Решение № 13251 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2010 г.

Решение № 13251 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Пламен Цонев Желев от гр. София против Решение № 6514/18.05.2010 г. по адм. д. № 13671/2009 г. на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-6437/6.08.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Като основен довод в подкрепа на искането си касатора посочва несъобразяването на съда с представеното по делото решение от 6.10.2009 г. по а. н. д. № 2751/2009 г. на Бургаски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 254/11.06.2009 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Созопол за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Според касатора след като районният съд е установил, че той не е осъществил деяние управление на МПС след употреба на алкохол и го е оневинил за предявената срещу него административнонаказателна отговорност, административният съд е следвало да го оневини и за предявената срещу него дисциплинарна отговорност, тъй като тя се основава единствено и само на същото това фактическо основание - управление на МПС след употреба на алкохол. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Представителят на ответника - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно съдът е приел, че касаторът е осъществил деяние управление на МПС след употреба на алкохол, послужило за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса намира, че касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е стигнал до извода, че административният орган - Министърът на вътрешните работи след извършена служебна проверка правилно е приел, че касаторът, като държавен служител в МВР е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 27.05.2009 г. при управление на личния си лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,96 промила, установено с протокол за химическа експертиза № 526/2.07.2009 г. е извършил пътно транспортно произшествие, като се е блъснал в крайпътна бетонна стена - деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата и законосъобразно на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел като доказателство и влязло в сила решение от 6.10.2009 г. по а. н. д. № 2751/2009 г. на Бургаски районен съд, с което е отменено изцяло Наказателно постановление № 25/11.06.2009 г. на Началника на РПУ гр. Созопол, издадено против касатора за това, че на 27.05.2009 г. е допуснал самостоятелно пътно транспортно произшествие след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,96 промила, установена с Протокол № 526/2.06.2009 г. При анализа на това решение на районния съд тричленния състав на ВАС е стигнал до извода, че макар и за едно и също деяние административнонаказателната отговорност на касатора да е отменена, то дисциплинарната му отговорност следва да бъде ангажирана, тъй като тя е самостоятелна и се носи независимо от наказателната и гражданската такава. Този извод на съда е правилен. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна отговорност, която държавните служители в МВР носят за виновно извършени от тях нарушения на служебната дисциплина- чл. 224, ал. 1 от ЗМВР. Тази отговорност се носи независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност - чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. По подобен начин е формулирана дисциплинарната отговорност и за магистратите - "при виновно неизпълнение на служебните си задължения магистратите носят дисциплинарна отговорност" - чл. 168, ал. 1 от ЗСВ и "дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административно-наказателната отговорност, ако такава се предвижда" - чл. 169 от ЗСВ. Такова е разбирането и в теорията на правото и то е застъпено във всички закони, които регламентират дисциплинарна отговорност на друг кръг субекти. В настоящият случай, въпреки че районният съд е отменил наказателното постановление, с което жалбоподателят е бил наказан за това, че е употребил алкохол, той не е оборил доказателствената сила на установената с Протокол № 526/2.06.2009 г. алкохолна концентрация, поради което следва да се приеме в дисциплинарното производство, че той действително е извършил нарушението, за което е бил наказан с дисциплинарно наказание. Следователно, като е отхвърлил жалбата, тричленният състав е постановил едно правилно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,