Решение № 12067 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Инарт Ууд ЕООД чрез адв. Хинков, срещу Решение 2393/07.12.2023 г., постановено по адм. дело 91/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Инарт Ууд ЕООД,против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 23001504 от 10.01.2023 г., издадено от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда - Благоевград. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се уважи първоначалната жалба срещу издадения административен акт,като се отмени същия. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Дирекция Инспекция по труда гр.Благоевград, чрез юриск.Портокалска, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба.Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответниците В. Д. Г. и А. Л. О.,редовно призовани не се явяват и не се представляват.Не взимат становище по жалбата. Ответниците В. Л. О. и Н. Л. О. чрез техния процесуален представител адв.М. Николова намират жалбата за неоснователна ,като молят за присъждане на разноски в хопотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд,Първи състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 23001504 от 10.01.2023 г. между Инарт Ууд ЕООД- гр. Разлог, в качеството му на работодател и Л. Н. В., изпълняващ длъжността работник на обект /СМР/ Еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03, Б01, Б02, Б03, /направа на дървени покривни конструкции/, подобект направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с идентификатор 61813.93.85 по КККР на гр.Разлог, местност Герена в землището на гр.Разлог, с изпълнител на строително-монтажните работи Инарт Ууд ЕООД, считано от 15.12.2022 г., издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр.Благоевград. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при липса на съществени нарушения на административно-производствените правилаи при правилно приложение на материалния закон,поради което е и отхвърлил жалбата против оспорения административен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Производството пред администативния орган е започнало на 15.12.2022 г., във връзка със станала злополука с Л. Н. В., със смъртен изход, служители при Дирекция Инспекция по труда /Д ИТ / Благоевград извършили проверка по работни места на мястото на злополуката, където се извършвали строително-монтажни работи направа на дървени покривни конструкции /СМР/ Еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03, Б01, Б02, Б03, подобект строеж-направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с идентификатор 61813.93.85 по КККР на гр.Разлог, местност Герена в землището на гр.Разлог, с изпълнител на строително-монтажните работи Инарт Ууд ЕООД. При проверката било установено, че около 09.00 часа Л. В. извършвал трудова дейност в обекта /вероятно на покрива на посочената сграда/. Проверяващите са направили посочената констатация /за извършвана от В. трудова дейност на обекта/ въз основа на огледа на място, писмените обяснения на геодезиста В. У., както и от обясненията на дъщерите на починалия и неговата съпруга заинтересованите страни А. О., В. О. и В. Г.. В хода но проверката от Д ИТ Благоевград е изискана информация от ЦСМП Благоевград относно процесния инцидент и такава е предоставена, като според нея, на 15.12.2022 г. в 09.07 часа е регистрирано повикване на тел. 112 за непознат мъж на около 60 г., паднал в безсъзнание пред хотел Катарино , община Разлог. В информацията е посочено, че повикването е отразено под 21563/224850423 в Книгата на ЦСМП Благоевград за повиквания и посещения на адрес и в Амбулаторния дневник на ФСМП Разлог под 9494 е регистрирано лицето Л. Н. В., като в анамнезата на фиша за спешна медицинска помощ е отразено, че същият е паднал от височина. След приключване на проверката по работни места, е поискано от оспорващото дружество да представи вътрешно-фирмената си документация за извършване на проверка по документи. Такава е извършена на 10.01.2023 г. /Протокол за извършена проверка ПР2242314/10.01.2023 г. /. В хода на извършената проверка по документи явилият се законен представител на оспорващото дружество не е представил документи, удостоверяващи, че загиналият Л. В. е работил по трудово правоотношение с Инарт Ууд ЕООД. На 10.01.2023 г. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ИС на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , от която е установено, че дружеството-жалбоподател не е подавало уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен писмен трудов договор с В.. Въз основа на констатациите при извършената на място проверка и представените от дружеството документи, проверяващите са направили извод, че по отношение на В. е било налице уговорено работно място, работно време и трудът се е полагал на работна площадка, осигурена от дружеството, в определено от същото работно време и съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали. Въз основа на тези констатации, е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и е издадено оспореното в настоящото производство Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. 