Решение № 15488 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2020 г.

Решение № 15488 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение № 7697 от 6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7949/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която Комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 1099/2016 г. по описа на Районен съд Габрово, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 426/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017 г. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия й размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 1099/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 426/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017 г. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, че с Наказателно постановление /НП/ № 426/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР на "Енерго-Про Мрежи" АД, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано анд № 1099/2016 г. по описа на Районен съд – Габрово, след като състав на АС Габрово с Решение № 202/11.07.2016 г., постановено по КНАХД № 158/2016 г. е отменил Решение № 125/23.03.2016 г. по НАХД № 1471/2015 г. на РС – Габрово и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В производството пред РС Габрово е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 4377/8.04.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумата от адвокатското дружество е издадена фактура от 8.04.2015 г. Плащането е осъществено в пълен размер с платежно нареждане. С влязло в сила решение № 58 от 15.02.2017 г. на ВТРС по канд № 10027/2017 г., наказателното постановление е отменено. Съдът е изложил съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от представените писмени доказателства. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството по анд № 1099/2016 г. по описа на РС Габрово, договорът за правна защита и съдействие № 4377/8.04.2015 г. касае именно това производство. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е посочил, че са неотносими към предмета на настоящия спор, тъй като искът е за обезвреда на претърпени имуществени вреди, а не за заплащане на разноски по конкретно дело. Касационната жалба е частично основателна. Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Настоящият състав счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. Както и касационният жалбоподател е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 300 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ съдебни разноски в размер на 424 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК, от които 25 лв. държавна такса и 396 лв. адвокатски хонорар, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налага се и частична отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като тази отмяна е съобразена и с резултата от касационното обжалване. С оглед изхода на спора, съдебното решение, в частта му, с която в полза на "Енерго-Про Мрежи" АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 424 лв. следва да се отмени за разликата над 80 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 130 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при липса на възражение за прекомерност, в размер на 87, 61 лв. с включен ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 7697/6.12.2019 г. по адм. дело № 7949/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за осъждането й да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-426/17.12.2014 г. ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-426/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В НАХД № 1099/2016 г. по описа на Районния съд - Габрово, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-426/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХД № 1099/2016 г. по описа на Районния съд-Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово. В касационното производство по КНАХ № 10027/2016 г. на Административния съд-Габрово "Електроразпределение Север" АД не е било представлявано. В кориците на НАХД № 1099/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово не се съдържа и договор за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 7949/2019 г. по описа на Административния съд-София град е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори ", с които за защита по административнонаказателното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договора за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/