Решение № 2631 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2015 г.

Решение № 2631 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Калина - Файф - Петьо Петков", ЕИК: 831601665, подадена чрез адвокат Балкански против Решение № 7971/18.12.2014 г., постановено по административно дело № 3801/2012 г. по описа на Административен съд - София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт № 101008039/28.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 280/10.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват допуснати съществени нарушения в ревизионното производство. По изложени в жалбата доводи се оспорва и извода за нереалност на спорните облагаеми доставки. Иска се отмяна на решението, след което спорът да се реши по същество като се отмени ревизионния акт. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адвокат Гайдарска, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. За ответника - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София се явява юрисконсулт Бакърджиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "Калина - Файф - Петьо Петков" са определени задължения за данък върху добавената стойност, които са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Старт А. Н." ЕООД, "Джи Ви Груп" ЕООД, "Ито Микс 2007" ЕООД, "Рамона Инжинеринг" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Тани 97" ЕООД и "Изотермо Билдинг" ЕООД, както и са определени задължения по ЗДДФЛ след увеличаване на финансовия резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. със стойностите, вписани в фактурите, издадени от същите доставчици. Пред двете съдебни инстанции се поддържа възражението за допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство, изразяващи се в неспазване на изискването на чл. 32, ал. 5 от ДОПК и неспазване на срока по чл. 37, ал. 4 от ДОПК за издаване на ПИНП. Правилно съдът е приел, че тези нарушения не са от категорията на съществените, тъй като дори и да не бяха допуснати, това обстоятелство не би се отразило на крайния резултат на ревизионното производство. Освен това всички доставчици, с изключение на "Тани 97" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД, са били търсени, но не са открити на съответните адреси и в хода на съдебното производство от експерта, изготвил съдебно-счетоводната експертиза. Правата на жалбоподателя не са били нарушени, тъй като същият е имал възможност да представи съответните документи, както при оспорването на ревизионния акт по административен ред, така и при съдебната му проверка. Съдът е отхвърлил жалбата след като е приел, че представените по делото доказателства не могат да доведат до обоснован извод за това, че спорните строително-монтажни дейности са изпълнени именно от посочените доставчици. Не е спорно по делото, че са извършвани отделни видове от фактурираните СМР. Спорни са били обстоятелствата дали тези услуги са извършени от лицата, издали процесните фактури. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, че не може да се установи по категоричен начин посочените доставчици реално да са извършили строително-монтажните дейности. На първо място не са представени доказателства за наличие на собствена или наета техника и инструменти за изпълнение на услугите. На следващо място, към част от процесните фактури липсват представени протоколи обр. 19, удостоверяващи извършването и предаването на СМР, а по отношение на доставчиците "Ито Микс 2007" ЕООД, "Рамона Инжинеринг" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Тани 97" ЕООД липсва описание на конкретните дейности по вид и стойност, тоест не става ясно какво точно е уговорено за изпълнение, за да се преценява изобщо дали е реално изпълнено. Доставчиците по спорните фактури се явяват подизпълнители на ревизираното лице, което е главен изпълнител на СМР по сключени договори. Договорите за изработка, сключени между ЕТ "Калина - Файф - Петьо Петков" като възложител и съответните дружества - доставчици като изпълнители /"Старт А. Н." ЕООД, "Джи Ви Груп" ЕООД, "Ито Микс 2007" ЕООД, "Рамона Инжинеринг" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Тани 97" ЕООД и "Изотермо Билдинг" ЕООД/, са типови и сходни по съдържание. Предметът на договорите е посочен твърде общо - възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР на обекти на фирмата, като тези обекти не са конкретизирани. В голяма част от съставените протоколи за установяване извършването и за плащането на натурални видове строителни и монтажни работи, в които са описани конкретните СМР, отново не е посочен обектът на който са извършени същите. Освен това съгласно клаузите на тези договори, е договорено СМР да се изпълнят с материали на възложителя, като транспортните разходи за доставка на тези материали също са за негова сметка. В тази насока от страна на ревизираното лице, който се явява възложител по посочените