Решение № 12145 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2011 г.

Решение № 12145 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Снежана Петрова Ганева-Стоянова, представлявана от адв. Н. Хаинбоазка и адв. Н. Чакърова от САК, срещу решение № 1895 от 21.04.2011 г., постановено по адм. дело № 5328/2010 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Стаменова, пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Министерството на образованието, младежта и науката не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Снежана Петрова Ганева - Стоянова от гр. София срещу заповед № РД-15-104 от 6.07.2010 г. на областния управител на област София, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). За да постанови този резултат е приел за установено, че жалбоподателката владее процесния имот - частна държавна собственост по силата на акт за държавна собственост (АДС) № 01016 от 13.07.1998 г., без правно основание. При това положение е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения: Спорният по делото въпрос в конкретния случай е бил ли е компетентен областният управител на област София да издаде процесния административен акт. В мотивите си съдът е приел за безспорно, че към момента на издаване на заповед № РД-15-104 от 6.07.2010 г. имотът, заеман от жалбоподателката е държавна собственост. Това е така, тъй като видно от приложения по делото АДС № 010016/13.07.1998 г. целият жилищен блок № 159, находящ се в ж. к. "Дружба - 1", без изрично отбелязаните като отписани от актовите книги за държавна собственост апартаменти (в които не фигурира ап. 510 владян от Снежана Петрова), е предоставен за стопанисване и управление на Министерството на образованието и науката (МОН). По силата на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС актът за държавна собственост е удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила обвързва всички страни в административното производство, от една страна. От друга оборването му става или по общия исков ред, или по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДС вр. чл. 109 от ППЗДС - по административен ред, но не и от трети лица (каквато се явява жалбоподателката), които в случая предявяват чужди права - тези на Столична община. Касаторката оспорва тези правни изводи на съда с твърдението за непълнота на фактическата обстановка като сочи следното: 1. Действително със заповед № РД-09-400 от 4.10.1990 г. на председателя на ИК на СНС процесният жилищен блок № 159 е бил предоставен за стопанисване и управление на Министерството на науката и висшето образование, но същата е прогласена за нищожна от съда с влязло в сила на 19.02.2000 г. решение на СГС, постановено по адм. дело № 1100/1996 г. След тази дата е следвало да бъде направена отметка върху акта за държавна собственост в посочения смисъл, което областният управител не е направил; 2. Актът за държавна собственост № 01016 от 13.07.1998 г. е бил съставен на основание заповед № РД-09-400 от 4.10.1990 г. на председателя на ИК на СНС, а прогласяването на последната за нищожна има за последица отпадане на основанието за съставянето на този официален документ, следователно не е в компетентността на областния управител да издава заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС; 3. С писмо изх. № 0408/02 от 20.02.2003 г. на кмета на СО е направено искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗДС за отписване на бл. 159 от актовите книги за държавна собственост, по което областният управител не се е произнесъл; 4. За процесния имот има съставен акт за общинска собственост № 33 от 24.09.1997 г.; 5. СО не е била конституирана като заинтересована страна въпреки искането на жалбоподателката. Процесуалният представител на областния управител на област София счита, че правото на собственост, респ. материалната компетентност, на административния орган е надлежно удостоверено с АЧДС, който е официален документ, съставен в определения от закона ред и форма, утвърден от компетентните длъжностни лица, който няма правопораждащо действие, но има доказателствена сила до доказване на противното, а отразените в него обстоятелства се оборват по общия исков ред единствено по инициатива на лицето, което претендира самостоятелни права върху съответния имот не и от трето лица, каквото се явява жалбоподателката. Счита още, че в правомощията на кмета на общината е да поиска отписване от актовите книги за държавна собственост на имот, който неправилно е бил актуван като държавен. