Решение № 15637 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15438/2012 г.

Решение № 15637 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15438/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Пена Георгиева Панталеева от с. Николово, община Монтана, област Монтана, в качеството й на наследник на Атанас Матов Христов, срещу Решение № 949 на Министерския съвет на Република България от 16.11.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-1 (Е-79) обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20" на територията на област Монтана (обн., ДВ, бр. 92 от 23.11.2012 г.) в частта му относно размера на определеното парично обезщетение във връзка с отчуждаване на поземлен имот, находящ се в землището на с. Николово, община Монтана, област Монтана, местността "Краводер", масив № 56, парцел № 7 (т. 8 от приложение № 1 към решението на МС в частта за землище с. Николово) - собственост на жалбоподателката, с площ 3,204 дка, за които е определено парично обезщетение в размер на 952 лева. Жалбоподателката счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на вещо лице оценител, което след като се запознае с доказателствата по делото и направи оглед на отчуждаваните имоти, да даде заключение за реалната им пазарна стойност. Ответникът по делото - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Георгиева, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира следното: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 949 на Министерския съвет на Република България от 16.11.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-1 (Е-79) обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20" на територията на област Монтана (обн., ДВ, бр. 92 от 23.11.2012 г.) е отчужден поземлен имот, находящ се в землището на с. Николово, община Монтана, област Монтана, местността "Краводер", масив № 56, парцел № 7 (т. 8 от приложение № 1 към решението на МС в частта за землище с. Николово) - собственост на жалбоподателката, с площ 3,204 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 952 лева. Стойността на определеното от административния орган обезщетение е изчислена въз основа на оценка, извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, при наличието на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 10.01.2013 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждавания имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е било указано на жалбоподателката да внесе депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева. Жалбоподателката не е изпълнила разпореждането на съда и в указания 14-дневен срок не е внесла определения депозит, нито са представени доказателства да е изпълнено това указание на съда. По тази причина с определение от 18.11.2013 г. съдът заличи допуснатата експертиза, счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход по същество. При тази фактическа установеност жалбата е неоснователна, а претенцията за незаконосъобразност на оценката, дадена от административния орган - недоказана. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС, Върховният административен съд - трето отделение,