договори, не са представени доказателства за налични и придобити от него материали, не е доказано наличието на собствена или наета складова база за тяхното съхраняване. Липсват и доказателства за транспортиране на строителните материали, каквито биха били документи за собствени или наети превозни средства, сключени договори с правоспособни лица, които да ги управляват, не са представени транспортни документи - пътни листи, както и доказателства за осчетоводени и извършени разходи за гориво. В хода на съдебното производство, двама от доставчиците са открити, като техните законни представители изрично са заявили, че не извършват строително-монтажни дейности, не са издавали фактури с получател ЕТ "Калина - Файф - Петьо Петков" и не са имали търговски отношения с него. Останалите доставчици не са били открити, като действително това обстоятелство не следва да носи негативни последици за ревизираното лице, но същевременно възпрепятства установяване на релевантните факта за реалност на услугите, които се претендира да са извършени от тези дружества. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС /в приложимата й редакция/, услугата се счита за извършена на датата, на която възникнат условията да бъде признат прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като тези обстоятелства могат да бъдат установени със съответните доказателства, представени от изпълнителите на услугите, каквито в случая липсват. По отношение на доставчиците "Рамона Инжинеринг" ЕООД, "Тани 97" ЕООД и "Изотермо Билдинг" ЕООД е установено, че издадените от тях фактури не са включени в подадените справки - декларации и съответните дневници за продажби по ЗДДС. Не на последно място следва да се отбележи и установеното по делото обстоятелство за това, че през процесните периоди доставчиците не са имали наети по трудов договор работници или наетите такива са извършвали дейност, която е неотносима към извършването на строителни услуги. Действително този факт сам по себе си не е достатъчен, но съпоставен с всички останали факти и обстоятелства затвърждава извода за това, че строителните слуги не са били извършени от тези доставчици. В същото време, следва да се има предвид, че самото ревизирано лице е разполагало с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните услуги, тоест възниква съмнението дали е използвало като подизпълнители посочените дружества - доставчици. По отношение на допълнително начислените данъци по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, съдът е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултата на едноличния търговец за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Липсата на реални доставки по спорните фактури са дали основание за увеличаване на финансовия резултат за тези периоди, тъй като съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. По този въпрос в касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 26 и чл. 27, т. 2 от ЗКПО в приложимата редакция, действала до 1.01.2010 г. Изложени са доводи за това, че след като не са приспаднати счетоводните разходи на търговеца, то не е следвало да се отчитат за данъчни цели и счетоводните му приходи, реализирани във връзка с доставените от него услуги като главен изпълнител на спорните СМР. Действително чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО в редакцията до 1.01.2010 г. гласи, че не се признават за данъчни цели приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Тоест след като разходът по чл. 26, т. 2 от ЗКПО е включен в цитираната разпоредба, то при непризнат разход в тази хипотеза, следва да не се признава и съответния му приход за данъчни цели. За приложението на тази разпоредба обаче, е необходимо по безспорен начин да е доказана връзката между разходите и приходите, а именно, да се установи, че тези приходи са възникнали като резултат именно от спорните разходи, а такава връзка предвид изложените по-горе мотиви не се установява. В касационната жалба се оспорва изводът на съда и относно непризнаването на отпуснати парични заеми от 26 физически лица, с които суми търговецът твърди, че следва да се завиши приходната част на паричния му поток. По този въпрос съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно не е кредитирал представените договори за заем, след като по делото не са събрани доказателства за това дали заемодателите са разполагали със съответните не малки по размер парични суми, както и дали същите реално са били предадени на ревизираното лице. Освен това тези договори не са били представени в хода на ревизията, поради което с основание е възникнало съмнение за това, че са създадени в последствие, още повече, че нямат достоверна дата. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника, с оглед на което в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 525,36 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение