болест" в раздел I "Право на обезщетения" обезщетенията за трудова злополука и професионална болест се изплащат от компетентната институция включително и когато заето или самостоятелно заето лице претърпи трудова злополука или заболее от професионална болест и което пребивава на територията на държава членка различна от компетентната държава, получава парично обезщетение в държавата в която пребивава и които се предоставят от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Или изводът е че при определяне на правото на обезщетение за трудова злополука или професионална болест компетентна е само една институция и компетентната институция се определя съгласно определението в чл. 1, б. "о" от Регламент ЕИО № 1408/1971 г. Разпоредбите на регламента в глава 4 относно правото на обезщетение за трудова злополука или професиотална болест са специални по отношение на разпоредбите за инвалидност поради което обезщетението и пенсия за инвалидност се определят от институцията при която жалбоподателят е осигурен в момента на подаването на заявление за обезщетение. По отношение правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване същото следва да бъде реализирано от НОИ съгласно разпоредбите на Регламента и българското законодателство, което в случчая е направено и е отпусната пенсия, решението за което не се и оспорва извън доводите, че следва да бъде определна друг вид пенсия, която по начало е с по висок размер - пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Според разпоредбите на чл. 101 КСО няма забрана да се получават едновременно пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Разпоредбата на чл. 12 от регламента: "Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Въпреки това тази разпоредба не важи за обезщетения за инвалидност, старост, смърт /пенсии/ или професионална болест, които се отпускат от институциите на две или повече държави членки в съответствие с разпоредбите на чл. 41, 43, параграфи 2 и 3, членове 46, 50 и 51 или чл. 60, § 1, б. "б"." каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Или, жалбоподателят има неоснователна претенция към НОИ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука, тъй като това право се реализира според Регламента и е реализилано от компетентната институция на Испания. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение