Решение № 15495 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2018 г.

ВАСIII отделение12.12.2018 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 610/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в обжалваната му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15495 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "Никон Метал" ЕООД против решение № 194 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 610/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Изпълнителна агенция "Инспекция по труда", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за сумата над 1430 лв до 2400 лв, претендирани като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП № 24-001162/14.12.16 г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора. Касаторът "Никон Метал" ЕООД твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Счита, че съдът не е имал основание за намаляване на адвокатското възнаграждение. Поради това иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ изцяло. Претендира разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена ИА "Инспекция по труда" гр. София да заплати на "Никон Метал" ЕООД, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1430 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено НП № 24-001162/14.12.16 г. на Директор Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2400 лв Установено е от фактическа страна, че на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 20000 лв, с Наказателно постановление № 24-001162/14.12.2016 г. издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора. В административно-наказателното производство пред РС Чирпан и АС Стара Загора ищецът е представляван от адвокат. От представените договори за правна защита и съдействие се установява получаването в брой на уговореното възнаграждение от 1800 лв. за представителство пред РС Чирпан и 600 лв. за представителство пред АС Стара Загора. Съдът е извършил оценка на обема на процесуалните действия, извършени от адвоката, и при изрично направеното възражение от ответната страна е намалил размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това е уважил иска за сумата от 1430 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 2400 лв. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд Стара Загора. Задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност. Това задължение обаче не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните но административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. Административен съд Стара Загора е изложил подробни мотиви за намаляването на адвокатския хонорар, които настоящата инстанция споделя изцяло. Делото е с минимална фактическа и правна сложност; извършените процесуални действия също са в минимален обем. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не се присъждат, а ответникът не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1