Решение № 6057 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2700/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. М. против решение № 11013/9.12.2025 г. постановено по адм. д. № 731/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването й срещу Заповед № РД-16-47/9.01.2025 г., издадена от кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Гараж”, реализиран в УПИ XII, кв.2 по плана на [населено място], с административен адрес [улица]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че наредената за премахване сграда представлявала търпим строеж според заключението на съдебно-техническата експертиза. Пак от същото заключение ставало ясно, че гаражът бил долепен до сграда в съседния имот и разположен на регулационната граница. Било налице съгласие на собствениците на съседния имот. Сградата съществувала от 1971г., а в началото на 2001г. същата само е санирана и ремонтирана. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кмет на община Поморие, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, кметът на община Поморие е наредил на касатора да премахне незаконен строеж: „Гараж”, реализиран в УПИ XII, кв.2 по плана на [населено място], с административен адрес [улица]. По делото е безспорно, че за посочения строеж липсва издадено разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, включително от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин, се установява, че на мястото на съществуваща стара постройка, която е премахната е изграден строежът, предмет на оспорената заповед. Пълното премахване на предишна сграда и изграждането на изцяло нова такава представлява нов строеж, който съгласно нормата на чл. 148, ал. 1, може да бъде осъществен след издаване на разрешение за строеж, независимо дали същият представлява основно или допълващо застрояване. Дори хипотетично да бъде възприета тезата на касатора, че извършените строителни работи представляват основен ремонт съществуваща стара сграда, то тези строителни работи отново представляват незаконен строеж. Съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Основният ремонт представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а съгласно чл. 148, ал. 1 от същия закон строежи могат да се извършват само ако са разрешени. Както бе посочено по-горе, няма спор, че разрешение за строеж за процесната сграда не е издавано. Същата е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При установен незаконен строеж, следва да бъде изследван въпросът дали същият е търпим или не. Институтът на търпимостта е регламентиран в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ЗУТ, и който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.) От изслушаните свидетелски показания става ясно, че изграждането на строежа е започнало през 2000 г. и е завършило в началото на 2001г. С оглед така очертания период на изграждане и оправданата невъзможност за посочване на точна дата на завършване, две са възможните хипотези през призмата на които следва да бъде изследвана евентуалната търпимост на процесния гараж. Това са § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПРЗ ЗУТ. Настоящата инстанция споделя изцяло подробния и законосъобразен анализ извършен от съда от първа инстанция, както и правилния извод, че строежът не е търпим. Хипотезата на ал. 3 на § 16 от ДР на ЗУТ, предвижда незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до 02.01.2001г., да не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон, който срок е изтекъл на 2.7.2001г. Цитираната норма освен всичко останало, изисква в режим на кумулация и деклариране на строежа пред одобряващите органи. Процесният гараж не е деклариран пред органите, които биха могли да издадат разрешение за изграждането му, което го прави нетърпим. Ако бъде разгледана хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, според която, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, нареденият за премахване гараж също не е търпим. Противно на твърдяното от касатора по делото е установено по несъмнен начин, че гаражът навлиза с 85 см. в съседния имот с идентификатор 24253.501.62 /виж показанията на свидетеля А., свидетелката А. и отговорът на въпрос № 3 от заключението на СТЕ на л. 105 от делото/. Както правилно е отбелязал в мотивите си Административен съд Бургас, недопустимо е както по действащия ЗУТ, така и по отменения ЗТСУ и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, строеж да бъде изграден едновременно в два имота, върху единия от които възложителят на строежа дори не притежава никакви вещни права. С оглед изложеното се налага изводът, че процесният гараж не е търпим строеж. Във връзка с касационните възражения, описани по-горе, следва да се отбележи, че дали един строеж е търпим или не, е правен въпрос, по който компетентен да се произнесе е съдът, а не вещите лица. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Бургас е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в нейната цялост – 650,- €, представляващи деловодни разходи за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,