Решение № 6294 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2017 г.

Решение № 6294 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13920/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "А. с." ЕООД моли да бъде отменено решение № 371/18.10.2017 г. по адм. д. № 282/2016 г. на АС-В. Т., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000515004756-091-001/13.01.2016 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. На ответника били присъдени прекомерни разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. по съображения в писмен отговор и становище по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 2101,30 лв за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "А. с." ЕООД против РА № Р-04000515004756-091-001/13.01.2016 г. на ТД на НАП-В. Т., с който за периода м. 1, 3, 6, 8 - 9 и 11 - 12.2014 г. и м. 2 - 4.2015 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 47 544,28 лв с 4832,39 лв лихви по фактури на "М. г." ЕООД, "Б. к. за с. и и." ЕООД /"БКСИ" ЕООД/ и "Р.-с." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилно съдът е приел, че фактурите на "Р.-с." ЕООД с предмет "дървен материал" с мерна единица бройки не установяват предмета на доставките и не отговарят на изискванията на чл. 71, т. 1 и чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, които изискват във фактурата да е посочено количеството и вида на доставяните стоки. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-271/12 на СЕС. Д. информация за вида на фактурирания дървен материал по бройки не е представена по делото, поради което не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС зада се упражни право на приспадане на данъчен кредит. Във фактурите на същия доставчик с предмет "иглолистен дървен материал" мерната единица е кубични метри, като са посочени и бройки, без да е уточнен видът на материала. Приложени са стокови разписки за приемо-предаване по трите фактури, в които е посочено, че сумата е платена по сметка, което противоречи от установеното от заключението на счетоводната експертиза, че по фактурите на този доставчик няма плащане, освен частично плащане по фактура № 72/28.08.2014 г. с предмет дървен материал 17 бр. Към фактурата за изработка на дограма по спецификация е представена стокова разписка за приемо-предаване на описаните в нея врати и прозорци с посочване, че сумата по нея - стойност и ДСС е платена по сметка. Подписването на цитираните стокови разписки от неизвестни лица за ревизираното лице и доставчика при установената липса на плащане по фактурите установяват недобросъвестност на ревизираното лице. Според т. 48 от мотивите на решението по дело С-285/09 на СЕС представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата може да препятства правилното събиране на данъка, а в т. 49 от същото решение СЕС приема, че държавите членки могат да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама. Обосновано съдът се е позовал на решението по дело С-105/14, в което СЕС в т. 41 е цитирано понятието "измама" в правото на ЕС, дефинирано в чл. 1 от Конвенцията PIF като "всяко умишлено действие или бездействие, свързано с /.. ../ използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на Съюза /..../. За приемо-предаване на дървения материал в съдебното производство са представени стокови разписки, подписани от неизвестни лица за ревизираното лице и доставчика с посочване, че стойността с ДДС е платена по сметка, за чиято доказателствена стойност е относимо посоченото по-горе, предвид данните в заключението на вещото лице за частично плащане само по една от фактурите и непредставени доказателства по оспорването на автентичността им. По фактурите с предмет СМР обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките от "Р.-с." ЕООД. Представените приемо-предавателни протоколи обр. 19-1, подписани от неизвестни лица за ревизираното лице и доставчика, /както и обсъдените по-горе стокови разписки/ са оспорени от ответника относно тяхната автентичност и достоверност, като събраните по делото доказателства не установяват тяхната достоверност, а за автентичността им не са ангажирани доказателства. Съдът е обсъдил свидетелските показания на служители на ревизираното лице и обосновано е приел, че са недостоверни като депозирани от заинтересувани лица. Правилен е изводът на съда, че доставките по фактурите на "Р. -с." ЕООД не са осъществени, поради което по тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит на посоченото в РА основание. По фактурата на "М. г." ЕООД обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на описаните СМР в акт обр. 19 от 27.04.2015 г. по спорната фактура. За доказване изпълнение на СМР е представена фактура от подизпълнител от 13.04.2015 г. с протокол към нея от 1.02.2010 г., който не може да установи изпълнение по договора между прекия и предходния доставчик. Показанията на свидетеля Мишев, че на обекта краварник в гр. К. е имало работници на "М. с.", "Р.-с." ЕООД и "ВСК" противоречат на твърденията на доставчиците "М. г." ЕООД и "БКСИ" ЕООД, че са ползвали подизпълнители и не са извършили фактурираните СМР пряко. По фактурите на "БКСИ" ЕООД са представените приемо-предавателни протоколи обр. 19-1 за приемане на описаните в тях СМР. Осчетоводени са разходи от прекия доставчик за подизпълнител "С. 2014" ЕООД, които не са достатъчни, за да се приеме, че описаните в протоколите СМР са извършени от посочения подизпълнител, след като липсват каквито и да било доказателства за осъществяване на доставките от "С. 2014" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на доставките по фактурите на "БКСИ" ЕООД. Съдът обосновано се е позовал на трайната практика на СЕО и СЕС, която за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква да е налице осъществена доставка от издателя на фактурата, за която данъкът да е изискуем, какъвто настоящият случай не е. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 2101,30 лв. Доводът на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователен. Така определеното възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,