Решение № 4377 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 283/2013 г.

Решение № 4377 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 283/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Хасково срещу решение № 215 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 313/2012 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Хасковският административен съд е отменил решение № Ж-52-1 от 8.10.2012 г. на касационния жалбоподател и вместо него е обявил нищожност на разпореждане № 261-00-162-4 от 03.09.2012 г., с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) е отменило предходно свое разпореждане № 261-00-162-1 от 3.02.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат съдът е приел, че "нормата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от НОИПОБ, в частта, с която измежду правомощията на длъжностните лица, на които е възложено осигуряването за безработица, е добавено и това по отмяна на вече издадени разпореждания, противоречи на чл. 54ж, ал. 1 от КСО (или) казано другояче, по-високият по степен нормативен акт - КСО - не предвижда правомощие на длъжностното лице да отменя свое разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица (а) след като в цитираната законова разпоредба от КСО липсва правомощие административният орган да може да отменя свое разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, то подобно властническо разпореждане от длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО се явява нищожно." Решението е правилно. Административен съд - гр. Хасково напълно е съобразил трайно установената съдебна практика по тези въпроси (сравни реш. № 1730 от 3.02.2012 г. по адм. д. № 10560 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в тях други решения на ВАС-VI отд., с които се приема, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО не може да отменя разпореждането си за отпускане на обезщетение за безработица, а разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица в тази й част противоречи на чл. 54ж, ал. 1 КСО и не следва да бъде прилагана). Доводите в касационната жалба са неоснователни и на първо място доводът, че "съществуването на подзаконовите нормативни актове се състои именно в задачата им да (...) допълнят, доуредят материята, която се съдържа в по-високия по степен акт." Върховният административен съд многократно е изразявал становище, че подзаконовият нормативен акт не може да допълва закона, за чието прилагане се издава. Със създаването на новата ал. 2 на чл. 54ж КСО законодателят е отстранил съществуващият пропуск да овласти длъжностното лице по ал. 1 с правомощието да отменя разпореждане по ал. 1 при наличието на посочените там предпоставки. Новата ал. 2 и установеното с нея правило се прилагат от 1.01.2013 г., а процесното разпореждане № 261-00-162-4 е издадено на 3.09.2012 г. и като нищожно (поради липса на материална компетентност) не може да бъде санирано. Включването му в програмен продукт на НОИ не отстранява липсата на компетентност и не е съобразено с трайно установената съдебна практика. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,