Решение № 8490 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2019 г.

ВАСI отделение06.06.2019 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2764/21.12.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2407 по описа за 2018 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив да заплати на "Марк - 7" ЕООД деловодни разноски в размер 1 440 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8490 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив срещу решение № 2764/21.12.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2407 по описа за 2018 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007024-091-001/17.04.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Доводите му са, че след прогласяването на нищожността на предходен РА със същия предмет и с арг. от чл. 108, ал. 2 ДОПК не се прегражда правомощието на органите по приходите за установяване на публичните задължения с нов акт, ако не е изтекъл срокът по чл. 109 ДОПК; новият РА бил издаден от компетентни органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Марк - 7" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Марк - 7" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 13 833. 56 лева и за закъснителна лихва в размер 8287. 32 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 13 833. 56 лева, упражнено в данъчни периоди м. 12.2011 г. и м. 04, 05, 06 и 07. 2012 г. За да прогласи нищожността на РА, административният съд е приел, че той е издаден при начална липса на основание, тъй като е възложена трета поред ревизия с един и същ предмет. Според констатациите му, с решение № 11352/26.10.2016 г. на ВАС е отменено решение № 705/12.04.2016 г. на Пловдивския административен съд и е прогласена нищожността на РА № Р-16-1403070-091-001/25.02.2015 г. с обхват задължения по ЗДДС за периода 01.03.2011 г. до 30.09.2012 г. Обявеният за нищожен РА е бил издаден в повторно ревизионно производство – след като при оспорване по административен ред е бил отменен РА № 161400374/14.04.2014 г. и е разпоредено връщане на преписката за издаване на нов РА. Началото на конкретното ревизионно производство е поставено със ЗВР № Р-16001617007024-020-001 от 16.10.2017 г. и негов заключителен акт е ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007024-091-001/17.04.2018 г. Мотивите на съда за обосноваване на нищожността реципират мотивите на решение на ВАС. Първоинстанционното решение е правилно. Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА /или прогласяване на нищожността му/ и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. За решаващия орган е недопустимо да върне повторно връщане на преписката за нова ревизия – чл. 155, ал. 6 ДОПК. Административният съд действа всякога като инстанция по същество при оспорването на РА. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК следва забрана за съда да върне преписката на компетентния орган по приходите, когато пред него е оспорен ревизионен акт. Независимо от основанията за незаконосъобразност на РА и различните им последици - конститутивно решение за отмяна на унищожаемия РА или установително при прогласяване на нищожността му, правораздавателната компетентност на съда не включва изпращане на преписката на компетентния орган по приходите. След обявяването на нищожността на РА не се възстановява висящността на ревизионното производство, а правомощието за образуване на ново е преклудирано с арг от забраната по чл. 155, ал. 6 ДОПК. Липсата на компетентност за започване на нова ревизия засяга валидността на акта за поставяне на началото на новото производство, както и крайният акт. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 440 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1