Решение № 4754 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2017 г.

Решение № 4754 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14416/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - П. против Решение № 521 от 06.11.2017 г., постановено по адм. дело № 708/2017 г. по описа на Административен съд П., II - ри съдебен състав, с което е отменено Решение № 1012-12-75 от 18.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., в частта, в която са потвърдени разпореждане № 0-12-000-00-00909475 от 12.03.2016 г., разпореждане № 0-12-000-00-00909483 от 12.03.2016 г. и разпореждане № 0-12-000-00-00927570 от 11.04.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано на г-жа А. А. П. да бъде отпуснато обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по цитирани в решението болнични листи. Касаторът излага съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - немотивираност на съдебното решение и нарушение на материалния закон. Претендира отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответницата по касация - А. А. П. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предлага оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на обжалване по административно дело № 708/2017 г, по описа на Административен съд - П., е Решение № 1012-12-75 от 18.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което по - рано са потвърдени разпореждане № 0-12-000-00-00909475 от 12.03.2016 г., разпореждане № 0-12-000-00-00909483 от 12.03.2016 г. и разпореждане № 0-12- 000-00-00927570 от 11.04.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано на г-жа А. А. П. да бъде отпуснато обезщетение за временна неработоспособност по болнични листи болнични листи № Е20154143184 от 06.01.2016 г.; № Е20154062389 от 20.01.2016 г. и № Е20164762492 от 19.02.2016 г. Прието е, че за времето от 02.11.2015 г. до 31.12. 2015 г., включително П. е ползвала неплатен отпуск, имала статуса на осигурено лице в периода от 01.01.206 г. до 04.01.2016., включително. Н. П. е било отказано изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение на Административен съд П. е валидно и допустимо. Същото е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите за законосъобразното решаване на спора доказателства, надлежно е анализирал всички факти от значение за спорното право, извел е обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Между страните по делото пред първата инстанция не е формиран спор по фактическите установявания на съда. Ответникът по касация А. А. П. има валидно сключен трудов договор № 89 от 15.09.2011 г. с ОУ "Х. Б." и към датата на издаване на болничните листове също осъществява трудова дейност по трудово правоотношение с ОУ "Х. Б.", с. А., общ. Велинград. Лицето има субективното право да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. На осн. чл. 160, ал. 3 от КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Периодът по чл. 160, ал. 1 от КТ се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. А. П. е упражнила законоустановеното си субективно право и на лицето е бил разрешен неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда за периода от 02.11.2015 г. до 31.12.2015 г. За осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, за 2015 г. е зачетен: 1 работен ден през м. март; 1 работен ден през м. април; 3 работни дни през м. юни; 21 работни дни през м. ноември и 4 работни дни през м. декември. По делото пред Административен съд П. не е било спорно обстоятелството, че ползването на неплатения отпуск от П. е преустановено на 31.12.2015 г. (почивен ден), което означава, че считано от 01.01.2016 г., са възобновени, както фактическото изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, така и задължението за внасяне на съответните осигурителни вноски за лицето. За трите почивни дни - 01.01.2016 г. - 03.01.2016 г. П. не е престирала труд, но осигуряването след срока на неплатения отпуск и при наличие на действителен трудов договор не е преустановено. Тя има право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, поради общо заболяване по болнични листи № 20154143184, № 20154062389 и № 20164762492. В Решението на директора на ТП на НОИ - П. е констатирано, че след обработване на данните в подадените документи осигурителят Основно училище "Х. Б.", с. А. е подал данни за П. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра за осигурените лица, за съответните месеци, за които лицето е осигурявано. На осн. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ред. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в ТП на НОИ - П. са били представени писмени доказателства за настъпване на временната неработоспособност. В документите е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за съответния риск. Приложени са болничните листи относно проведен режим на лечение - домашен и амбулаторен, вкл. и Експертно решение № 84 от заседание № 4 от 07.01.2016 г. на ТЕЛК към МБАЛ "П." АД за определяне на 100% нетрудоспособност с чужда помощ, по отношение на И. Ю. П., син на А. А. П. . С цитираните три разпореждания от ръководителя на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - П., е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по трите болнични листа. Според чл. 40, ал. 1, изр. първо от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Паричното обезщетение за временната неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО. В случая за ответника по касация в качеството му на осигурено лице по § 1, т. 3, изречение първо от ДР на КСО, по осигурения социален риск е възникнало право на парично обезщетение за времето на неработоспособността. По делото пред Административен съд П. не е било спорно, че тя не е била с прекъснати осигурителни права към началната дата на трудовата неработоспособност по първия болничен лист от 06.01.2016 г. Трудовото правоотношение с училището също не е било прекратено на някое от основанията предвидени в КТ, за периода на временната неработоспособност по издадените три болнични листи, вкл. и към 04.01.2016 г. Обстоятелството, че за този ден на А. П., не е начислено трудово възнаграждение и съответно не са внесени осигурителни вноски от работодателя, не следва да е в нейна вреда. На осн. чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Като страна по процесното трудово правоотношение А. П. действително има право да ползва неплатен годишен отпуск, независимо от отпуска, който й се следва по чл. 160, ал. 3 от КТ. За срока на неплатения отпуск от 30 дни по този текст за една календарна година, макар лицето да не получава трудово възнаграждение, времето се зачита за трудов стаж и лицето не губи осигурителни права, арг. от чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. По чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО в релевантната редакция, ДВ бр. 1 от 2014 г. ответникът по касация, не е бил с прекъснати осигурителни права към 01.01.2016 г., поради което се следва парично обезщетение за временна неработоспособност на осн. чл. 40, ал. 1 от КСО по трите издадени болнични листи. Обстоятелството, че дните 01.01.2016 г., 02.01.2016 г., 03.01.2016 г. са били почивни дни и П. не е полагала труд, не сочи на извод, че осигуряването не е възобновено, след изтичане и на 30 дневния отпуск по чл. 160, ал. 3 от КТ на 31.12.2015 г. По изложените съображения решението на Административен съд П. е правилно, не налице са релевираните в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,