23001504/10.01.2023 г. Първоинстанционният съд е формирал правилен извод по основния спорен въпрос по делото, който е свързан с вида на възникналото правоотношение между Л. В. и ЕООД Инарт Ууд. При съвкупния анализ на доказателства, събрани в административното и съдебното производство, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че Л. В. е предоставяла работна сила на длъжността работник в на обект /СМР/ Еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03, Б01, Б02, Б03, /направа на дървени покривни конструкции/, подобект направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с идентификатор 61813.93.85 по КККР на гр.Разлог, местност Герена в землището на гр.Разлог, с изпълнител на строително-монтажните работи Инарт Ууд ЕООД, без за това да е сключен писмен трудов договор. В рамките на съдебното производство са разпитани свидетелите М. Я.,А. А.,М. К.,В. У.. От показанията на свид. У.,Ковачев, а и от тези на свид. А., се установява, че покойният В. всяка сутрин е отивал с превоз на дружеството касатор за направата на двуетажни сгради- вили ,като имало моменти,в които В. работил без договор и такива,в които имал трудов договор.При инцидента договор не бил сключван.Два пъти месечно му изплащали заплатата,имал и работно облекло,ходил всеки ден на работа. При проверката по работни места, работодателят не е представил сключен трудов договор между него и заинтересованата страна. Проверката в информационната система на Главна инспекция по труда също е установила, че не е налице сключен трудов договор, а и това обстоятелство не се оспорва от касатора. Правилна е преценката на първоинстанционния съд досежно наличието на трудово правоотношение спрямо конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. В случая покойният Л. В. е престирал единствено своята работна сила. Това той е извършил в определеното от управителя на ЕООД Инарт Ууд, гр. Разлог, работно време, установено работно място в обект /СМР/ Еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03, Б01, Б02, Б03, /направа на дървени покривни конструкции/, подобект направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с идентификатор 61813.93.85 по КККР на гр.Разлог, местност Герена в землището на гр.Разлог, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа.Тези обстоятелства са установени както в рамките на административното производство- обясненията на пострадалия ,дадени при административното производство,както и показанията на свидетелите М. Я.,А. А.,М. К.,В. У.. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност,а това се доказва именно с тези показания. Изискването за сключване на трудов договор ,въведено от законодателя, не е самоцелно- то пази както работника при възникнали трудови злополуки и професионални болести,при упражняване на гарантираното му от закона право на отпуск,включително и временна нетрудоспособност,но и всички други трудови права на същия,ведно с възможността да се увеличава постепенно осигурителния стаж и в един момент да се измени и размера на получаваната от него пенсия.Това изискване пази и работодателя- чрез спазването на закона- се избягва извършването на административни и данъчни нарушения,на нарушения на осигурителното право,въвежда се задължително застраховане за безопасни условия на труда и едновременно с това при един бъдещ процес,работодателят ще може да претендира съпричиняване или неспазване на изискванията за безопасност и здраве на труда. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е тълкувал правилно събраните в рамките на производството докозателства, което е довело до постановяване на обосновано решение ,съответстващо на материалния закон. Предвид изложените съображения се налага извода, че осъществяваната от Л. В. дейност като работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Л. В. дейност е такава по трудово правоотношение, а не по граждански договор. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от ЕООД Инарт Ууд, гр. Разлог за престиране на работна сила срещу уговорено възнаграждение, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В този смисъл обжалваното пред съда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Като е достигнал до изводи в същия смисъл и е отхвърлил жалбата против обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, първоинстанциноният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде отставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касатора Дирекция Инспекция по труда- Благоевград акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна и разноските се определят в размер на 100 лв съгласно чл.24 от НзПрПщ. Досежно ответниците по касация при този изход на спора,ще следва касаторът да бъде осъден да заплати на адв. М. Н. от САК София възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв за процесуално представителство на В. Л. О. и Н. Л. О. в размер на 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл.222 ал.1 от АПК от АПК, Върховният административен съд, Първи състав на шесто отделение,