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура счита, че в случая се касае за имот, актуван с АДС, който жалбоподателката владее без правно основание. Счита още, че доводите за нищожност на АДС са недопустими за разглеждане в конкретното първоинстанционно производство. Доказателствата по делото сочат обаче, че собствеността на Държавата в случая не е безспорна. С акт за държавна собственост № 9694 от 9.02.1977 г. новопостроен блок № 1, находящ се в гр. София, гара Искър, кв. 50, състоящ се от оборотни жилища е бил предоставен за управление и стопанисване на РРСП "Експлоатация и поддържане сградния фонд", район Искър. На втора страница на същия има отметка, че по силата на заповед от 4.10.1990 г. на ИК на СНС "предоставя бл. 159 в. ж. к. Дружба на Министерството на науката и висшето образование за задоволяване на потребностите на студентите от общежития и квартири" (л. 13 от адм. дело № 5328/2010 г. и писмо изх. № 14-08-00-509 от 27.06.1991 г. на СНС - Софинвест - л. 17 от настоящето дело). Въз основа на чл. 68, ал. 1 от ЗДС, Решение № 193 от 5.09.1990 г. на Бюрото на МС и заповед № РД-09-400 от 04.10.1990 г. на СНС е бил съставен акт за частна държавна собственост № 01016 от 13.07.1998 г. На л. 6 от акта има отметка, че на осн. чл. 72 от ЗДС и заповед № РД-04-038 от 11.08.2005 г. на областния управител на област София, във връзка със съгласието изх. № 90-05-2177 от 7.06.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имотът "за който е съставен настоящият" АДС се предоставя безвъзмездно на МОН "с изключение на 19 броя апартаменти във вход А с № № ... .............". Междувременно е бил съставен акт за частна общинска собственост № 33 от 24.09.1997 г. (л18), който е отменен със заповед № РД-15-177 от 7.05.1998 г. на областния управител на област София (л. 123) с мотива, че не е бил спазен реда за отписване от актовите книги за държавна собственост. С писмо изх. № 09-00-25 от 29.06.1999 г. (л. 109) кметът на район Искър уведомява МОН, че във връзка с разрешаването на проблемите, възникнали около собствеността на бл. 150 в ж. к. Дружба-1 и по повод постигнато споразумение от 18.06.1999 г. ще бъдат предоставени за нуждите на министерството 6 бр. общински апартаменти "след изпълнение на съответните законови процедури" (л. 110), като в писмото се уточнява още, че МОН следва "да направи необходимите постъпки за безвъзмездното прехвърляне в собственост на Столична община целия вх. А на блок 159 ж. к. "Дружба - 1".......... без да се прехвърля единствено ап. 305". С решение от 10.01.2000 г., постановено по адм. дело № 1100/1996 г. от СГС (л. 11) заповед № РД-09-400 на председателя на ИК на СНС е обявена за нищожна на осн. чл. 6 от ЗАП и на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от НДИ (отм.). След влизане в сила на съдебното решение кметът на Столична община е поискал от областния управител (л. 12), на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗДС, да отпише от актовите книги за държавна собственост бл. 159 в ж. к. Дружба-1 поради отпаднало основание. Със заповед № ДИ-03-040 от 30.11.2009 г. на областния управител на област София, издадена във връзка с Решение № 768 от 07.11.2006 г. на МС на РБ, Решение № 13 по протокол № 25 на СОбС от 20.04.2001 г. и на осн. чл. 48, ал. 1 и чл. 54, ал. 1, изр. 2 от ЗДС е наредено безвъзмездно да се прехвърли на СО правото на собственост върху конкретно изброени недвижими имоти, находящи се в бл. 150 (л. 106-108), сред които не е процесният. При тази фактическа установеност безспорно е, че не е изяснено по делото в крайна сметка чия собственост е процесния апартамент с оглед компетентността на административния орган да издаде обжалвания административен акт, каквито възражения са правени в хода на процеса. Следва да се приеме, че е налице соченото касационно основание за допуснато процесуално нарушение при постановяване на обжалваното съдебно решение, водещо до необоснованост на същото. Въпреки че в мотивите на решението съдът е цитирал доказателства в крайна сметка е обосновано възражението на касатора, че при изложеното по-горе противоречие на тези доказателства относно собствеността на имота съдът неправилно се е позовал единствено на приложения по делото АДС като е приел, че същият има доказателствена сила до оборването му по исков ред. Това би било така ако не са налице данни, че имотът или части от него са били прехвърлени от Държавата на Общината и на МОН. Съдът е бил длъжен да изясни този спорен въпрос - в чия собственост е останал спорния имот като цяло и в частност - в чия спорния апартамент. Едва след това е следвало да обсъжда въпроса владее ли жалбоподателката този имот без правно основание. С оглед на горното решението ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изясни посочените по-горе въпроси при правилно конституирани страни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,