Решение № 14834 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2010 г.

Решение № 14834 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Росилекс" ООД, с ЕИК 831593581 с адрес за кореспонденция гр. София, ул. "Любляна", № 46, подадена чрез адв. Б. Братанов против решение № 4/25.02.2010 г. на Административен съд СОФИЯ ГРАД, I отделение, 4 състав, постановено по адм. д. № 4624 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000800277/27.06.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1957/29.12.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. "Росилекс" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 797 лева. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Административният съд неправилно приел, че дружеството не е ангажирало доказателства, различни от представените в ревизионното производство и обсъдени от приходните органи. В противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест АССГ се мотивирал, че извършените от органите процесуални действия по събиране на доказателства са съобразени с отменителното решение № 2197/28.12.2007 г. на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП. Очевидни били указанията да се обсъдят представените с възражението доказателства от "Доби 2002" ЕООД. Договорът за покупко - продажба не е реален и собствеността върху стоката се прехвърля съгласно уговореното от страните. С прехвърляне на собствеността настъпва и данъчното събитие, в който месец има плащане на базовото масло. Ирелевантно са фактите къде, по какъв начин е съхранявано маслото, дали то е налично, препродавано ли е и т. н.. В РА, издаден на "Доби 2002" ЕООД е посочен за правилен осчетоводения от доставчика ФР. Не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС, а приложима е ал. 8 от същата разпоредба. Съдът неправилно игнорирал представените фискални бонове. Касаторът е пледирал чрез адв. Братанов за уважаване на жалбата и присъждане разноските за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил чрез процесуалния си представител юрисконсулт Арнаудова с доводи, поддържани в съдебно заседание. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Установено е по делото, че ревизията е повторна и е осъществена в изпълнение на указания, дадени в решение № 2197/28.12.07 г. на Д "ОУИ" - София. С РА № 2000800277/27.06.08 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София град са потвърдени констатациите и е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 58 782,16 лв., поради което е извършена корекция за следните периоди: За м. 10.05 г. е определен ДДС за внасяне 29 613,99 лв. от които е приспаднат остатък; За м. 02.06 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 99 646 лв., като предвид установеното внасяне по сметка на бюджета, е определен данък за довнасяне в размер на 67 680 лева. При така направените корекции са определени задължения за внасяне в размер на 67 680 лв. и е начислена лихва 9 624,40 лева.

Правото на данъчен кредит по фактури за м. 10.05 г., издадени от "Доби 2002" ЕООД е с предмет доставки на базово масло. За м. 02.06 г. е отказано правото на данъчен кредит по фактури с предмет СМР съгласно договор. Искането за представяне на доказателства и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. При проверката в информационния масив е констатирано включване на процесните шест броя фактури в дневника за продажби от доставчика. Според приходните органи не е установено наличието на реално осъществени облагаеми доставки, поради което правото е отказано на основание чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 6 , чл. 9 и чл. 63 ЗДДС (отм., но приложим за периодите). Допълнено е, че не намира приложение нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд е дал конкретни указания, на основание чл. 163, ал. 3 АПК, на жалбоподателя. Прието е, че РА е издаден при правилно прилагане на материалния закон, като са обсъдени разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС (отм.). Анализирани са отделните доказателства, като е посочена липсата на такива за фактическо приемо - предаване на маслото, неговия превоз и съхранение. Според съда наличието само на сключен договор е недостатъчно, това не е безспорно доказателство за осъществяване на доставката. При нейната липса е неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.).

Договорените СМР са два вида:

Полагане на заместващ насип от ръчно уплътнена дунавска баластра - 3 650 куб. м.;

1. Сортиране на камък на депо - 5 - 50 к. за полагане на траншея за опорна каменна призма.

Към фактурите са представени протоколи обр. 19. Съдът е обсъдил данните за декларираните в НОИ лица по два трудови договора, както и липсата на плащане, тъй като фискалните бонове са с дата близо една година след фактурите. Констатирано е плащане по ДДС - сметка в размер на 28 800 лева. При тези обстоятелства АССГ е посочил в решението си, че изпълнителят не разполага с кадрови потенциал, като върху жалбоподателя пада задължението да докаже осъществяване на доставката.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения:

Оплакването от касационната жалба за необсъждане на представените с възражението доказателства е неоснователно. Мотиви в този смисъл се съдържат в решението на АССГ, включително относно представените фискални бонове. Това е видно и от съдържанието на касационната жалба в която се твърди, че те неправилно са игнорирани. Както се цитира по - горе административният съд е анализирал датите на издаване на фискалните бонове и на фактурите, които се различават с близо едногодишен интервал от време. Настоящият касационен състав не споделя правното тълкуване на договора за покупко - продажба на базово масло, направено от пълномощника на дружеството в касационната му жалба. Предмет на процесния договор е родово определена вещ, поради което правото на собственост върху нея се прехвърля не с постигане на съгласието между страните, а с отделянето на маслото от общото количество. В този смисъл административният съд е акцентирал върху необходимостта от представяне на приемо - предавателен протокол, доказателства за превоза на специфичната стока, който не би могъл да се извърши с обикновено транспортно средство. Депозираните протоколи са подписани от друго лице и е налице разминаване между количеството базово масло по тях и това по фактурите. Липсват доказателства, че процесните доставки на масло са единствени, в контекста на установените разминавания. Обосновани са мотивите на АССГ за недоказаност на съхранението на маслото. Договореното общо количество е 150 тона, като в договора самите страни са посочили, че транспортът е за сметка на получателя. Не са представени товарителници, пътни листи, спецификации, складови документи, а и не е установено "Росилекс" ООД да притежава специално транспортно средство, пригодено за превоз на масло. В подкрепа на горното е мотивът за липсата на отразяване в оборотната ведомост за м. 10.05 г. на процесните доставки.

Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е приложима при наличието на реално осъществена доставка, което в случая не е доказано от жалбоподателя. Закъснялото плащане на данъка по съответната сметка не би имало за последица отказ на претендираното право на данъчен кредит, ако бе установена реалността на доставките.

Обосновани са първоинстанционните мотиви относно непризнатото право във връзка с доставките, имащи за предмет СМР. Очевидно е, че доставчикът не би могъл да осъществи процесните услуги след като за ревизирания период е разполагал кадрово с един арматурист и една секретарка. Не е установено за осъществяване на СМР да е ползван подизпълнител. В този смисъл са без значение представените актове обр. 19.

Решението не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила.

За касационното производство, на Директора на Д "ОУИ" трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 797 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение