Решение № 29 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2008 г.

Решение № 29 от 26.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Ф. от гр. С. срещу въззивно решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 592/2007 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответната страна- Х. Г. Х., действащ като едноличен търговец с фирма "Ф", гр. С. не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил решението на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Г. Х., действащ като Е. "Ф", гр. С. срещу К. Д. Ф. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху избено помещение с площ от 9.87 кв. м., прилежащо към ателие за фотографски услуги, цялото със застроена площ от 15 кв. м., находящо се в масивна жилищна сграда на бул. "Хр. Ботев" № 3* гр. С. и в тази част е постановил ново, с което е осъдил жалбоподателя да предаде владението на 9.87 кв. м. от избеното помещение. Прието е, че процесното избено помещение е собственост на ищеца, който е закупил по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) ателие за фотографски услуги, заедно с прилежащото му мазе от 15 кв. м. Прието е също така, че ответникът по ревандикационния иск, настоящ жалбоподател държи тази част от избеното помещение без правно основание. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Събраните по делото доказателства са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност по реда на чл. 188 ГПК (отм.). Въз основа на тях е установено, че избено помещение от 15 кв. м., част от което са процесните 9.87 кв. м., е прилежащо към ателие за фотографски услуги закупено от ищеца с договор за продажба по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) на 12.09.1995 г. По силата на договора ищецът е придобил на валидно правно основание правото на собственост върху ателието и прилежащото му избено помещение, предмет на спора. Ответникът е преградил избеното помещение, с което е лишил от достъп ищеца до частта от 9.87 кв. м. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху частта от избеното помещение от 9.87 кв. м., която ответникът държи без основание и е уважил искът по чл. 108 ЗС. Поддържаните в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поддържаното от жалбоподателя нарушение на правилата за призоваване в производството пред въззивната инстанция, с което било нарушено правото му на защита са неоснователни. За проведеното на 5.12.2007 г. от въззивния съд съдебно заседание жалбоподателят е бил редовно призован по реда на чл. 47 ГПК (отм.). Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 205 ГПК (отм.). Доводът се обосновава с обстоятелството, че към подаденото от него възражение от 19.11.2006 г. е приложил доказателства, установяващи правото му на собственост върху процесното избено помещение. Въззивният съд бил длъжен да допусне и обсъди тези доказателства. Твърдението на жалбоподателя е, че с възражение от 19.11.2006 г. е депозирал в производството пред Софийски районен съд доказателства установяващи правото му на собственост върху избеното помещение. В производството пред въззивната инстанция препис от възражение на К. Ф. е представено от въззивника Х. Х. От представеното копие от възражение, за което се твърди, че заедно с посочените в него документи е депозирано в производството пред районния съд се установява, че същото е депозирано по гр. д. № 449/2004 г. на СРС, 45 с-в, а производството по настоящото дело е с № 2853/2005 г. на СРС, 42 с-в. Устните състезания са приключили в проведеното на 6.10.2006 г. съдебно заседание, в което жалбоподателят е представляван от адв. И доказателствени искания извън това за поставяне допълнителна задача на вещото лице, което съдът не е уважил не са направени. Жалбоподателят поддържа, че възражението е депозирал на 19.11.2006 г., към който момент вече е било изготвено решението на районния съд и са били изпратени обявления до страните, т.е. дори и действително тези доказателства да са били депозирани пред районния съд същите не биха могли да бъдат приобщени към вече приключилото в тази инстанция производство. В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят не е представил сочените доказателства, за да се приеме, че в нарушение на нормата на чл. 205 ГПК (отм.) същите не са били допуснати. Затова оплакването за необсъждане от съда на представените с възражението доказателства е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на решението, с което е прието, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на избеното помещение, на което в договора не са посочени границите. Ищецът е закупил ателието, с прилежащото му избено помещение под него. Изводът на съда, че ищецът е собственик на процесното избено помещение е изграден на установения по делото факт от приетата техническа експертиза, че същото се намира под ателието за фотографски услуги, и че достъпът до него е осъществяван през отвор, върху който имало капак, намиращ се на пода на ателието и дървена стълба под него. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице въведените с касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и обжалваното решение ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.