Решение № 8709 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16606/2011 г.

Решение № 8709 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16606/2011 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Тодор Георгиев Бойчев от гр. Хасково, срещу мълчалив отказ на министъра на отбраната да му предостави достъп до обществена информация, поискана със заявление, подадено по електронен път, подписано с електронен подпис и изпратено на 11.08.2011 г. по електронната поща. Моли съда да отмени мълчаливия отказ, като постановен в нарушение на закона. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление от 11.08.2011 г. жалбоподателят е поискал от министъра на отбраната да му предостави информация по посочени в заявлението въпроси. В срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, министърът не е отговорил на заявлението. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК, съдът намира следното от правна страна: По делото липсва копие-извадка от електронна поща за постъпването на жалбата в Министерство на отбраната (така, както е процедирано с постъпилото там заявление за достъп до обществена информация), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, а разгледана по същество е основателна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с искано от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.). В разглежданата хипотеза ответникът - министърът на отбраната не се е произнесъл по направеното пред него искане от жалбоподателя за предоставяне на информация. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ той е задължен да направи това не по-късно от 14-дни от постъпване на заявлението с писмено решение, с което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на исканата информация, като изложи изрични съображения за това (чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ). Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ е в противоречие със закона. Заявлението на жалбоподателя за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация, която е в кръга на сведенията, с които органът разполага. При тези обстоятелства и като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чието наличие може да обоснове отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по направеното искане като удовлетвори същото или откаже да направи това, ако са налице посочените в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ пречки. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на министъра на отбраната се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно горните указания. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,