Решение № 1290 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2012 г.

Решение № 1290 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Милчо Иванов Караджов от гр. Кресна, чрез процесуален представител, против решение № 3233/15.06.2012 г., постановено по адм. д. № 9407/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против решение № 12 от 11.10.2011 г. на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси по отношение на него. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Караджов срещу решение № 12/11.10.2011 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на него, на длъжността управител на общинско дружество "В и К Кресна" ЕООД за това, че при упражняване на правомощията си по служба е сключвал договори в частен интерес, с което е нарушил чл. 8, изр. 2 във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Недоволен от решението, Караджов го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - председателят на КПУКИ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на Милчо Караджов се явява неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че Караджов, като управител на "ВиК Кресна" ЕООД е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 22 от ЗПУКИ, а Виолета Караджова, негова съпруга и Димитрина Караджова-Маркова, негова дъщеря, и на това основание - са свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУКИ. Караджов е назначен за управител на дружеството по силата на договор от 05.03.2009 г. за срок от 3 (три) години. Установено по делото е, че жалбоподателят, в качеството му на управител, е сключвал сделки с дружества, в които съдружници са жена му и дъщеря му, което попада в хипотезата на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Установено е също така от представените фактури, че за извършените услуги "ВиК Кресна" ЕООД е заплащало на дружествата, които са управлявани от свързаните до него лица. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните в обжалваното решение е прието, че Караджов е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 22 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. В конкретния случай правилно е установено, че възлагането на услуги от страна на Караджов на дружествата на жена му и дъщеря му и то без проведени обществени поръчки е довело до облага за него или свързани с него лица и че има частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. Съгласно дефинициите е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Целта на закона е да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение от облагодетелствалото се лице, изпълняващо публична длъжност. В случая е установено, че Караджов е повлиян при изпълнение на служебните си задължения от облагата, които свързаните с него лица получават. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че КПУКИ не е събрала доказателства за установяването на печалба на дружествата, тъй като не е изискала годишен финансов отчет по Закона за счетоводството. По делото са представени фактури, под които е положен подписа на Караджов, както и на свързаните с него лица. Не необходимо да бъде представян финансов отчет, тъй като в него се съдържа обобщаваща информация от текущото счетоводно отчитане, което се осъществява според възприетата счетоводна политика на дружеството. Следователно годишният финансов отчет е резултат от спазването на счетоводната политика през съответната отчетна година, което няма отношение към настоящия спор. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 8 от ЗПУКИ, която установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага от в полза на "свързано лице", под формата на възлагане на сделки за услуги. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е направено искане от Караджов за присъждане на направените от него разноски. С оглед изхода на делото, същото се явява неоснователно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение