Решение № 1076 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2018 г.

Решение № 1076 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Башова, [населено място], регистрирана като земеделски производител (ЗП) против решение № 849 от 18.04.2017 г., постановено по адм. дело № 370/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № Р-16002615000044-091-001 от 18.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 964 от 18.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП") - Пловдив. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмени бележки, подадени чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 1291 от 30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 259 по описа на Върховен административен съд за 2017 г. е отменено решение № 2152 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 141 по описа за 2016 г. на Административен съд Пловдив, с което РА №Р-16002615000044-091-001 от 18.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 964 от 18.12.2015 г. на ДД "ОДОП" - Пловдив е обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е бил РА, с който на М. Башова са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 25 920,30 лв., ведно с начислени лихви в размер на 6 352,22 лв., данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 262 лв., ведно с начислени лихви в размер на 790,83 лв. и за 2013 г. в размер на 2 273 лв., ведно с начислени лихви в размер на 320,13 лв. В хода на ревизията е констатирано, че през ревизираните периоди 2012 - 2013 г. Башова има произведени различни култури, които не са включени в счетоводните документи, за които не е отчетена реализация. Въз основа на събраните доказателства, ревизиращият екип е приел, че Башова е добивала продукция, която е реализирана в месеца на прибирането, като с приходите ФЛ е осъществило нарастване на имущественото си състояние. Предвид липсата на данни за неотчетените приходи, при определяне на средните добиви от декар и съответно, приходите от неотчетена продукция от продажба на селскостопанска продукция, е използвана информацията от получени отговори от ТСБ - Хасково и ОД "Земеделие". РЛ не е представила доказателства за настъпили природни бедствия или други непреодолими сили, довели до ниски добиви, както и такива за бракувана продукция. Предвид което органът по приходите при съобразяване горните данни е определил данъчна основа и дължим данък за 2012 г. по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ ведно с начислените лихви за забава. При извършена съпоставка на имущественото състояние на ФЛ М. Башова е установено, че през 2012 - 2013 г. разходите на лицето надвишават приходите, което е прието за доказателство за доходи попадащи в чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. В резултат на което на РЛ са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ със съответните лихви за забава. Горните обстоятелства са приети като такива за наличие на укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период /чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК/. Изпратено е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице, че ревизията ще се осъществява по специалния ред. Изискани са декларации по чл. 124, чл. 3 ДОПК за всяка една от процесните години. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за процесните периоди. Описани са подробно и събраните в хода на първото първоинстанционно съдебно производство доказателства, в това число и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-агротехническа експертиза (основна и повторна) и събраните свидетелски показания. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е успял да представи достатъчно убедителни доказателства, които да оборят констатациите, изложени в ревизионния акт. Посочено е, че при извършена ревизия по специалния ред на чл. 122 ДОПК е приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така мотивиран, първостепенният съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен и е отхвърлена жалбата на земеделския производител. Решението е правилно, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Башова относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. и неправилно в останалата му част. През ревизирания период М. Башова, регистрирана като земеделски производител, е осъществявала дейност по производство на селскостопанска продукция. Дейността е упражнявана в обработваема земя в землищата на с. Малево, с. Манастир, с. Стамболово, с. Царева поляна и с. Големанци, гр. Свиленград. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличие на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, на която база са установени процесните задължения по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ ведно със съответните лихви. В хода на ревизионното производство са представени документи, в които ревизиращите органи са намерили несъответствие, относно декларирания от лицето среден добив на отглежданите култури. С цел установяване на най-достоверни данни за средния добив на отглежданите култури от Башова, ревизиращият екип е сравнил представените справки, данните от счетоводните регистри на ЗП и предоставена информация от ТСБ - Хасково и ОД "Земеделие". Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В съдебното производство по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. В конкретния случай, подкрепени от доказателствата по делото са само констатациите на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – относно несъответствие на декларираните приходи и извършените разходи от ревизираното лице, за което при липса на проведено успешно насрещно доказване правилно са били определени задължения на основание чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. със съответните лихви. По отношение на изчисляването на данък за 2012 г. и 2013 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и определените лихви, касаторът е изложил твърдения единствено относно положително начално салдо към 01.01.2012 г., без да ангажира каквито и да било доказателства. Съдът правилно е съобразил доказателствената тежест и е приел, че предвид липсата на данни за наличието на средства, с които да е разполагала към 01.01.2012 г. възраженията на Башова се явяват необосновани. Нито в ревизионното, нито в двете съдебни производства, са ангажирани доказателства за наличието на средства, които да оборят констатацията на органа по приходите за нулево начално салдо и липса на разполагаеми средства в началото на ревизираните периоди. Пасивното процесуално поведение на касатора относно определената данъчна основа и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е довело до извода за неопровергаване констатациите на органите по приходите. Както бе посочено по-горе, касаторът не е изложил доводи, касаещи формиране на данъчната основа, не е ангажирал каквито и да било доказателства, които доказват наличието на приходи, съответстващи на разходваните средства, поради което инстанционният контрол се осъществява по чл. 218, ал. 2 АПК и касационният състав намира, че решението е постановено при съобразяване с материалния закон, предвид което съдебният акт следва да бъде оставен в сила в тази му част. Не се основават обаче на процесуалните и на логическите правила констатациите на органите по приходите, споделени от първоинстанционния съд за съществуващи данни за укрити приходи от реализация на селскостопански култури. Тези констатации се основават на поредица от предположения и на статистически данни. Преки доказателства за укрити приходи от произведено повече от декларираното количество продукция не са събрани. По-ниските добиви на селскостопанска продукция на земеделския производител спрямо средните и тези в съседни поземлени имоти може да представляват индиции за това. Но от тях не следва единствено възможният извод за произведена от жалбоподателката земеделска продукция в по-големи размери. Значението на обобщените данни за приходите на други лица, упражняващи същата или подобна дейност е на критерий за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, а не и на доказателствено средство за действителен приход на ревизираното лице. Без да е установен различен от обвързания с декларирания приход добив на селскостопанска продукция е напълно нелогична конструкцията за придобиването ?, а и за последващо разпореждане с нея в конкретни времеви интервали, при конкретни условия и получаване на недеклариран приход. Следователно, не съществува соченият в РА обект на облагане с данък, който да е функция на приход от произведена в повече земеделска продукция. Неоснователно е и определянето на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на несъществуващ обект на облагане. Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените допълнителни задължения за данък за 2012 г. по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ ведно с начислените лихви за забава, като вместо него се постанови отмяна на РА в тази част. Съдебният акт следва да бъде отменен и в частта на присъдените разноски. С оглед резултата по делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 206,46 лв. определени по компенсация за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,