Решение № 2055 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2015 г.

Решение № 2055 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от заместник председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез юриск. Татяна Кулинова против решение № 7391 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 7694/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Азиза Мохамади подадена лично за себе си и за малолетните си деца Лина Амири и Кейхан Амири- гражданка на Авганистан, срещу постановения от административния орган писмен отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Редовно призована за датата на съдебно заседание, касаторката не се явява и не се представлява. Ответната страна, също редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа доводи за уважаване на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд е извършил проверка по чл. 168 от АПК, обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба, но изводите не почиват с доказателствата по делото. Неправилно е приложен закона и решението следва да се отмени. Счита, че по отношение на касационната жалбоподателка и децата и липсват основания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 4007 от 09.06.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което на Азиза Мохамади и малолетните и деца е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Със същото решение е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на заместник председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в неспазване на императивните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/. Нарушението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД се изразява в това, че както в административното така и в съдебното производство следва да се уведомяват дирекциите за "Социално подпомагане, " които са задължени да изпратят представител или да представят доклад . Нарушена била и процесуалната норма на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, тъй като на жалбоподателката не е било разяснено правото и да получи правна помощ. Съдът е приел, че липсват докзателства на жалбоподателката като майка и законна представителка на малолетните деца да е обяснено какъв е реда за получаване на правна помощ. Нарушаването на тези изперативни правни норми сами по себеси са достатъчни да обосноват отмяна решението. Зам. председателят на ДАБ, не е извършил цялостна и правилна преценка на всички обстоятелства и факти от бежанската история на чужденката, с оглед наличието на подадена молба за закрила от страна на съпруга на жалбоподателката. На второ място според АССГ административният акт противоречи и на материалния закон, тъй като не е обсъдено правилото за спазване на интересите на децата с оглед спазване на принципа за не нарушаване правото на семеен живот и целостта на семейството. По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на компетентния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е правилно по следните съображения: Основателно съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и 8 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите мотиви от съда относно допуснатите нарушения на изискванията по чл. 15, ал. 6 и 8 от ЗЗД относими към конкретния случай. На първо място - безпорно е, че към датата на постановяване на административния акт, както и към настоящия момент, нито едно от малолетните деца, от чието име е подадена молбата за закрила, не е навършило 10 години, родени са съответно 17.07.2007 г. и 16.04.2009 г., поради което административният орган не е бил длъжен да ги изслуша. Това обаче не освобождава административния орган в административното производство да покани да присъства социален работник по смисъла на ЗЗД, наред със законния представител. Участието на социален работник не следва да бъде формално, единствено при провеждане на изслушване, което в случая не е могло да се извърши поради ниската възраст на децата, а то да е гарант за защита на интересите на децата включително и тези по ЗЗД. Целта на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗД изисква в административното производство пред ДАБ непълнолетните и малолетните деца да се представляват не само от законния им представител, но кумулативно и от социален работник, което не е било изпълнено в производството по издаване на обжалваното решение на зам. председателя на ДАБ. Не би могло да се приеме, тезата на касатора за спазване на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, развита в писменото становище по делото представено от процесуалния представител на ДАБ. Задълженията на агенцията са свързани безпорно не с "предоставянето на правна помощ и изготвяне на жалби ", а с уведомяване на лицата за тези им права. От представена по делото на л. 37 извадка от реда за подаване на молба за предоставяне на статут, не става ясно, че жалбоподателката е била уведомена за тези си права, както правилно е констатирал и първо инстанционния съд. Затова обоснован се явява и извода на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспорения административен акт водещи до отмяната му. От друга страна административният орган и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и децата й, с оглед обстоятелството, че съпругът и също е подал молба за получаване на закрила. В оспорения административен акт не са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката за да се установи действително ли са налице проблеми на семейството по смисъла на ЗУБ или причините изключват приложението на този закон. Именно с оглед същото правилно АССГ е приел, че единствено фактът, че чужденката и децата й заявяват проблеми със съпруга и бащата на децата, води постановяване на административния акт при неизяснена бежанска история. Правилно съдът е отчел, че административния орган е бил длъжен да прецени наличието или не на причини за ограничаване правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството още повече, че в конкретния случай в първото си интервю бежанката е заявила, че проблемите на семейството са свързани със съпруга и по повод неговата работа в полицията и съда. Видно от приложените по делото протоколи от проведени интервюта, ответницата по касационната жалба винаги е заявявала, че лични проблеми в Афганистан тя е нямала, била е само домакиня, но са напуснали цялото семейство страната си заради войната и проблемите на съпруга и - Протокол УП 9044 от 05.02.2014 г., от 15.05.2014 г. В обжалвания административен акт липсват доводи относно твърдените заплахи и преследване на съпруга на бежанката, които са довели до напускането на страната от цялото семейство. Единствено в писменото становище приложено от касатора по делото се твърди, че са взети предвид бежанските истории на всички членове на семейството и по отношение на всички е постановен отказ, но такива доказателства не са приложени по делото не са представени и с касационната жалба. В тази връзка не би могло да се приеме, че при процедурата пред ДАБ са били спазени чл. 2, 3, 6 и 12 от Конвенцията за правата на детето с оглед съобразяване на акта с висшия интерес на децата относно целостта на семейството съобразно Директива 2011/95 разширяваща понятието "членове на семейството". По горните съображения съдебното решение се явява правилно и не е налице твърдяното несъответствие на формираните от пръвоинстанционния съд и събраните доказателства по делото. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение