Решение № 9822 от 17.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас срещу решение 1403/25.11.2022 г., постановено по адм. дело 1104/2022 г. по описа на Админи стративен съд гр. Бургас с което по оспорване на В. Мнацаканян от гр.Свети Влас, Бургаска област е отменено решение към MRN 20BG001008020215R7/20.05.2020 г. с рег. 32 169060/25.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас , с което не е призната декларираната от нея митническа стойност на внесена от САЩ стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: Мазда модел: СХ3, шаси [номер], определена е нова такава чрез увеличение и са установени за доплащане на мито в размер на 1 368,13 лв. и ДДС в размер на 3 029,88 лв., ведно с лихви за забава. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения, както и че не са анализирани всички факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, както и не били обсъдени и представените посочени доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото и е направен извод, че съдът не е спазил изискванията на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Според касатора с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 вcв връзка с чл. 71, § 1, б. д , подбуква i от същия Регламент. Твърди се, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси и със същите характеристики като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 7 200 USD /щатски долари/, надвишаваща декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 480 USD при декларирането му за режим допускане за свободно обращение . Твърди се от касатора, че от договора за покупко продажба като купувач е посочен В. Мнацаканян, а в приложеното към митническата декларация удостоверение за претърпяна щета към 30.01.2020 г. същият не е отразен като купувач. Изразено в касационната жалба предположение, че вероятно е била осъществена препродажба, но липсвали доказателства и плащания в тази насока и поради това договорът не може да послужи за митнически цели. Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат на проведения аукцион, били налице според касатора 11 бр. изображения, удостоверяващи състоянието на процесния автомобил и това показва, че същият е бил повреден с посочен километраж 27381. В касационната жалба е налице позоваване на решение по дело С 306/2004 г., т. 20. Направен е извод, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е представил убедителни доказателства за наличие на валидна сделка с ARMO MOTORS INC, а наличните и относими доказателства сочели, че сделката за продажба за износ за ЕС е тази от аукциона. Касационният жалбоподател се оплаква, че административният съд не е взел предвид факта, че при изписване на VIN номера на процесния автомобил излизали същите данни, както и използвания от митническите органи www.autoauctions.io. Сочи се в касационната жалба, че представянето само на договор за покупко продажба от 03.03.2020 г. в размер на 2 480 USD, при допускане за свободно обращение на процесния автомобил от В. Мнацаканян по никакъв начин не доказва, че е налице реално плащане на цената към 20.05.2020 г. (датата на приемане на митническата декларация); че няма предшестващи или последващи плащания; начина на плащане в брой, касово или виртуално и от него не може да се направят изводи за покупко продажба и приключило договорно отношение между двете страни по тази покупко продажба на МПС. Твърди се и, че не е налице писмен документ разписка с конкретна дата, лицето предало и лице получило уговорената сума и най вече конкретен предмет продажба или покупка на процесното МПС. Неправилно според касатора съдът е счел, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения за пристъпване към прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс), а те са приложими винаги, когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 на Митническия кодекс. Извършената последваща проверка на митническата декларация от административния орган и след въвеждане на рамата на автомобила, никъде не е намерена цена като декларираната от В. Мнацаканян 2 480 USD, а продажната цена от 7 200 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата касаторът твърди, че следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Митническия кодекс към която на основание чл. 71, параграф 1, буква д) i) са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. В този смисъл в касационната жалба се сочи, че правилно с административния акт е определена нова митническа стойност в размер на 13 681,27 лв. и въз основа на нея е възникнало и вносно митническото задължение мито в размер на 1 368,13 лв., а на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 77, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и задължение за ДДС в размер на 3 029,88 лв., като от посочените сума е налице задължение за доплащане на мито от 844,50 лв. и ДДС от 1 857,90 лв. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се потвърди решението на директора на Териториална дирекция Митница Бургас , както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Мнацаканян от гр. Свети Влас, Бургаска област чрез адв. И. Камбурова в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим допускане до свободно обращение на 20.05.