Решение № 9940 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14987/2011 г.

Решение № 9940 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14987/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Враца, подадена против решение № 15 от 21.09.2011 г., постановено от Административен съд - Враца, IV състав по адм. д. № 941/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил, че в случая е налице колизия между интересите на две категории лица - бивши собственици с възстановено право на собственост и ползватели, инициирали в срок производства по трансформиране правото им на ползване в право на собственост. Касаторът заявява, че е вярно, че процедурата по преобразуване на правото на ползване в собственост не е приключила, защото имотите не са оценени и заплатени и заповедите не са връчени на заинтересованите лица, но това не прави плана на новообразуваните имоти незаконосъобразен в тази му част. Твърди, че ако посочените заповеди бъдат отменени, това би довело до основание за промяна на влезлия в сила план по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но към момента на приключване на делото пред административния съд те не са отменени и е трябвало да бъдат съобразени от съда. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Румяна Иванова Гюлева от гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Чекунов, който в съдебно заседание, с писмен отговор и с писмена молба пледира за отхвърлянето й, като представя три съдебни решения, от които е видно, че трите заповеди, издадени в полза на ползвателите, са отменени. Претендира присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях. Заинтересованите страни - кметът на община Оряхово, Христо Ангелов Цепенишев, Димитър Михайлов Николов, Юрий Георгиев Димитров, Илия Петров Петров, Ваня Петрова Вачева и Мара Илиева Пацова не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в нея не се сочат конкретни касационни основания, а общо се твърди нарушаване на материалния и процесуалния закон. Според прокурора съдът е извел правилен извод, че заповедите, с които се признава правото на придобиването на собственост върху земята от ползвателите, следва да са влезли в сила, за да е налице вписване на ползвателите в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 15 от 21.09.2011 г. е отменена заповед № 32/09.11.2010 г. на областния управител на област Враца, издадена на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в която е одобрен ПНИ в цифров и графичен вид за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в ЧАСТТА за новообразувани имоти № 102.395, № 102.396 и № 102.399 в землището на гр. Оряхово, м. "Долните лозя" - "Чукурея" и "Долното блато", масив /кадастрален район/ 102. Със същото решение преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по същество, съобразно мотивите на това решение и Областната администрация - Враца е осъдена за заплащане разноските по делото. За да достигне до този резултат, Административен съд - Враца е приел, че лицата, записани в регистъра към процесния ПНИ като собственици на спорните три новообразувани имоти не са от категорията на лицата, изброени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имащи право да бъдат записани като собственици. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на атакуваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебния акт точно е установено, че относно новообразуван имот № 102.395 като собственик в регистъра е вписано лицето Юрий Георгиев Димитров и за основание е посочен договор за продажба № 5518/18.08.2006 г. Административният съд - Враца правилно е преценил, че писменият договор не отговаря на изискването за форма за придобиване на собственост на недвижим имот - не е представен нотариален акт за продажба на имота, от което е изведено вярно заключение, че договорът няма характер на правно основание за легитимиране като собственик на недвижим земеделски имот или за трансформация на предоставено право на ползване в право на собственост. Настоящият съдебен състав констатира също, че визираният договор, въпреки многократно предоставената в хода на процеса възможност, не е представен като доказателство, като изслушаното вещото лице Цветана Кънева, която е представила съдебно-техническа експертиза по делото, е отразила в заключението си, че договорът за продажба и на нея не е бил показан. От значение е и обстоятелството, че за същия имот е издадена заповед № 1010/20.07.2005 г. от кмета на община Оряхово, с която е признато право на Петър Александров Овчаров да придобие собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 1000 кв. м, която заповед към настоящия момент е отменена със съдебно решение № 34 от 29.12.2011 г. на Административен съд - Враца по адм. д. № 536/2011 г., което е влязло в сила на 27.01.2012 г. По отношение на останалите два новообразувани имоти № 102.396 и 102.399, първоинстанционният съд е установил, че в регистъра към процесния ПНИ са записани в полза на лица, представили се като ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост със заповеди № 955/15.07.2005 г. и № 1025/21.07.2005 г., двете издадени от кмета на община Оряхово. Относно горепосочените заповеди в обжалваното решение са изложени законосъобразни мотиви, че същите не са съобщени на бившите собственици, поради което не са влезли в сила и за тях не е приключило производството по преобразуване на правото на ползване в право на собственост. Самият касатор в касационната си жалба потвърждава това обстоятелство, както и, че имотите не са оценени и заплатени от ползвателите. Върховният административен съд счита, че не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие между интересите на две категории лица - от една страна бивши собственици с възстановено право на собственост и от друга - ползватели, които са започнали производство по трансформирането на правото си на ползване в собственост. Фактът, че ползвателите на процесните имоти са инициирали в законния срок производство по трансформирането на правото им на ползване в правото на собственост, не превръща същите в собственици на тези имоти. В атакуваното съдебно решение правилно е тълкувана и приложена нормата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и съдът е извел верен и обоснован извод, че заповедите, с които се признава правото на придобиването на собственост върху земята от ползвателите, следва да са влезли в сила, за да са правно основание за вписването на ползвателите в регистъра към ПНИ. По отношение на гореописаните две заповеди също са представени в хода на касационното производство две съдебни решения: решение № 1 от 03.02.2012 г. на Административен съд - Враца по адм. д. № 534/2011 г., влязло в сила на 06.03.2012 г., с което е обявена нищожността на заповед № 955/15.07.2005 г. на кмета на община Оряхово и решение № 23 от 15.12.2011 г. на Административен съд - Враца по адм. д. № 535/2011 г., влязло в сила на 18.01.2012 г., с което е отменена заповед № 1025/21.07.2005 г. на кмета на община Оряхово. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба - Румяна Иванова Гюлева направените в тази инстанция разноски, възлизащи на 450 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие № А 0837462 от 01.06.2013 г. и приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение