Решение № 6429 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2017 г.

Решение № 6429 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д., подадена срещу решение № 7820 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 6842/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 4201/16.06.2016 г. (погрешно посочена с рег. № 513-з-3492/05.05.2016 г.) на директора на Агенция "Митници" за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът счита касационното оспорване за неоснователно по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от решаващия спора по същество съд. За да отхвърли оспорването АССГ правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден съгласно чл. 92, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и др. от Закона за държавния служител (ЗДСл). Безспорна в случая е липсата на смарт карта, представляваща физически носител на предоставено на жалбоподателя за служебно ползване удостоверение с електронен подпис. Т. липса е констатирана след завръщането на Дочев от платен отпуск - на 18.04.2016 г., като дисциплинарната простъпка правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 21, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 ЗДСл, предвид и конкретно посочените задължения в длъжностната характеристика на служителя. С оглед на неоспорените писмени доказателства обосновано АССГ е посочил, че е осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, като оспореният административен акт е издаден от компетентен административнонаказващ орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, в срока по чл. 94, ал. 1, при спазване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл (предвид изслушването на държавния служител) и заповедта отговаря на изискванията за мотивираност по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Основателно е отбелязано, че при определяне на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, като са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, цялостното служебно поведение и формата на вината - непредпазливост. Предвид липсата на настъпили вредни последици в случая е наложено най-лекото възможно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - "забележка". В тази връзка правилно е посочено в решението, че не са ангажирани доказателства, които да изключват виновното поведение на жалбоподателя, а доводите в жалбата за това, че не следва въобще да му бъде налагано наказание предвид цялостното му служебно поведение, не се основават на относими нормативни разпоредби. Що се касае до мотивите на съда, те са изложени във връзка с конкретните доводи на жалбоподателя и несъстоятелни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед на допълнително мотивиране на административния акт. Обстоятелствата относно последното ползване на картата по никакъв начин не променя установените факти за допуснато нарушение, а твърдението, че работното помещение с няколко работни места не се е заключвало, дава още по-голямо основание да се приеме верността на извода за виновно поведение. Служителят е следвало да предприеме всички необходими мерки за опазването на поверената му карта, като твърдяната служебна натовареност, довела до разсеяност и до забравяне на устройството в слота на клавиатурата, не е правнорелевантен оневиняващ факт. От изложеното се налага извод, че обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването на заповедта, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция и касаторът следва да се осъди да заплати на Агенция "Митници" сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,