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) 952/203 г., като съгласно чл. 70, параграф 1 от него митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според съда по аргумент от параграф 2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Посочено е в обжалваното решение, че в правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ контрол и в хода на такъв по подадената МRN 20BG001008020215R7 относно верността на данните за реално платената цена на автомобила, като според съда административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, изхождайки от информация, намерена на уеб сайт https//autoauctions.io за проведен аукцион на автомобила със същия идентификационен номер и като действително платена цена е определил тази, намерена на сайта, респ. нея е възприел като нова митническа стойност. Съдът е приел, че в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане цена, посочена в чл. 70, параграф 1 от митническия кодекс и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Изложено е в обжалваното решение, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Митническия кодекс, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия кодекс при последователно прилагане на методите в параграф 2 на посочената разпоредба. Отнесено към настоящия случай съдът е посочил, че административният орган е приел, че посочената в представения за покупката договор стойност не е действително платената, поради което не може да служи за база за митническата стойност и като действително платената, респ. договорена цена е приета стойността, намерена в интернет сайт продажба на автомобил от 07.02.2020 г. с идентичен номер на шаси. за сайта съдът е приел, че той не е част от митническата информационна система, а информацията, получена от него няма данни да е била проверена чрез някой от способите по чл. 84д, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ). При наличието на противоречиви данни между представените от вносителя документи и такива открити от митническата администрация от друг източник са изложени мотиви в съдебното решение, че не дава основание да се приеме, че действително платената стойност е безспорно установена. Съдът е аргументирал акта си, приемайки че биха били приложими вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Митническия кодекс, но органите не е процедирал съобразно регламентираните методи в букви от а) до г) на параграф 2 на чл. 74. Неправилно според съда митническият орган е приравнил сайта, от чиито данни са възникнали съмнения за стойността на стоката на източник на тази стойност, но това съдът категорично е приел, че не е приложим вторичен метод в никоя от хипотезите на посочените букви на чл. 74, параграф 2 от Митническия кодекс. Въз основа на посочените мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение относно стока, внесена от САЩ употребяван пътнически автомобил катастрофирал , марка Мазда модел: СХ3, шаси [номер]. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган не е спазил поредността при определяне на митническа стойност, когато у него са възникнали съмнения за декларираната договорна стойност. Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, така както и в случая деклараторът е посочил при вноса на процесните стоки общата платена или подлежащата на плащане цена. Видно от митническото решение, за да не се приеме декларираната митническа стойност и да се определи нова, митническият орган е приел за установено обстоятелството, че процесният лек автомобил е закупен на аукцион, проведен на 07.02.2020 г. с продажна цена от 7 200 USD и на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. същата е определена като реално платена и са включени транспортни разходи, изчислени съобразно наличната информация в база данни МИС3А. В случай, че основният метод на договорната стойност не може да се приложи при определянето на митническата стойност, т.е. когато не може да се установи по безспорен начин, че декларираната от лицето стойност е реално платената или подлежащата на плащане сума по съответното правоотношение, то административният орган следва да приложи залегналите в Регламент (ЕС) 952/2013 г. ред и начин за определяне на митническата стойност на стоки, въведени на митническата територията на Съюза, вторични методи. В тези случаи, както правилно е прието и в първоинстанционното решение митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки и в този смисъл правилно съдът е приел, че митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В контекста на изложеното и с оглед липсата на извършен анализ за осъществени сходни доставки/внос на същата стока или подобна такава със същото предназначение или прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., то обосновано и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. Изложените възражения в касационната жалба досежно преценката на съда във връзка с представените по административната преписка доказателства са неоснователни и изложените в тази връзка мотиви в оспореното съдебно решение се споделят от настоящия касационен състав. Следва да бъде отбелязано, че приложената разпечатка от електронна страница с домейн www.autoauctions.io, няма обвързваща доказателствена сила за съда, тъй като не е официално писмено доказателство по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК или такова, събрано редовно по предвидения в закона ред, тъй като по делото няма данни тази информация да е предоставена по линия на международното сътрудничество. В този смисъл и по аргумент за противното от чл. 155 ГПК, административният орган не е освободен от тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения и предпоставките за неприемането на декларираната митническа стойност във всеки конкретен случай. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода на делото, на касационния жалбоподател не се присъждат разноски. На ответника по касация се дължат направените за касационната инстанция разноски в размера, в който те са направени - 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение