Решение № 11167 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2012 г.

Решение № 11167 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12283/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 4163/19.07.12 г., постановено по адм. д. 3701/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт № 2101106448/06.12.2011 г., потвърден с Решение № 384/23.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба и допълнение към нея. Претендира заплащане на разноски. Ответникът, Антонио Марушков Василев от гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения развити в писмено възражения срещу нея. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 4163/19.07.12 г., постановено по адм. д. 3701/2012 г. по описа на АССГ, с което е отменен Ревизионен акт № 2101106448/06.12.2011 г., потвърден с Решение № 384/23.02.2012 г. на ДД "ОУИ", с който на Антонио Марушков Василев за периода от 2005 г. до 2007 г. са установени допълнителни задължения по Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица общо в размер на 3 893.18 и са начислени лихви за забава в размер на 2049.14 лева. от гр. София. При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на Антонио Марушков Василев с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Като основание за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по приходите са приели, че при съпоставка на декларираните получени доходи и направените разходи за ревизираните периоди от жалбоподателят е налице превишение на извършените разходи над наличните парични средства, с които би могъл да разполага жалбоподателят. Административният съд приема за опровергани констатациите в РА относно размера на данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и съответно по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като се позовава на заключението на съдебно-техническа експертиза, приета по делото, и се мотивира с допуснати от органа по приходите нарушения на процесуално-правните разпоредби на ДОПК при издаването на РА. От фактическа страна в хода на ревизията е установено следното: За периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2009 г. лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, дейност като ЕТ, доходи от друга стопанска дейност - упражняване на свободна професия, извършване на услуги с личен труд, отдаване на имущество под наем, участие в търговски дружества, доходи от селско-стопанство, както и не е подавало годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ Според обясненията на ревизираното лице дадени още в хода на ревизията и представените доказателства паричните средства, с които е разполагало ревизираното лице са от договор за заем от 10.04.2003 г. със Стефан Стефанов Гецов за сумата от 50 000 лева и договор за временна финансова помощ от 26.04.2007 г. със същото лице, за сумата от 150000 лева, както и договор за заем от 30.01.2005 г. с Георги Алексиев Кръстев за сумата от 30 000 лева. През ревизирания период лицето е придобило лек автомобил на стойност 33900 евро (66302,64) лева. През м. 04.2005 г. е продал недвижим имот, апартамент в гр. София, ЖК "Славия", за сумата от 14950.00 лева, който е бил закупен през м. 12.2004 г. за 19108.90 лева. През м. 02.2007 г. е закупил недвижим имот - УПИ, с. Рибарица, общ. Тетевен, за 9384.60 лева, който е продал през м. 05.2007 г. за 6380.20 лева. Изводът на АССГ, че органът по приходите е нарушил процесуално-правните разпоредби на ДОПК в посока несъбиране на доказателства, което е довело и до нарушаване на материално- правните разпоредби е неправилен и необоснован. От приложената по делото административна преписка е видно, че органът е връчил искания за представяне на документи и писмени обяснения от заемодателите на ревизираното лице и е събирал и други доказателства относно възможността им да предоставят посочените суми. Поради това че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, то фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице при условията на пълно насрещно доказване. Подобно доказване не е проведено в производството по обжалване на акта. Същевременно от анализа на събраните доказателства при ревизията и в производството по обжалване на акта по административен и съдебен ред, се установява, че изводите на органите по приходите, направени в ревизионния акт, са обосновани и правилни. В хода на съдебното производство данъчният субект не е ангажирал доказателства, които да оборят определената в РА облагаема основа, включително това не е сторено и със заключението на вещото лице. Съдът неправилно е кредитирал заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като при определяне на началното салдо вещото лице се позовава на заем и продажба на апартамент, придобит преди ревизирания период, а при доходите за 2005 г. и на договор за заем, който съдът и вещото лице неправилно са кредитирали. По време на ревизията приходният орган е установил, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово му състояние за процесния период, тоест налице е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тежест на Василев е било да докаже наличието на доходи и средства, позволяващи му да извърши съответните разходи през ревизирания период, което лицето не е направило. Предмет на спорния договор за заем е сумата в размер на 50 000 лв., предоставена от Георги Кръстев. Заемният договор е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила извън авторството и писменото изявление, само когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. В случая липсват други доказателства за действителното получаване на сумата от Василев - например за влагането й в банка или за нейното съхранение. По делото не са приложени разписки или други документи, които да удостоверяват предаването на предмета на договорите. Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен в момента на предаване на сумата. Разписките за предаване на сумата следва да бъдат облечени във форма за доказване, абсолютно необходима по силата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Наличието на писмени договори с определен в тях срок за предаване на парите, без доказателства за извършване на предаването не съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК и не могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Като се има предвид това, както и фактът, че договорът с Кръстев е представен чак с възражението на Ревизионния доклад, както и с оглед останалите доказателства, съдът неправилно е взел предвид сумата по представените договори като приход на касатора. На този извод навежда и фактът, че нито заемодателите, нито ревизираното лице са декларирали така получените заеми в декларациите си по чл. 41 от ЗОДФЛ и чл. 50 от ЗДДФЛ. Като е достигнал до обратния извод АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Антонио Марушков Василев срещу РА, с който са му определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с лихвите, бъде отхвърлена, като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ДД "ОДОП" - София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 487.69 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение