Решение № 12626 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2020 г.

Решение № 12626 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална Дирекция на НАП гр. В. Търново, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Б., против Решение № 133/27.03.2020 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 467/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУ3/ № П- 04000618079538-135-001/23.10.2018 г. на Главни инспектори по приходите Г. Т. и В Николов в ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 90/13.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП В. Т., и в полза на "АГРО - К. П. " ЕООД с. Г. обл. В. са присъдени разноски в размер на 7860 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУЗ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "АГРО - К. П. " ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Г. обл. В. - оспорва същата по съображения, изложени от пълномощника му адв. Пешковски в писмен отговор по касационната жалба от 22.05.2020 г. и в проведено о. с. з. от 16.09.2020 г. Претендира присъждане на разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплатен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. е бил АУЗ № П-04000618079538 - 135 - 001/23.10.2018 г., издаден от Главни инспектори по приходите Г. Т. и В. Н. на основание чл. 106, ал. 1 вр. чл. 103 от ДОПК, с който на юридическото лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. в размер съответно на 131 085. 87 лева за 2014 г., ведно с лихви за забава в размер на 47439. 98 лева, и на 91 419. 57 лева за 2015 г., ведно с лихви за забава в размер на 23 773, 49 лева на 19300, 73 лева, поради неизпълнение на кумулативната предпоставка по чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУЗ е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при спазени административно-производствени правила. За да отмени оспорения АУЗ Административен съд – В. е приел, че в случая спор по фактите липсва. Приел е за установено, че дружеството е регистрирано като земеделски производител, като данъчната му печалба е реализирана от дейност по производство на растителна продукция. За 2014 г. в обжалваното решение е прието, че липсва спор относно обстоятелството, че преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника - два колесни трактора, необходими за извършване на посочената в чл. 189 б. ал. 1 от ЗКПО дейност, като този факт е установен от приложените договори за финансов лизинг на двата актива, в които изрично е посочено, че същите са нови. Според решаващия състав, спорът се свежда до отговора на въпроса, спазено ли е изискването на чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО активите да са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (в случая в периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., доколкото се касае за преотстъпен данък за 2014 г.). Съдът е приел за неправилен изводът на органите по приходите, че доколкото въпросните активи - два колесни трактора, са закупени чрез договори за финансов лизинг и дружеството не е придобило собствеността върху тях до 31.12.2015 г., не е налице основанието по чл. 189 б ал. 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно предвидените в законовия текст предпоставки - тази по чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО. За да мотивира този извод съдът е изложил, че данъчното облекчение по чл. 189 б от ЗКПО попада в приложното поле на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. То представлява мярка под формата на данъчно предимство и има стимулиращ ефект, тъй като са изпълнени условията на чл. 6, § 4 от Регламента. Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство е предвидена в чл. 14 на Регламента. Съгласно чл. 14. § 6. "б. " от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. След анализ на събраните доказателства първостепенния съд е приел, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в земеделска техника на основание договори за финансов лизинг, сключени през 2015 г. и няма спор, че посочените в договора активи са заприходени в счетоводния и амортизационен план на дружеството, като начисляването на счетоводната и данъчна амортизация е започнала от месеца, в който амортизационните активи са придобити и въведени в експлоатация - 31.03.2015 г. Същите за заприходени в сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" през 2015 година с доставната им цена -съответно от 145 000 лв. и 137 500 лв без ДДС, без лизинговото оскъпяване или общо осчетоводените ДМА са за 282 000 лв. Предвид тази установеност е прието, че е изпълнено изискването на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. тъй като активите са придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2014 г. -31.12.2015 г., а именно през 2015 г. ) по силата на сключени договори за финансов лизинг. Прието е още, че обстоятелството, че в този срок дружеството не е придобило собствеността върху процесиите активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл. 14. 5 6. "б. 11 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Изложено е, че тълкуването на "придобити" по смисъла на чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 "Лизинг". Възприет е извода, че по отношение на въпросните активи са налице предпоставките на чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, като няма спор и, че преотстъпеният корпоративен данък за 2014 г. е в допустимия съгласно чл. 1896. ал. 1 от ЗКПО размер - до 60 на сто, както и че не надвишава 50% от придобитите активи. Обоснован е крайния извод, че към момента на ползване на данъчното облекчение по отношение на земеделския производител са били изпълнени всички условия по чл. 189 б от ЗКПО, като за него е налице право на преотстъпване на корпоративен данък за 2014 г. в размер на 131 085. 87 лв. За 2015 г. първоинстанционния съд не е възприел съображенията на приходните органи по отношение на преотстъпения корпоративен данък за 2015 г., че придобитите чрез финансов лизинг ДМА - полунавесен обръщателен плуг и навесен култиватор, не отговарят на изискването за придобиване на собствеността върху същите, тъй като това ще стане с изплащането на последната лизингова вноска. Предвид изложените мотиви относно преотстъпения данък за 2014 г., съдът е приел, че тази инвестиция следва да се приеме за отговаряща на изискванията на чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като придобити активи в указания в закона срок (01.01.2015 г. - 31.12.2016 г.), осчетоводени на датата на подписване на договорите за лизинга - 31.03.2015 г., с наличен амортизационен план. