Решение № 11628 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2010 г.

Решение № 11628 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕАД, гр. Пловдив, представлявано от Изпълнителния директор Борислав Климентов Петков, против решение № 643 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 704/2009 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касаторът счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, моли да бъде отменено и делото решено по същество, като се постанови друго решение, по силата на което да се отмени отказа на Кмета на Община Гулянци за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 08-02-230/13.07.2009 г. (погрешно написана 2000 г.) като незаконосъобразен. На първо място заявява, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатото в хода на административното производство съществено нарушение на процедурата не е основание за отмяна на атакувания административен акт. На второ място счита за неправилно и необосновано становището на съда, че процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ дава право само на собствениците, на които е възстановено правото на собственост върху земеделските земи, да се ползват от предвидената в закона защита, но не и на приобретателите на земеделски земи. По отношение на решението в частта му за присъдените разноски в размер на 480 лева счита, че неправилно са определени и моли същото да бъде изменено, като се намали размера им на 150 лева съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административни дела, защото няма основание да се присъдят разноски по-големи от установения в наредбата минимален размер. Ответникът - Кмета на Община Гулянци, общ. Плевен, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното с нея решение оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Представена е писмена защита с подробно изложени доводи. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в четиринадесетдневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд - Плевен е правилно и законосъобразно. Правилно е приел съдът, че дружеството жалбоподател, придобило правото на собственост върху имотите чрез покупко-продажба, не е собственик с възстановено право на собственост, а е приобретател на такова. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ се дава право само на собствениците, на които е възстановено право на собственост върху земеделски земи да се ползват от бързата защита, предвидена в същия текст. С тази разпоредба законодателят е допуснал едно изключение от общия принцип споровете за собственост и владение между частни лица да се решават по общия исков ред. Отказът на кмета на община Гулянци по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ се явява законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил жалбата. Относно частта за разноските: доводът в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК урежда правото на ответната страна на разноски за реализираното представителство от тяхна страна е неоснователен. Цитираната разпоредба от АПК урежда правото на ответната страна на разноски, в това число и на такива, които са направени за заплащане на адвокатско възнаграждение Доколкото в нея не е предвиден по изричен начин въпросът с юрисконсултското възнаграждение, следва по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК да се приложат правилата, регламентирани в ГПК. Това е правото, въведено в чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическите лица. В този смисъл е неоснователно възражението, че общината няма такъв характер. Видно от разпоредбата на чл. 14 ЗМСМА общината е юридическо лице, което разполага със самостоятелен общински бюджет и съответно тя попада в приложното поле на чл. 78, ал. 8 ГПК и й се дължат разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. С оглед датата на пощенското клеймо - 21.ХII.09. касационната жалба се явява подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 643 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 704/2009 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК - оспорване на административни актове пред съда, на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Плевен, първи състав ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Омега Агро Инвест" ЕАД, със седалище и адрес на управление - град Пловдив, бул. "Дунав" № 5, чрез изпълнителния директор Борислав Климентов Петков, срещу отказ на Кмета на Община Гулянци, да издаде Заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх. № 08-02-230 от 13.07.2009 г. и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя "Омега Агро Инвест" ЕАД, град Пловдив да заплати в полза на ответната страна Община Гулянци направените по делото разноски в размер на 480 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че при постановяване на отказа органът е допуснал съществено нарушение на процедурата - по арг. от чл. 34, ал. 1, изр. 2 е следвало задължително да направи запитване до компетентните органи за установяване на правнорелевантния факт - дали имотите се ползват без правно основание и от кого, което е трябвало да бъде сторено преди издаване на отказа. Въпреки това съществено нарушение съдът е приел, че то не може да доведе до отмяна на акта, защото правният резултат не би бил различен и при направено запитване. Обосновал се е с това, че не е налице следната предвидена в ЗСПЗЗ предпоставка: заявителят действително се легитимира като собственик на заявените земеделски земи, но дружеството, придобило правото на собственост върху имотите чрез покупко-продажба, не е собственик с възстановено право на собственост, а е приобретател на такива, а разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ дава право само на собствениците, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи да се ползват от бързата защита, предвидена в същия текст, разбира се, при наличието на другите изискуеми условия за това. Така постановеното решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи. Именно при тълкуването на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (граматическо и логическо) следва да се приеме, че искането за започване на предвидената бърза процедура за защита на правото на собственост принадлежи както на бившите собственици или техните наследници, на които е възстановено правото на собственост по реда на земеделската реституция (ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ), така и на приобретателите на такива имоти, а дори и на ползвателите на правно основание след допълнението на текста в ДВ, бр. 13/9.02.2007 г., каквито безспорно са арендаторите и наемателите на имоти със съответните арендни или наемни договори. Изискването за възстановено право на собственост е относно имота, а не относно собственика. Меродавен е обекта на искането, а не субекта. Като аргумент в подкрепа на това становище е и израза, който съществува във всички редакции, включително и в тази, която е относима за настоящия случай, че иззетите със заповедта на кмета на общината земеделски имоти "се предоставят на собствениците им", като не е направено разграничение дали тези собственици са директни реститути или приобретатели. От изложеното следва, че "Омега Агро Инвест" ЕАД, гр. Пловдив е правоимащо по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ лице да предявява искане за изземване на собствените му четири земеделски имота, за които се легитимира с нотариални актове за покупко-продажба. Като е приел обратното, Административен съд - Плевен е постановил решение, което противоречи на материалния закон. Затова същото ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, а спорът следва да бъде разгледан по същество. Както е констатирал и първоинстанционният съд, при постановяване на отказа на Кмета на Община Гулянци са допуснати съществени нарушения на процедурата. Тези констатации се споделят от настоящия касационен състав. Верни са и разсъжденията, че разписаният в Наредба № 105/2006 г. на Министъра на земеделието и горите ред за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) регулира съвсем различни правоотношения с други субекти, права и задължения; че заявяването и изплащането на средства от европейските фондове от Разплащателната агенция, респ. информацията за основанията за това - в това число реално обработване на имотите, поради което те са дължими, са абсолютно неотносими към правото на собствениците с възстановено право на собственост или на ползвателите на правно основание от такива собственици да владеят реално имотите си и че такова смесване на процедурите, функциите на административните органи, респ. правата и задълженията на лицата е недопустимо. Изложеното налага така формулирания отказ за издаване на заповед за изземване да бъде отменен и делото да се върне като преписка на административния орган за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - ново произнасяне по ИСКАНЕ на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕАД, гр. Пловдив, като Кметът на Община Гулянци служебно да изиска информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, за установяване на неправомерното ползване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,