Решение № 12653 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2020 г.

Решение № 12653 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Х. и на М. С. против решение № 1962 от 15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 368/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Първият касатор навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Касаторката М. С. навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условия на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Нова Био Енерджи" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. прогласява нищожността на виза от 06.01.2011 г. на главния архитект на Община Х. за проучване и проектира на надстройка на съществуваща стопанска сграда и промяна на предназначението й за жилищни нужди в УПИ ЗЗ-25, 25-1, 25-2, 25 а, 25 а-1, 25 б, 25 б – 1, 25 в, 25 в-1, 25 г, 25 г – 1, 25 г-2, 25 г-3, 25 г-4 по плана на "Стопански двор" – с. Ч., община Х.. За да постанови този резултат съдът приема, че със заповед от 01.02.2000 г. на кмета на Община Х., по реда на чл. 108 ППЗТСУ (отм.); , е одобрено частично строително разрешение за посочения УПИ (парцел). В кадастралната основа на този план не е отразена като съществува стопанска сграда, за надстрояването на която е издадена визата, а е нанесен открит навес със сигнатура 25 г-1. Констатира, че оспорената виза не е извадка от действащия ПУП към датата на издаването й, а е извадка от неодобрен проект за Генерален план на парцел ЗЗ, а допуснатото застрояване не отговаря на предвижданията на действащия план – ЧЗР. Съдът се позовава на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и на събраните по делото доказателства и приема, че в ЧЗР няма предвидено ново застрояване на мястото, за което е издадена визата, нито на пристрояване. Прави извод, че липсата на стопанска постройка във вида, в който е отразена във визата води до неприложимост на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Приема, че визата е издадена след построяване на сградата и не е копие на действащ ПУП, поради което прави извод, че актът изцяло е лишен от законово основание, липсват всички предпоставки за издаването му, което обосновава неговата нищожност. Обжалваното решение е допустимо. Фактът, че след издаване на визата е одобрен инвестиционен проект, издадено е разрешение за строеж и сградата е построена, не обосновава извод за недопустимост на съдебното производство, образувано по жалба с искане за прогласяване на нищожност на процесната виза, тъй като последната е или извадка на действащ ПУП, или с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да го изменя. В случаите, когато визата за проектиране изменя или допълва плана за застрояване тя става част от него. Ето защо за действителността на визата е ирелевантен факта на построяване на сградата. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената виза е нищожна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесната виза не е копие-извадка от действащ ПУП, а е изготвена върху извадка от неодобрен проект за генерален план за парцел ЗЗ по плана на Стопански двор с. Ч., и не съответства на предвижданията на действащия план, с оглед на неотразяване на съществуваща стопанска постройка и предвидено надстрояване. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и приема, че сградата за надстрояването, на която е издадена визата е изградена в периода 2008 г. – 2009 г. т. е. преди издаване на оспорената виза, с която се разрешава проучване и проектиране надстрояването и престрояването и промяна на предназначението на съществуваща стопанска сграда в такава за жилищни нужди. Но дори и да не се кредитират свидетелските показания, то по делото е установено, че на мястото на описаната във визата стопанска сграда е съществувал открит навес без оградни стени и същият не е можело да бъде приет за съществуваща сграда, която да е предмет на надстрояване или пристрояване по смисъла на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Следователно в случая издадената виза е без предмет, тъй като е налице пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма и актът изцяло е лишен от законно основание, поради което същият е нищожен. Ето защо като прави извод в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В случая съдът обсъжда заключенията на назначените по делото експертизи в съвкупност с останалите събрани доказателства и излага съображения в кои части кредитира същите. Издаденото разрешение за строеж и удостоверението от 13.10.2011 г., че обектът е в груб строеж с издаден акт образец 14 не обосновават извод за законосъобразност на издадената виза и не опровергават факта, че е бил наличен само навес, но не и постройка към момента на издаването й. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,