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е установило, че активите са заприходени с доставната им стойност - съответно от 75 000 лева и 42 100 лева, без ДДС и лизингово оскъпяване, или общо стойността им е 117 100 лева. В решението е посочено, че проверяващите са признали като допустим разход инвестирането на преотстъпения данък за 2015 г. чрез закупуване със собствени средства на ДМА, представляващи: хедер ZAFFRANl 940 N, на стойност 48 000 лева, култиватор Great Plains FCN на стойност 55000 лв., продълбочител RM 120 Dondi на стойност 6900 лв. и навесна торачка AMAZONE на стойност 43 817 лв. или общо вложени инвестиции за 153 717 лева. Посочено е още, че не са признати за допустими разходите за закупуване със собствени средства на плазморезателен апарат Powermax 45 ХР на стойност 4419. 98 лв. и водоструйна машина Karcher на стойност от 2241. 67 лв., с аргумента, че същите имат и друго предназначение освен ползването им непосредствено за дейността на дружеството при производството на растителна продукция. Решаващия състав е приел тези изводи за неправилни с мотива, че в приложимите нормативни актове няма изискване придобитите ДМА да не могат да се прилагат и в други сфери, освен непосредствено в производството на растителна продукция. Обоснован е извода, че и закупуването на тези ДМА представлява допустим разход от 6661. 65 лв. и общо инвестицията, осъществена чрез придобиване на земеделска техника със собствени средства се равнява на 160 378. 65 лв. След извършени изчисления, съдът е приел, че общо придобитите ДМА чрез финансов лизинг и чрез собствени средства са на стойност 277 478. 65 лв., като е изпълнено и условието преотстъпеният данък да не надвишава 50% от стойността им. Така постановеното решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци: Спорът както правилно е приел и първоинстанционният съд не е по фактите, а по правото, като според касатора неправилна е преценката на съда относно изпълнение на кумулативното изискване на чл. 189 б ал. 2, т. 1 от ЗКПО, в частност активите да са придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Касационната инстанция споделя изложените съображения като препраща към мотивите на първата инстанция съобразно правилото на чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК. Следва да се посочи и че с разпоредбата на чл. 189 б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Считано от 01.01.2014 г. данъчното облекчение по чл. 189 б ЗКПО се ползва до 2020 г. само след получаване на разписка с окончателен идентификационен номер на помощта от ЕК съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията. В ДВ бр. 100/2013 г. е обнародван ЗИДЗКПО в сила от 01.01.2014 г., с § 17 от ПЗР на който (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 22 от 2015 г., в сила от 1.01.2014 г.) е разписаното правилото, че "Данъчното облекчение по чл. 189 б се прилага след получаване на разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията. При условие че разписката от Европейската комисия бъде получена до 31 март 2015 г., данъчното облекчение може да се приложи за 2014 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските стопани не се допуска до датата на получаване на разписката от Европейската комисия с окончателния идентификационен номер на помощта. " Безспорно е, че разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по този регламент е получена от българската държава на 20.03.2015 г., и съгласно цитираното правило така предвиденото данъчно облекчение се прилага и за 2014 г., и за 2015 г. Относно изпълнението на предпоставката на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването: Не е спорно, че дружеството е инвестирало преотстъпеният корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. в земеделска техника – придобита чрез договори за финансов лизинг сключени между проверяваното дружество и "УниКредит Лизинг" ЕАД. Според проверяващите "АГРО-К. П. " ЕООД ще придобие въпросните активи през 2019 г. - годината, в която изтича срока на лизинговите договори, а не до края на годината, следваща годината, за която е преотстъпването. Дълготрайните материални активи /ДМА/са заприходени в счетоводния и амортизационен план на дружеството, начисляването на счетоводната и данъчна амортизация е започнала от месеца от месеца, в който амортизационните активи са придобити и въведени в експлоатация 31.03.2015 г. Техниката е заприходена в сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" през 2015 г. с размера на доставната им цена от 145 000 лв. и 137 500 лв. без ДДС, което е потвърдено и от ССчЕ. За 2015 г. ДМА са осчетоводени на датата на подписване на договорите за финансов лизинг 31.03.2015 г., с начислен амортизационен план. ДМА са заприходени с доставната им стойност от 75 000 лв. и 42 100 лв. без ДДС. П. така установените факти правилно е приел административният съд, че е изпълнено изискването на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, тъй като активът е придобит в регламентирания от закона срок по силата на сключените договори за финансов лизинг като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, ал. 6. "б" от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на "придобити" по смисъла на чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 "Лизинг". В този смисъл Решение № 987 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2018 г., VIII о., Решение № 13534 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2018 г., I о. и др. По така изложените съображения решението на Административен съд – В. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 8880 лева, платено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция /така договор за правна помощ, фактура и доказателства за плащане по банков път/, които по правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат репарирани от Националната агенция за приходите. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение