Решение № 13853 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 1014 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело 135/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменено като незаконосъобразно негово решение 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. 01 6500/9165#46 от 02.02.2024 г., с което на Рабиша Инвест ЕООД и С. И. Х. е определена финансова корекция в размер на 37094,06 лева; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати в полза на Рабиша Инвест ЕООД и С. И. Х. разноски за водене на делото в размер на 7137,42 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Позовавайки се на мотивите на предходно решение 10305 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело 5382/2023 по опива на ВАС, четвърто отделение, жалбоподателят поддържа, че представените на вниманието на административния орган медицински документи не са достатъчни, за да обосноват настъпването на форсмажорни обстоятелства, в частност не установяват продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта. Счита, че дори и да се приеме, че в хода на развилото се първоинстанционно производство се доказва настъпване на твърдените форсмажорни обстоятелства, административният орган не е бил запознат с представените документи, включително с приложените епикриза при изписване от дата 21.07.2023 г. и Решение съгласно чл. 152 от Девета книга на Социалния кодекс от дата 23.03.2024 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество като се отхвърлят жалбите против решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за двете съдебни инстанции. В молба от 17.10.2024 г. жалбоподателят прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответниците С. И. Х., развивала дейност като ЕТ Р. С. Х. и Р. Инвест ЕООД, оспорват касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез общия процесуален представител адвокат Е. Тончева. Вземат становище за неоснователността на жалбата, като считат, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно по подробно изложените в отговора съображения. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че в конкретния случай е налице форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в тежко здравословно състояние, довело до продължителна професионална нетрудоспособност, поради което не са налице основания за промяна изводите на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211 АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Видин е било образувано по жалба на С. И. Х. и Рабиша Инвест ЕООД против решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. 01 6500/9165#46 от 02.02.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което на жалбоподателите е определена финансова корекция в размер на 37094,06 лева, представляващи 10 % от получената субсидия, за неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, но без да са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция по описаните нарушения на договорни и нормативни задължения на жалбоподателите. Съдът е установил, че заложените в бизнес плана приходи от субсидираната дейност не са постигнати за финансовите 2016 г. и 2017 г. и това представлява неизпълнение както на нормативните задължения, предвидени в Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г., Наредбата/, така и на тези, предвидени в сключения договор 05/311/01344 от 06.10.2014 г. Съобразил е постановите преходни съдебни решения, с които са били отменени издадените Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 05/311/01344/3/01/04/02 с изх. 01-6500/9165#4 от 19.10.2020 г. и решение за налагане на финансова корекция 05/311/01344/3/01/04/03 с изх. 01-6500/9165#20 от 11.10.2022 г. на процесуални основания. Първостепенният съд обаче е счел, че в случая неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27, буква б от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. - продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, установена включително от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно медицинска експертиза /СМЕ/. Според установяванията по делото ДФЗ е бил сезиран с молба с вх. 02-6500/5138 от 13.04.2016 г., която е била игнорирана от органа и жалбоподателката е продължила да изпълнява задълженията си независимо от здравословното си състояние. Макар твърдяното форсмажорното обстоятелство да не е било документирано по начина, по който изисква Наредбата за медицинската експертиза, съдът е приел, че след като разпоредбата на § 1, т. 27, буква б от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. не препраща изрично към нея, липсата на такова изрично изискване означава само, че продължителната професионална нетрудоспособност подлежи на доказване за всеки конкретен случай, което е било сторено. Въз основа на извършения анализ, решаващият съд е обосновал извод, че издаденият административен акт - РНФК 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. 01 6500/9165#46 от 02.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна. Настоящият правен спор се свежда единствено до обстоятелството налице ли е твърдяното форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 27, буква б от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г., дължащо се на тежкото здравословно състояние на С. Х.. По делото е безспорно установено, че година и половина след сключване на административния договор с молба с вх. 02-6500/5138 от 13.04.2016 г. Х. е поискала ДФЗ да й разреши преобразуване на предприятието и впоследствие продажбата му, с оглед здравословното й състояние, водещо до невъзможност да изпълнява задълженията си като стопанисваща изградения с финансовата помощ туристически комплекс. Както основателно е отбелязал първостепенният съд, тази молба е била игнорирала от ДФЗ, което е наложило бенефициерът да продължи да изпълнява задълженията си по сключения договор. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 и при спазване на условията на този член, а според ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Цитираната молба от 13.04.2016 г. безспорно изпълнява изискванията за писмено уведомяване на компетентния административен орган за наличието на форсмажорни обстоятелства и ако органът е считал, че същата не доказва твърдените обстоятелства или не е била подкрепена с достатъчно доказателства, е следвало да уведоми за това еднолични търговец. В конкретния случай правилно административният съд е възприел заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, от която се установява, че здравословното състояние на С. Х. е сериозно влошено, тъй като се касае за хронично увредено състояние, в резултат на неуспешна оперативна интервенция през 2000 г., което протича на тласъци и ремисии /изостряне и светли периоди/, без да се очаква дефинитивно излекуване. През 2004, 2006 и 2008 г. са извършени поредица от реоперативни интервенции с пластики, а в резултат на различни усложнения от заболяването й /[заболяване]/ през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. е била хоспитализирана с цел да не прогресират повече патологичните промени, а да се стационират на това ниво. От четири години С. Х. се е преместила да живее и да се лекува в Германия, а според епикризите от лечението там се установява, че състоянието й [заболявания]. Не намират правна опора възраженията на касационния жалбоподател, че представените медицински документи не установяват продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта. Както основателно е отбелязал и първостепенният съд, Наредба 30 от 11.08.2008 г. не изисква документирането на това обстоятелство да се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза. Нещо повече - Наредба 30 от 11.08.2008 г. не регламентира какъв период от време се счита да продължителен, за да бъде отнесен към изискванията за документална обоснованост на нетрудоспособността съобразно разпоредбите на Глава четвърта Експертиза на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане. От обясненията на вещото лице д-р А. Н. /л. 570 от първоинстанционното дело/ се установява, че документираните заболявания влияят върху работоспособността на лицето и то действително е неработоспособно. Експертът счита, че С. Х. би трябвало да се освидетелства в българския ТЕЛК и й се полага група инвалидност и загуба на трудоспособност, но са й поискали голяма парична сума и тя се е отказала. Вярно е, че част от доказателствата за обективното състояние на С. Х. /епикриза при изписване от дата 21.07.2023 г. и Решение съгласно чл. 152 от Девета книга на Социалния кодекс от дата 23.03.2024 г./ са съставени след издаване на оспореното РНФК, но голяма част от медицинската документация по случая е била налична още към датата на уведомяване на административния орган съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ се основава на 25 броя епикризи от България, съдържащи подробна информация за проведени оперативни интервенции и продължително влошаване на здравословното състояние на лицето, като последното се потвърждава включително от показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Щ. С.. Всичко изложено обосновава наличието на предпоставките за освобождаване на ответниците от отговорността за неизпълнение на предвидените нормативни и договорни задължение при условията на чл. 48, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. По тези съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящата касационна инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Изходът на спора обуславя основателност на заявената от ответника С. И. Х. претенция за разноски, като заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 720 лева се доказва от представеното по делото нареждане за наличен паричен превод /л. 46 от делото/. Направено от касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се преценява като неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Макар с отговора на касационната жалба искане за разноски да е направено и от Р. Инвест ЕООД, доказателства за заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция не са били представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,