Решение № 523 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г.

Решение № 523 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 79/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. Х. Х., с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частните обвинители П. А., Г. А. и С. Г., не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.07.2010 г. постановено по внохд. № 79/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд. № 394/2009 г. на Окръжен съд гр. Ямбол, като подсъдимия Н. Х. е оправдан да е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, намален е размера на наказанието лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години на три. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 27.09.2004 г. на основен път I-7, в участъка между пътен възел "Петолъчката" и с. Зимница, при управление на МПС лек автомобил с дк № С 96 22 ВН нарушил правилата за движение чл. 21, ал. 1 ЗДвП /след корекцията с въззивното решение/ и по непредпазливост причинил смъртта на И. С., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 б. "Б" НК вр. с чл. 343, ал. 1, б. "В" НК и чл. 54 НК е осъден присъдата е потвърдена. По жалбата на под. Х.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения, макар и не изрично маркирани, според защитата са в неправилната оценка на доказателствата и по точно в неяснота защо въззивния съд е дал вяра на показанията на св. А. и от там е възприел заключението на повторната съдебно техническа експертиза базирана на тези показания, а не на варианта в заключението, в което са взети предвид обясненията на подсъдимия по фактите. Довода е неоснователен. Въззивния съд изключително подробно е коментирал всички събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Посочил е кои обстоятелства от значение, приема са установени и на коя доказателствена основа. Посочил след подробен анализ на показанията на св. А., в коя част им дава вяра и защо и в коя част не следва да бъдат кредирани. Обясненията на подсъдимия са съпоставени с останалите доказателства по делото, посочено е и защо не се възприемат. Липсват претендираните нарушения при оценка на доказателства, няма избирателност или подценяване. Неоснователен е и довода за нарушение на закона, с отказа на въззивния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 15 НК случайно деяние. В тази връзка Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя съображенията на въззивния съд подробно изложени в мотивите към решението, поради което не ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително е благотворителната дейност на подсъдимия на която се позовава защитата, отчели са и значителния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, което е обусловило и приложението на чл. 55, ал. 1т. 1 НК, наказанието е под предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Неоснователно е искането за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Целите на наказанието очевидно не могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и в тази връзка изводите на инстанционните съдилища са законосъобразни. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия Х. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение