Решение № 688 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2013 г.

Решение № 688 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4260/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Насрин Дауд Султани, гражданка на Афганистан против решение № 1130 от 19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6654/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за датата на съдебно заседание, Султани не се явява. Представлява се от адв. Тенева, която поддържа жалбата, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Насрин Дауд Султани срещу решение № 465/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на нея и на малолетното й дете Ами Вахид Султани е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Насрин Султани срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденката при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от нея за наличието на реална опасност за нейния живот и този на детето й. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на Насрин Султани не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същата не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската й история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Султани и сина й на хуманитарен статут - липсват данни чужденката и детето й да са изложени на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Султани причини да напусне страната си - отказ на втория й баща - талибан да разреши брака й с любимия мъж, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите от Султани причини са по-скоро от личен характер. Правилно съдът, позовавайки се на представените като писмени доказателства Насоки на ВКБООН по отношение молбите на граждани от Афганистан и препоръчания в случая индивидуален подход, е приел, че в конкретния случай жалбоподателката не попада сред лицата в потенциален риск, изброени в Насоките. Неоснователни са оплакванията й за опасност от убийство поради поддържане на отношения без брак, доколкото към настоящия момент същата е в законен брак с любимия си. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Султани за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2012 г., правилно е приел, че, доколкото няма данни граждани на Афганистан да са преследвани само поради принадлежността си към някоя народностна група, не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че в провинция Херат, откъдето идва чужденката, цари относителна стабилност и икономически напредък. В тази провинция действат 11 университета, 600 000 ученици в средните училища, населението изцяло съдейства и е на страната на правителствените сили за сигурност. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,