Решение № 9829 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2017 г.

Решение № 9829 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7529/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Х. Б., гражданин на Афганистан, е подал касационна жалба против решение № 3314/16.05.2017 г. по адм. дело № 3642/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5587/13.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е оспорил жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че И. Х. Б., гражданин на Афганистан, по вероизповедание мюсюлманин - сунит, етническа принадлежност - пащун, е напуснал страната си на произход нелегално през месец август 2016 г., влязъл е в Иран, след което отново нелегално е преминал в Турция и от там, в Р. Б.. С молба вх. № 105450-5542/27.09.2016 г. на Дирекция "Миграция", СДВНЧ-Л., потвърдена с молба вх. № 6921/30.11.2016 г. на РПЦ - Харманли, И. Х. Б. поискал да му бъде предоставена международна закрила. На 6.12.2016 г. с него било проведено интервю, на което той разказал, че е напуснал Афганистан поради страх от талибаните, които убили баща му и единия му брат. Посочил е, че лично не е бил заплашван, а основната му цел била да пристигне във Франция или в Белгия, където да поиска закрила. Изрично е посочил, че от България не иска нищо. С решение № 5587/13.03.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Б. поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган отбелязал, че чуждият гражданин не обосновава съществуващ за живота и свободата му риск в държавата по произход, както и че в страната не е налице въоръжен конфликт, който поражда ситуация на безогледно насилие. Заявените от кандидата липса на работа и сигурност определяли проблеми от лично естество. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в нарушение на процесуалните правила не му бил предоставена правна помощ. Видно от материалите по преписката, на 28.11.2016 г. касационният жалбоподател е бил запознат с Указанията за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Р. Б., където е посочено, че има право на безплатна правна помощ, като за целта е получил списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут. По отношение на постановения отказ за статут административният съд възприел изцяло мотивите на административния орган, че по отношение на И. Х. Б. не се установяват основания по Закона за убежището и бежанците за предоставяне на международна закрила и отхвърлил жалбата срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението на административния съд не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил данните от бежанската история и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е приел, че липсват предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател, който лично не е бил обект на заплаха, в състояние да породи у него основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Той не е членувал в политически организации или религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), което обосновава и постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Направената от административния съд преценка, че лицето не се нуждае от търсената закрила, се потвърждава от обстоятелството, че с молба № 13064/14.09.2017 г. И. Х. Б. сам е заявил желанието си да се завърне в Афганистан и е напуснал страната на 13.07.2017 г. през ГКПП - А. С. с полет FZ 758 на авиокомпания "F. D.", със съдействието на Международната организация по миграция. При отсъствието на отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд