Решение № 33 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2013 г.

Решение № 33 от 3.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси /КПУКИ/, подадена от името на КПУКИ срещу решение № 3301 от 17.05.2013 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 7607/2012 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 94/19.07.2012 на КПУКИ и е осъдена КПУКИ да заплати на Златко Софрониев Живков сумата от 865 лева съдебни разноски по делото. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Златко Софрониев Живков, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна в производството срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: Не е налице спор по фактите и в рамките на извършените фактически изследвания и попълване делото с доказателства в първонистанционното производство е установено, че с решение № 94 от 19.07.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ е установен конфликт на интереси на основание чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ за това, че в качеството му на кмета на община Монтана за мандат 2007-2011 г. Златко Софрониев Живков е оказал влияние върху подчинени на него лица на длъжности главен счетоводител и директор на дирекция ФСД при издаване и плащане на разходи по РКО № № 209/18.02.2009 г. и 375/14.03.2009 г., както и върху старши здравен инспектор на община Монтана за одобряване с резолюция плащане по 38 броя фактури по Наредба № 3/2000 г. Установен е конфликт на интереси и на основание чл. 8 ЗПУКИ, за това, че Златко Живков е участвал в подготовката на акт в частен интерес, като е внесъл докладни записки № 08-01-45/20.02.2009 г. с проектобюджета за 2009 г. и докладна записка № 08-01-23/27.01.2010 г. с проектобюджета за 2010 г., въз основа на които са приети решения № 264 по протокол № 24/26.02.2009 г. и решение № 415/29.01.2010 г. по протокол № 36/29.01.2010 г. на Общински съвет Монтана, както и е внесъл докладни записки с № 08.01.19/22.01.2010 г. и № 08-01-20/17.10.2011 г. с отчета за изпълнение на бюджета за 2009 и 2010 г., както и за това че е съставил актове в частен интерес - месечни отчети по смисъла на чл. 40 от Закона за устройството на държавния бюджет и разрешавал извършване на разходи в полза на свързани с него лица. С обжалваното съдебно решение АССГ е установил материална незаконосъобразност на административния акт, тъй като е приел, че по делото не е доказано упражнено влияние от страна на Живков по отношение на подчинените му лица, на които със заповед е възложено да подписват и изплащат процесните РКО, както и по отношение на старши здравен инспектор на община Монтана, на когото със заповед е възложено да одобряване разходи за лекарства и медикаменти и по конкретно относно одобряването на плащане по 38 броя фактури по Наредба № 3/2000 г. Според съда обстоятелството, че на изброените по-горе лица е възложена функцията да одобряват извършване на разходи, да одобряват и изплащат РКО, по силата на изричната заповед. на кмета на общината, не означава, че те нямат право на преценка при осъществяване на тази дейност. Те действително следва да изпълняват задълженията, произтичащи от издадената заповед на кмета, но в тези задължения влиза и преценката кога и при какви обстоятелства да одобрят съответния разход, за който се издава РКО. Тезата, че със самото прехвърляне на част от функциите и правомощията си кметът оказва влияние върху подчинени лица по смисъла на ЗПУКИ представлява недопустимо разширително тълкуване на закона. Възприемането му би довело до крайния извод, че всеки ръководител на администрация, чието естество на работа се състои в това да разпределя правомощия и функции, по определение оказва влияние по смисъла на ЗПУКИ върху своите подчинени при вземане на всяко едно тяхно решение, тъй като по определение разполага с дисциплинарна власт по отношение на тях. Като се има предвид обхвата на дейност на една община, това реално би означавало, че всички лица по § 1, т. 1 ДР ЗПУКИ следва незабавно да преустановят всякаква трудова или търговска дейност на територията на общината и да се преместят да живеят в друга община. По посочената логика още с избирането или назначаването му, лицето, заемащо публична длъжност, което има някакви роднини, е в конфликт на интереси. Според АССГ законодателят е бил далеч от подобна идея при приемане на ЗПУКИ. Понятието " оказване на влияние" е бланкетно и подлежи на изследване във всеки отделен случай. За да се приеме, че е налице оказване на влияние, следва да са събрани конкретни доказателства, че лице, заемащо публична длъжност, е използвало служебното си положение чрез конкретни действия или бездействия /например чрез уговаряне, натиск, заплаха, обещания, привилегии или отказване на такива и др./, и то именно с цел да въздейства върху друго лице при вземане на неговото крайно решение по конкретен случай. По преписката не са налице каквито и да било доказателства в тази насока. От представените фактури и заключенията на СТЕ е установено, че съответните отговорни лица от детски градини и общини сами са избирали от коя аптека да закупят лекарства и са представяли фактурите за одобряване и изплащане от общината след закупуването на лекарствата, като липсват каквито и да е доказателства върху този им избор да е въздействано по някакъв начин. Одобряването на разходи е извършвано от длъжностни лица от общинската администрация, като липсват доказателства кметът да е им е въздействал в посочения по-горе смисъл. Съдът е приел, че в случая не е налице и нарушение на забраната по чл. 8 от закона, тъй като внасянето на докладни записки с проектобюджета за 2009 и 2010 г., както и внасянето на докладни записки с отчета за изпълнение на бюджета не е участие в подготовката на акт в частен интерес. Акт в частен интерес е акт, с който се създават права или по друг начин се облагодетелстват конкретни физически или ЮЛ. Приемането на бюджета на общината не е такъв вид акт, защото не облагодетелства конкретни лица. В него разходите са предвидени общо по пера. Отчетът по изпълнението на бюджета също не е такъв акт, защото има единствено отчетен характер и с него не се одобряват или извършват разходи в полза на каквото и да е лице. