Решение № 17343 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2013 г.

Решение № 17343 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Иванов Педев, чрез процесуалния му представител - адв. Пожарлиева, против решение № 248 от 11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 192/2012 г. на Административен съд - Хасково (АСХ). В касационната жалба се поддържат и трите касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Хасково, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбата е подадена, срещу подлежащо на касационен контрол валидно и допустимо решение. С обжалваното решение състав на Административен съд - Хасково (АСХ) е отхвърлил жалбата на Станислав Иванов Педев против заповед № РД-26-054/18.06.2012 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, с която на касатора е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултат на промяна в длъжностното разписание на дирекцията, считано от 17.05.2011 г. длъжността заемана от държавния служител - "началник на Общинска служба по земеделие - Минерални бани" в областна дирекция "Земеделие" - гр. Хасково е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Направен е извод, че по отношение на жалбоподателят е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение на 11.06.2012 г. е отменена заповед от 18.01.2011 г. за дисциплинарно уволнение на Станислав Иванов Педев и за прекратяване на служебното му правоотношение. Със заявление от 15.06.2012 г. държавният служител е поискал от органа по назначаването да бъде възстановен на длъжността, заемана до уволнението, а именно "началник на Общинска служба по земеделие - Минерални бани" в областна дирекция "Земеделие" - гр. Хасково. Със заповед от 18.06.2012 г. директорът на областната дирекция е възстановил Педев на длъжността, заемана преди уволнението, като с друга заповед от същата дата е прекратил служебното правоотношение със служителят на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание в сила от 17.05.2011 г., като според това длъжностно разписание общинска служба по земеделие - Минерални бани не съществувала, а на нейно място бил създаден изнесен офис - Минерални бани. При тези данни неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в съответствие със закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителят на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Педев не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 17.05.2011 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 18.06.2012 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент - в случая близо година преди постановяване на заповедта (длъжностно разписание в сила от 17.05.2011 г., когато длъжността на касатора престава да фигурира в разписанието). Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд приема, че по отношение на жалбоподателят не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още едно, самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Предвид изхода на спора Областната дирекция "Земеделие" - Хасково следва да бъде осъдена да заплати на Станислав Иванов Педев направените от него разноски в размер на 1 140 лева, от които 950 лева адвокатско възнаграждение за защита пред двете инстанции, 10 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение