Решение № 1438 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на И. Б. Б. и Н. П. Б. против решение 5481 от 23.07.2024 г. по адм. дело 2462/2023 г. на Административен съд Бургас , с което са отхвърлени подадените от двамата касатори жалби против заповед 3150/27.09.2023 г., издадена от заместник- кмет Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас. Касационните жалбоподатели поддържат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на заместник- кмет Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас да бъде отменена. Претендират и направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът заместник- кмет Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд- Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените от административния съд съображения в подкрепа на тези заключения са подробни и се споделят от настоящата инстанция изцяло при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Възраженията на касаторите, че незаконните строежи не са описани точно и предметът на заповедта за премахване е неясен, са неоснователни. В издадения административен акт процесните незаконни строежи са индивидуализирани по вид, точно местоположение, конкретни параметри, конструктивни характеристики и предназначение. Същите са описани и в цитираните в заповедта констативни актове и означени с номера на съставената към тях работна схема. Описанието на посочените в заповедта обекти се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Известните разминавания в площта на някои от постройките с установената на място квадратура са несъществени и не пораждат съмнение относно наредените за премахване строежи. По този начин строежите са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което обратно на твърдяното от касаторите, не съществува неяснота относно обектите, предмет на премахване и тяхното местоположение. Изводът на решаващия съд за издаване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са няколко строежи, а именно сгради с идентификатори 47202.503.69.2 и 47202.503.69.3 по КК на [населено място], представляващи съответно едноетажна масивна сграда с площ от 9 кв.м. и гараж с площ от 30 кв.м.; постройки на допълващото застрояване, означени с 4, 5, 6, 7, 9 и 10 по съставената към констативните актове работна схема, с установени от събраните доказателства параметри, местоположение, начин на изграждане и предназначение и 2 броя навеси съответно с 8 и 11 на работната схема, представляващи дървена конструкция първият с едноскатен, а вторият с двускатен покрив, съответно с площ от 2,3 кв.м. и 7,60 кв.м. Описаните в заповедта и установени на място обекти са със спомагателни и обслужващи функции и представляват постройки на допълващото застрояване. Строежите са от шеста категория и са изградени в ПИ с идентификатор 47202.503.69 по КККР на м. Черниците, в землището на [населено място], община Бургас. Имотът е в урбанизирана територия, но за него няма одобрен ПУП. Строежите са извършени през периода 1995 г.-1997г. без разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същите са от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал.1, т. 1 ЗУТ и представляват постройки на допълващото застрояване за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежите са незаконни. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, предвидени в § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. След анализ на цитираните разпоредби административният съд законосъобразно приема, че строежите не са търпими, тъй като са изградени в нарушение на действалите по време на извършването им, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 55 ЗТСУ (отм.), а също и в противоречие с чл. 20, ал. 3, чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ). Освен това липсват твърдения и доказателства строежите да са декларирани пред одобряващите органи в сроковете по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, каквото кумулативно изискване поставят цитираните разпоредби. Квалифицирането на строежите като незаконни в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и обстоятелството, че същите не са търпими, са достатъчно основание за тяхното премахване и обосновават законосъобразността на издадената заповед. Възражението на касаторите, че постройката под 4 по работната схема е лятна кухня и изграждането й е допустимо съгласно чл. 46 ЗУТ, поради което същата представлява търпим строеж и не подлежи на премахване не може да бъде споделено. Разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, съгласно които в случая се преценява търпимостта на строежите, освен изискването за допустимост на строителството съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по ЗУТ, поставят като кумулативно изискване незаконните строежи да бъдат декларирани пред одобряващите органи съответно до 31.12.1998г. или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая това не е направено, поради което постройката с 4 по работната схема не може да се определи като търпим строеж. Тези съображения обосновават неоснователност и на възраженията на касаторите за търпимост на постройки 2, 7, 3 и 8 по работната схема. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,