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Златко Софрониев Живков е изпълнявал длъжността кмет на община Монтана за периода 2007 - 2011 г. и в това си качество е лице, заемащо публична личност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че съпругата му Албена Орлинова Живкова и дъщеря му Антина Златкова Софрониева са съдружници в "Алба 2001" ООД, като дружеството се управлява и представлява от Албена Живкова. По делото не се спори че на 29.02.2008 г. между същото дружество като изпълнител и община Монтана, представлявана от Златко Живков, като възложител, е сключен договор, по силата на който изпълнителят се задължава да отпуска лекарства на ветераните от войните, на военноинвалидите и военнопострадалите, а възложителят се задължава да изплати на изпълнителя стойността на лекарствата съобразно изискванията на Наредба № 17/2000 г. Не е спорно още, че в изпълнение на този договор на дружеството са заплатени суми по РКО, одобрени от служители на общината и изплатени от служители на общината, като тези служители са определени със заповед на кмета от 2006 г. Не е спорно още, че кметът на общината е внесъл в Общински съвет Монтана с докладни записки проектобюджета за 2009 и 2010 г., както и че е внесъл с докладни записки отчета за изпълнение на бюджета на общината за 2009 и 2010 г., а така също че е съставял месечни отчети по смисъла на чл. 40 от ЗУДБ. Спорният по делото въпрос е дали с описаните по-горе действия кметът на община Монтана е нарушил забраната на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗПУКИ - т. е дали е оказал влияние върху подчинени на него лица и дали е участвал в подготовката на акт в частен интерес. Съдът е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. При така установената фактическа обстановка законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо Златко Живков не са осъществени фактическите състави на чл. 7, ал. 2, чл. 8 ЗПУКИ. Правилен е изводът на АССГ, че в случая не са представени доказателства, че Живков е оказал влияние върху подчинени нему лица. Т. е. обстоятелствата, че кметът разполага с дисциплинарна власт по отношение на лицата, които са оправомощени да одобряват и изплащат РКО, както и че същите са определени със заповед на кмета, не са достатъчни да обосноват извод за оказано влияние по отношение на същите при вземането на решения за одобряване и изплащане на процесните РКО. Както правилно е приел и първоинстанционният съд "оказването на влияние" подлежи на изследване във всеки отделен случай. За да се приеме, че е налице оказване на влияние, следва да са събрани конкретни доказателства, че кметът е използвал служебното си положение чрез конкретни действия или бездействия /например чрез уговаряне, натиск, заплаха, обещания, привилегии или отказване на такива и др./, и то именно с цел да въздейства върху подчинените му служители при вземане на решение във връзка с одобряване на РКО и изплащане на суми по РКО на конкретното свързано с кмета лице. В случая липсват такива твърдения, не са налице и доказателства, от които да следва подобен извод, следователно както е приел и АССГ не е осъществен състава на чл. 7, ал. 2 от закона. Относно нарушаването на забраната по чл. 8 ЗПУКИ - участие в подготовка на акт в частен интерес, настоящата инстанция споделя изводите на първата инстанция. Бюджетът на общината не притежава характеристиките на акт в частен интерес по смисъла на ЗПУКИ. Това е така доколкото разходната част на бюджета е разпределена по пера, като сумата за "Здравеопазване" е определена в общ размер. С приемането на бюджета не се създават конкретни права, нито се облагодетелства директно свързаното с кмета дружество. Следователно, както правилно е приел и съда, бюджетът на общината в разходната му част не е акт в частен интерес. Отчетът за изпълнението за бюджета, както и месечните отчети по чл. 40 от Закона за устройство на държавния бюджет също не са актове в частен интерес, с тях не се създават права нито се облагодетелстват конкретни лица. Същите имат само отчетен характер и се изготвят за нуждите на статистиката и отчета на държавния бюджет. Изложените по-горе обстоятелства и съображения подкрепят изводите, до които е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че липсват доказателства кметът на общината да е оказвал влияние на подчинени нему служители при вземането на решения във връзка с одобряването и изплащане на РКО в полза на свързани с него лица, следователно не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗПУКИ, както и че кметът не е участвал в подготовката на актове в частен интерес на свързани с него лица, т. е. не е нарушена и забраната на чл. 8 от закона. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 400/четиристотин/ лева - платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, седмо отделение,